Решение № 9320 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Д-р С. Христов“ ЕООД, ЕИК 107507982, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, [улица], представлявано от управителя д-р П. Ц., против Решение № 382/ 23.03.2026 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело №95/2025 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователно и недоказано оспорването на МБАЛ „Д-р С. Христов” ЕООД, против Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-78/ 17.03.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Габрово, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ общо в размер 7350 лева, както и е осъдил МБАЛ „Д-р С. Христов” ЕООД, ЕИК 107507982, да заплати на Районна здравноосигурителна каса, гр. Габрово, разноски по делото в размер на общо 98.01 евро /деветдесет и осем евро и 01 евроцента/, представляващи разноски 75 евро за юрисконсултско възнаграждение и 23.01 евро за доплащане на възнаграждение на вещо лице. Изложени са съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса, гр. Габрово оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд Габрово. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 382/ 23.03.2026 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело №95/2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на МБАЛ „Д-р С. Христов” ЕООД против Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-78/ 17.03.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Габрово и е осъдил лечебното заведение за заплати разноски. За да установи спорното правоотношение между лечебното заведение и директора на РЗОК – Габрово, съдът е приел от фактическа страна, че Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Христов“ ЕООД – гр. Севлиево, представлявана от управителя д-р П. Ц., се е задължила спрямо НЗОК и по силата на Договор № 070247/18.10.2023 г., да оказва болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури, по-конкретно: 1./ по клинични пътеки /КП/ от приложение № 9 към чл. 1 Наредба № 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /ДВ, бр. 98 от 2019 г./ и посочени съответно в приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРДМД за 2023 – 2025 г.; 2./ за извършване на амбулаторни процедури /АПр./ приложение № 7 към чл. 1 Наредба № 9 от 2019 г. и посочени съответно в приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ на НРДМД за 2023 2025 г. Дейността на лечебното заведение е била предмет на проверка, като съгласно заповед № 07/РД-25-606/08.11.2024 г. на директора на РЗОК, гр. Габрово, издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, е разпоредено извършването на проверка на МБАЛ „Д-р С. Христов” - планова, тематична, първична, със срок на извършване от 08.11.2024 г. до приключването ѝ, касаеща изпълнението на посочения по-горе договор. Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол № 603/16.01.2025 г., като по КП 217.1 са отчетени 47 случая, които са проверени от контрольорите и са констатирани двадесет и едно отделни нарушения – деветнадесет от тях са нарушения при поставяне на окончателна диагноза, а в два случая е бил нарушен диагностично-лечебният алгоритъм /ДЛА/. По отношение на ДЛА на КП №217.1 е установено, че поставянето на окончателна диагноза е на базата на клинични и параклинични данни или следоперативно на базата на клинични, рентгенографски и резултата от интраоперативната находка, а по отношение на лечебното заведение при изпълнението на ДЛА няма коректно поставена окончателна диагноза от рентгенографска находка и резултат от интраоперативната находка, по посочените в заповедта истории на заболяванията. Според проверяващите посоченото е нарушение на чл. 321, т. 6 НРДМД 2023-2025 г., чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. По отношение на ЗОЛ в констативния протокол е отбелязано, че в два случая са нарушени изискванията за завършеност на клиничната пътека. Изложени са съображения, че за да се счита за завършена, трябва да е извършена една основна оперативна процедура от посочените в блок Кодове на основни процедури, с изключение на биопсия на кост-таз с код 46473-02 и минимум три диагностични процедури от различни блокове, посочени в Приложение № 21, насочени към основното заболяване. За две истории на заболяванията, съответно ИЗ № 869/2024 г. и ИЗ № 1285/2024 г., отразяващи болничния престой на здравноосигуреното лице е прието, че лечебното заведение не е спазило диагностично-лечебният алгоритъм, с което е нарушен чл. 321, т. 5 „б“ НРД МД 2023-2025 и чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Контрольорите при РЗОК – Габрово са установили, че всички 21 случая по КП № 217.1 са чекирани некоректно като спешен прием, тъй като МБАЛ „Д-р С. Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, има сключен договор само за спешни случаи, а според анамнезите и обективните състояния случаите са планови. Съгласно изготвен Протокол за неоснователно получени суми № 179/16.01.2025 г. неоснователно получените от лечебното заведение като изпълнител на медицинска помощ суми са в размер 69206.40 лева и подлежат на възстановяване. Въз основа на арбитражното решение и на основание чл. 473, ал. 1 НРДМД-2023 г. директорът на РЗОК – Габрово е издал оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-78/17.03.2025 г., с която на основание чл. 449, ал. 1 във вр. чл. 455, ал. 3 НРДМД 2023 - 2025 г. на МБАЛ „Д-р С. Христов“ ЕООД са наложени общо 21 броя санкции „финансова неустойка“ в размер по 350.00 лева всяка, общ размер 7350.00 лева. От обсъденото от първоинстанционният административен съд заключение на съдебно-медицинска експертиза става ясно, че диагностичният алгоритъм не е спазен, тъй като според вещото лице е кодирано незараснало счупване на тазобедрената става, което обективно не е доказано с рентгенография, а лечебният не е спазен, защото не е лекувана оперативно незарастнала фрактура, а в оперативните протоколи са описани мекотъканни интервенции в областта на тазобедрената става. Заключението от допълнителната СМЕ, е че при липсата на рентгенографски данни, медицинска документация и сведения от пациента за предходни травми, е недопустимо поставянето на диагноза „незарастнала фрактура на тазобедрената става". В анамнезата на болните и в оперативните протоколи няма данни за отчитане на оперативна интервенция „друго възстановяване на тазобедрената става". В о.с.з. на 10.02.2026 г. експертът твърди, че това се отнася за всяка една диагноза, като в нито една от ИЗ няма разчетка от рентгенолога, тоест, след като няма такава разчетка, няма такава диагноза. Изключение има единствено в ИЗ № 3724/2024 г., в което било описано, че изкуствената става, неясно на коя от тазобедрените стави, е отстранена и заменена с поставен спейсър, което обаче не кореспондира с окончателната диагноза /въпрос и отговор 3. от доп. СМЕ/. За изясняване на обективната истина по спора, първоинстанционният административен съд е събрал гласни доказателства като е разпитал посочени в протокола свидетели. При така установената фактическа обстановка, съдът е извършил преценката на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК и е достигнал до извод, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е нарушен материалния закон, актът е съответен с неговата цел. Съобразявайки от правна страна законосъобразността на оспорения пред него административен акт, съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебноадминистративното производство пред първоинстанционния съд от писмените и гласните доказателства, както и от заключението по основната и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, безспорно е установена верността на констатациите на административния орган, че по 19 клинични случая е налице неизпълнение на ДЛА по КП КП № 217.1. Налице е неизпълнение на изискването на чл. 321 НРДМД 2023 – 2025 г., лечебното заведение да изпълни основни компоненти на КП, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения и сред тях по т. 6 е „поставяне на окончателна диагноза“, а по т. 5 индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: б. „б“ – „диагностично-лечебен алгоритъм, който е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл. 264, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ), за тези, които са приети. Правилно съдът е извел своя извод въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, релевантни за правния спор, а именно, че поставянето на окончателна диагноза и спазването на диагностично-лечебния алгоритъм безспорно съставляват основен компонент, съществена част от всяка клинична пътека и заплащането й от НЗОК зависи от коректното и законосъобразно извършване на предвидените в нея медицински дейности, което от своя страна е гаранция за запазване правата на пациентите. При неизпълнение от страна на лечебното заведение, съгласно чл. 383, ал. 1 НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., дейностите по клиничната пътека не се заплащат от НЗОК. Лечебното заведение не е опровергало в хода на съдебния административен процес, че не е извършило установените в административния акт нарушения, наличието на които се доказа и от събраните по делото доказателства. Правилно, на това основание, Административен съд Габрово е формирал правен извод за доказаност на нарушенията на чл. 321, т. 6 НРДМД 2023-2025 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО и по чл. 321, т. 5 „б“ НРД МД 2023-2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, извършени от жалбоподателя. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски. С оглед изхода на правния спор на ответника се присъжда сумата от 75 евро за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, поискана с отговора на касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,