Решение № 1645 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2008 г.

Решение № 1645 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160 ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 548 от 30.07.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 2201 по описа за 2006 г., с което по жалба на Веселин Атанасов Черкезов от гр. Добрич, ул. "Иван Хадживълков"№ 6, е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1535/17.07.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, потвърден с Решение № 648/19.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на осн. чл. 129, ал. 5 и 6 вр. чл. 128 ДОПК е постановено прихващане на суми в размер на 9 636, 04 лв. за погасяване на част от изискуеми публични задължения в същия размер във връзка с влязло в сила Решение № 5389 от 19.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2005 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в безкритично възприемане на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението не било обсъдено съвкупно с останалите доказателства и по-специално-данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя към момента на издаване на акта; проверените от вещото лице счетоводни документи от счетоводството на жалбоподателя не са описани, нито представени по делото; неправилно вещото лице е посочило сумата на публичните задължения по ДРА № 1-23-1460/17.12.2001 г. Диспозитивът на съдебното решение противоречи на приетото в мотивите относно размера на остатъчното задължение. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против АПВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Веселин Атанасов Черкезов от гр. Добрич, чрез адв. Г. Митков, я оспорва по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посочения АПВ в частта му, с която за жалбоподателя е постановено прихващане на суми в размер на 9 636, 04лв. за погасяване на част от изискуеми публични задължения по ДРА 1-23-1460/17.12.2001 г. За да отмени обжалвания акт в посочената част, окръжният съд се е позовал на неоспорено заключение на вещо лице, съгласно което по цитирания ДРА, в останалата му в сила част след обжалване по административен и съдебен ред, задълженията на жалбоподателя са били в размер на 51 542,96 лв. главница и 29 753,65 лв. лихви, от които издължени до момента на влизане в сила на акта в тази част са били 60 082,42 лв. Чрез изваждане на сумата на издължението от сбора на посочената главница и лихви вещото лице е получило задължение за жалбоподателя към момента на влизане в сила на частта от ДРА в размер на 21 214 лв. главница и 13 380 лв. лихви. За лихвите вещото лице е установило, че от посочената сума 13 380,85 лв. е приспадната сумата 12 246,05 лв. към 19.05.2006 г. (датата на влизане в сила на ДРА) и е останал неиздължен остатък от 1 134,80 лв. лихви. Посоченото заключение не е било оспорено от представител на данъчната администрация, какъвто не е присъствал в откритото съдебно заседание от 7.03.2008 г. Възраженията, които сега касаторът прави в касационната жалба, са на практика по оспорване на заключението на вещото лице, което е пропуснато да бъде направено пред съда по същество. Начина на изчислението на лихвите, както и спазването на поредността главница, лихви, разноски по чл. 169 ДОПК, е въпрос от счетоводна компетентност и той може да бъде решен единствено с експертиза. Оплакването за непредставяне на доказателства, взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението не е оправдано, тъй като вещото лице е цитирало взетите предвид от него документи и съответните страници от делото, на които те се намират. Решението на окръжния съд като основано изцяло на приетото счетоводно заключение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение