Решение № 17001 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9245/2019 г.

Решение № 17001 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9245/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Варна, против Решение № 1048/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3127/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед №ЗД/Д-В-373/22.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна. Изтъкват се доводи за недопустимост на оспорването на заповедта за временно настаняване, защото Н. Иванова, в качеството си на родител на детето И. В., последната временно настанена извън семейството, нямала правен интерес от търсената защита. При условията на евентуалност се поддържа, че решението е неправилно и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба – Н. Иванова чрез процесуален представител адв. Д. Петрова счита същата за неоснователна. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил издадената на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт), Заповед № 3 Д/Д-В-373/22.10.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, с която е настанено спешно детето И. В. в семейството на Е. Гусийска, като същото по необходимост ще ползва "заместваща приемна грижа" съгласно чл. 20 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 1 ЗЗДт в относимата към датата на издаване на заповедта редакция, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съгласно чл. 27, ал. 6 от същия закон актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно оспорената заповед за временно настаняване е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Горното е в съответствие с установената практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в Решение № 3351/7.03.2012 г. по адм. дело № 15017/2011 г., Определение № 3578/22.03.2017 г. по административно дело № 1992/2017 г., Определение № 11503/29.07.2019 г. по адм. дело № 5892/2019 г., Определение № 16181/28.11.2019 г. по адм. д. № 13221/2019 г. В този смисъл тезата, която се поддържа от настоящия касационен състав е, че постановеното от Районен съд - Варна Решение № 1077/15.03.2019 г., по гр. дело № 18102/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 3.04.2019 г., с което е настанена И. Х. в приемно семейство, не е предпоставка да отпадне правния интерес на нейната майка – Н. Иванова от съдебно обжалване на заповедта за временно настаняване. Поради това обстоятелство не е налице правно основание за прекратяване на настоящото производство поради липса на предмет или на правен интерес от страна на Н. Иванова. С оглед предмета на административното производство по чл. 27 ЗЗДт следва да се приеме, че то има само временен характер и се различава от съдебното производство, което се провежда на основание чл. 28 от ЗЗДт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От установените по делото относими обстоятелства, които са послужили и като фактическо основание за издаване на заповедта за временно настаняване е видно, че административното производство е започнало след подаден сигнал вх. №СИГ/Д-В/825/18.10.2018 г. и социален доклад за оценка на риска за малолетното дете И. В., изготвен от служители на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна. При посещение в жилището на семейството на И. В., която е родена от съвместното съжителство между Н. Иванова и Г. Хаджирадев, компетентните длъжностни лица са констатирали, че детето видимо е в недобро здравословно състояние, босо, със занемарена лична хигиена. Детето живеело при много лоши хигиенно – битови условия. За И. липсвала семейна среда, както и адекватни грижи за нейното отглеждане и възпитание от страна на родителите. Последните имали нестабилни взаимоотношения и не проявявали критичност към хигиенно – битовите условия в жилището и необходимите грижи за детето. Социалният доклад е съставен във връзка с установен риск за детето и необходимост от предприемане на спешни мерки за закрила по ЗЗДт. Фактическите установявания в социалния доклад, както и обстоятелството, че липсват роднини, които да поемат грижите за детето, са обсъдени от служители на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, ведно с възможността за спешното му настаняване в приемно семейство. С цел да се осигури на детето семейна среда и индивидуална грижа, както и да се предотврати настаняването в специализирана институция, е издадена и процесната заповед, с която И. В. е временно настанена в семейството на Е. Гусийска, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. По делото са били ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите от съда свидетели, които са установили лично възприети факти и обстоятелства, релевантни за правния спор. Същите се обсъдени от първоинстанционния съд и са ценени в съвкупност с останалите относими и необходими доказателства. Въз основа на установените обстоятелства в хода на съдебното производство, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради това, че при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. След проверката на акта по реда на чл. 168 АПК е формиран краен извод за неговата незаконосъобразност и е отменен от съда. Решението е неправилно. В хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДт, която е релевантна за конкретния казус, може да бъде настанено извън семейството дете по т. 3 - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и по т. 4 - което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДт за временно настаняване на детето. Доказателствата, които са ангажирани от административния орган във връзка с постановената заповед, сочат на безпротиворечив извод, че родителите на малолетното дете се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като в случая се констатира, че макар детето да не е жертва на насилие в семейството, за него съществува сериозна опасност от увреждане на психическото, интелектуално и социално развитие. Действително след издаване на процесната заповед родителите на детето са предприели действия по ремонт на жилището, с цел подобряване на хигиенно – битовите условия, съответно бащата на И. – Г. Хаджирадев е подал заявление от 20.11.2018 г. до ДСП гр. Варна, децата му, вкл. и И. В. да бъдат върнати в неговото семейство и да ползва социална услуга "Повишаване на родителския капацитет и оценка на родителския капацитет", но посочените действия не обосновават липсата на основанията за предприемане на съответната мярка за закрила. От представения доклад от Център за обществена подкрепа по договор № 131/6.12.2018 г. по първоинстанционното дело е видно, че към дата 2.01.2019 г. е невъзможно връщането на децата в биологичното семейство, предвид факта, че семейната среда е неблагоприятна и носи реални рискове за тяхното отглеждане. Представените пред първоинстанционния съд декларации, които съдът е кредитирал, са частни свидетелстващи документи. На същите не следва да бъде дадена вяра относно полаганите от родителите грижи спрямо детето, защото изложените в тях факти, са опровергани от представените по делото официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Постановеното решение от административния съд е неправилно, защото противоречи на материалния закон. Поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено ново решение по същество. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Мярката за закрила е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗДт. До произнасянето на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Мярката е в защита на най – добрия интерес на детето, досежно неговата закрила и безопасност, неговите основни физически, здравословни и емоционални нужди. В подкрепа на изложените аргументи са и констатациите в цитирания по–горе доклад, а именно, че и трите изведени деца, вкл. и И., са с емоционален регрес, силно повишена тревожност, както и индикации за преживяно системно психическо и физическа насилие. Отчитат се категорични дефицити в родителските умения и възприятия на родителите – Н. и Г., отделно от това взаимоотношенията между двамата са силно конфликтни, нестабилни и непредвидими. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). Мярката за закрила в случая е ефективна, защото тя е своевременно предприета. В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). С оглед на така изтъкнатите доводи и съображения, настоящата касационна инстанция намира, че законосъобразно малолетното дете е временно настанено по реда и при условията по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт в приемно семейство. Издадената заповед на основание чл. 27, ал. 1 АПК е постановена при липса на основанията по чл. 146 АПК и е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,