Решение № 10819 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. А. С., гражданин на Сирийска арабска република, чрез процесуалния му представител адв. Политов, срещу решение 5648 от 04.06.2025г., постановено по адм. дело 1136/2025г. по описа на Административен съд гр. Хасково/АС/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2663 от 21.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че оспореното решението е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като излага подробни съображения за наличието на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУТ. Посочва и че съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства, както и не е отчел общоизвестни факти, а именно че района на обл. Идлиб и до момента има безредици и актове на насилие. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният отказ и административната преписка да бъде върната на административния орган с указание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на жалбоподателя. Ответникът Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съставът на АС гр. Хасково, е посочил че производството пред административния орган е образувано по молба на жалбоподателя от 12.11.2024г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 20.02.2025г. интервю е установено, че жалбоподателя е от село в област Идлиб, напуснал е Сирия нелегално на 01.10.2024г., останал около 20 дни в Турция и след това тръгнал за България. Посочил е, че в Сирия е бил женен, но жена му останала, защото нямали пари. Влезнал е на територията на Република България на 20.10.2024г. нелегално с група от около 13 човека, като останали в гората 6 дни, след което на път за ПЛовдив били задържани. Обосновава искането си за закрила с причини от личен характер и общото положение на несигурност в Сирия, защото имало убийства и грабежи, икономическото положение било лошо и едва се препитавали, като е искал в Европа да намери по добър живот. Молбата му за международна закрила е първа по ред, не е арестуван или задържан в Сирия, не е съден или осъждан, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [заличен текст], нито по отношение на изповядваната от него религия [заличен текст], че не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията, не е заплашван лично и не му е оказвано насилие, както към него, така и към семейството му, не е членувал в политически партии и не е участвал във военни формирования. За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е изложил подробни съображения за това, че са били спазени изискванията за провеждане на административното производство, като са проведени интервюта с жалбоподателя в присъствието на служебно назначен защитник и при осигурен надлежен превод на език, който разбира. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е и материално законосъобразно, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, включително съобразявайки в детайли политическа и военна обстановка в Сирия, където се намира и семейството на лицето, включително съпруга. По тези съображения е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен и съответен на закона и събраните в хода на производството доказателства е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, влючително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, която кореспондира с данните от представената пред настоящата инстанция справка относно Сирия вх. МД 02 528 от 30.09.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила, включително в хипотезите на чл. 8 ал. 4 и 5 ЗУБ. Правилен е извода на съда, че не се установяват предпоставките да се приеме, че спрямо жалбоподателя в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, съответно и тези за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В глава V Условия за предоставяне на субсидиарна закрила , чл. 15 са регламентирани тежките посегателства, които обуславят предоставянето на закрила, а именно: смъртното наказание или екзекуцията; изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, като в случая по отношение на тези две точки нито се твърди, нито има доказателства да се отнасят до жалбоподателя; както и тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съгласно решението по дело С 465/07 на СЕС Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно решението по дело С 285/12 на СЕС член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе справка от 30.09.2025г., в периода след 08.12.2024г. до 25.09.2025г., 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, като повечето завърнали се лица се насочват към провинциите Алепо, Дамаск, Хама и Идлиб, от която е и жалбоподателя. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав второ отделение,