Решение № 12306 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3418/2012 г.

Решение № 12306 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3418/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ректора на Технически университет - Варна срещу решение № 3024/20.12.2011 г. по адм. д. № 3532/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменена издадената от него заповед № С-1089/12.07.2011 г. за отстраняване от Университета за срок от три години, считано от началото на учебната 2011/2012 г., на студента Валентин Ганчев Райчев. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Валентин Ганчев Райчев, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалба и моли съда да остави решението на Административен съд Варна в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отменил заповед № С-1089/12.07.2011 г. на ректора на ТУ-Варна за отстраняване от Университета за срок от три години, считано от началото на учебната 2011/2012 г., на студента Валентин Ганчев Райчев и е осъдил ТУ-Варна да заплати на Валентин Райчев сумата от 210 лева- направени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения - нарушено е правото на защита на Райчев в административното производство, тъй като на практика не са изискани обяснения от него и същият е бил лишен от участие в производството, които са основание за неговата отмяна. Изложени са мотиви, че заповедта не съдържа конкретни правни основания за издаването й. Прието е също така, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, принудителната мярка - отстраняване за определен срок е наложена при липса на законово основание, тъй като основанието за налагане на мярката не е предвидено в закона, а с приетия от АС правилник е дописан ЗВО. Крайният извод на съда е, че издадената заповед е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, административният орган е посочил чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 6, т. 4 от Правилника за правата и задълженията на студентите в ТУ-Варна Отстраняването на студент от висше училище за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е регламентирано в чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО). Съгласно цитираната разпоредба студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при: 1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; 2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище и 3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов нормативен акт или с вътрешноведомствен акт не се допуска. Действително в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Правилника е предвидено отстраняването от Университета на студент, който виновно наруши Закона за висшето образование и правилниците на университета за определен срок. А съгласно чл. 6, т. 6 от същия правилник студентите в университета са длъжни да се отнасят с уважение към ръководството, преподавателите и длъжностните лица, както и да пазят престижа на университета. По силата на чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон. Предвидената в чл. 7, ал. 2 от Правилника възможност за отстраняване на студенти от ВУЗ при виновно нарушение на ЗВО и правилниците на университета не съществува в чл. 74, ал. 2 ЗВО. Следователно в правилника е въведено ново непредвидено в закона основание за отстраняване, тъй като "виновното нарушение на ЗВО и правилника" е различно по своето съдържание от "системно неизпълнение на задълженията по учебния план или правилниците на висшето училище". Доколкото в Правилника са предвидени допълнителни основания за отстраняване от висшето училище - чл. 7, ал. 2, т. 2, същият не съответства на закона и не може да послужи като основание за издаване на оспорената заповед. Обстоятелството, че предвидената с Правилника хипотеза не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 2 от ЗВО, налага извод, че същата е в противоречие със закона, поради което приложение намира принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК. В случая, видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗВО, в същата са изброени изрично и изчерпателно основанията за отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 от ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. Правилен е и извода на съда за допуснати от органа съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Нарушена е разпоредбата на чл. 34 АПК. Съгласно цитираната разпоредба Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. Като не е предоставил на страната копия от поисканите документи, на практика административният орган не е осигурил реална възможност на Райчев да изрази становището си по събраните доказателства, както и да даде обяснения по случая. Допуснато е и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като ректорът на ТУ е издал заповедта за отстраняване на студента, без да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение по случая. От преписката не става ясно как ректорът е преценил, че правените във фейсбук публикации от профила на лице с име Валентин Райчев, действително са направени от студента Валентин Райчев, както и дали някой друг не е използвал профил с неговото име за да направи тези публикации. Не е ясно по какъв начин и по отношение на кой преподавател Райчев не се е отнесъл с уважение, както и дали е накърнен престижа на университета. Правилно съдът е приел, че обжалвания акт не е мотивиран. Но дори да се приеме твърдението на касатора, че мотивите на заповедта се съдържат в доклада на ректора, то изложените в доклада обстоятелства не обосновават извод за извършено от страна на Райчев нарушение, попадащо в някоя от хипотезите на чл. 74, ал. 2 ЗВО и налагащо отстраняване от учебното заведение за определен срок. Като не изискал и приел писмените обяснения на Райчев и същевременно е наложил санкция на основание Правилника за правата и задълженията на студентите на ТУ-Варна за нарушение, което не е сред изчерпателно изброените в чл. 74, ал. 2 от ЗВО, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е приложил неправилно материалния закон. Стигайки до същия извод АС- Варна е постановил правилен съдебен акт По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение