Решение № 206 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5439/2007 г.

Решение № 206 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5439/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К. против решение № 63 от 23.03.07 г.по в. гр. дело № 772 /06 г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението по гр.дело № 4494/05 г.на Софийски районен съд,БК, 83 състав в частта за семейното жилище. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Ответницата по касационната жалба Й. А. К. моли решението да бъде оставено в сила. Претендира за разноските пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение по гр.дело № 4494/05 г. Софийският районен съд е прекратил брака между Й като дълбоко и непоправимо разстроен, като вината за това разстройство носи съпругът. Предоставил е упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Б на майката, както и ползването на семейното жилище, като съпругът е осъден да го освободи. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за семейното жилище, като е приел, че същото представлява две стаи с преходен хол, кухня и сервизни помещения. В едната стая от жилището живее и вече навършилата по време на процеса пълнолетие дъщеря на страните. При безспорно установените нетърпими отношения между страните съдът е счел за невъзможно съвместното им ползване на семейното жилище. От друга страна е изложил съображения, че жалбоподателят притежава в съсобственост с брат си друго двустайно жилище, което се обитава от брат му и майка му. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението в обжалваната част въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Въззивният съд е предоставил семейното жилище за ползване на съпругата, като е взел предвид релевантните съгласно чл. 107, ал. 1 от СК обстоятелства. Страните нямат непълнолетни деца от брака. Вина за разстройството на брака има единствено мъжът. Вината на съпруга за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е съществен елемент от комплексния критерий въз основа на който се решава въпросът за ползване на семейното жилище. Предоставянето му на невиновния съпруг е в съответствие със справедливостта и морала. Жалбоподателят не е представил доказателства за влошено здравословно състояние или за наличие на други обстоятелства по смисъла на закона, които да наложат други изводи. С оглед данните по делото, че отношенията между страните по делото са нетърпими и съвместното им съжителство е невъзможно, правилно е прието, че жилището следва да се ползва от съпругата. Освен това жалбоподателят притежава в съсобственост друго жилище. Поддържаните в касационната жалба доводи, че след ремонт преходният хол може да се прегради и да се обособят самостоятелни помещения, са несъстоятелни. Броят на самостоятелните помещения не е решаващ с оглед данните за нетърпими взаимоотношения между страните и за оказван психически и физически тормоз от жалбоподателя. Останалите оплаквания относно въпроса за вината за прекратяване на брака не следва да се обсъждат, тъй като в тази част решението е влязло в сила. По изложените съображения настоящият състав намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. На основание чл. 64 от ГПК (отм.) жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.