Решение № 9012 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2013 г.

Решение № 9012 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ламбев, против решение № 7309 от 28.12.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав, по адм. д. № 10778/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, разяснява видовете административни проверки по подадените заявления и твърди, че за проведените проверки не се съставят контролни доклади. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно и да остави в сила оспорения административен акт. Ответникът - Пламен Борисов Ангелов от с. Пелатиково, община Невестино, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото обосновано съдът е приел, че процесният акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., е незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в неизпълнение на нормативно установената процедура в Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7309 от 28.12.2012 г. е отменено Уведомително писмо № 02-220-6500/102 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на ответника за произнасяне в 14-дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на същото решение. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че е сезиран с жалба против горепосочения акт, с който е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 4043.10 лв.; по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) - 596,47 лв. и по Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - 4754,55 лв., по заявление с УИН 22/13610/33299 и УРН 248796 по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Земеделският производител Пламен Борисов Ангелов е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 22/13610/33299 и УРН 248796, с което е заявил за подпомагане парцели по СЕПП, СНДП и НР1 и към заявлението е приложил Таблица на използваните парцели 2010 г., в която земеделският стопанин е описал парцелите, които ползва с посочване на номера на всеки блок на земеделско стопанство /БЗС/ и землището, където се намира всеки от тях. Първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия, в съответствие с изискванията на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.). В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в процесното уведомително писмо не са изложени фактически основания, а е посочено общо, че не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП по СЕПП, чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/21.02.2011 г. по СНДП и чл. 12, т. 1 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР1, от което е изведено заключение, че издателят на отказа не е изпълнил задължението си да посочи в какво се състоят тези изисквания и как точно са нарушени. Съдът е констатирал, че едва с приетата СТЕ се установява, че фактическите основания, въз основа на които са определени като недопустими за подпомагане площи от процесните БЗС, са тези, че същите са оценени като неподдържани в добро земеделско състояние, което обаче не е вписано като основание за процесния отказ. Освен това Административният съд София - град е счел, че приетите по делото писмени документи и изслушаната експертиза не потвърждават еднозначно направените от административния орган изводи, като относно заключението на вещото лице е отразено, че съдът го кредитира само в отделни части, защото чрез него се целят фактически установявания, които не са извършени своевременно на етапа на административното производство и вещото лице е правило съпоставка с допустимия за подпомагане слой, който е изготвен по сателитни изображения, които не са относими към релевантния период - стопанската 2010 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение правилно е установено, че при издаване на процесния отказ не е изпълнено императивното изискване по чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, указващо направените при административната проверка констатации за несъответствие на заявените за подпомагане площи със специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" да бъдат последвани от други подходящи административни действия и при възможност - от проверка на място, с което са нарушени и общите изисквания по чл. 34 - чл. 36 от АПК, регламентиращи право на заявителя да се запознае с констатациите на органа и да представи допълнителни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че установеното нарушение в случая е съществено, защото то е довело до издаване на оспорения отказ при неизяснени фактически обстоятелства и до нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е анализирал специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" и правилно е преценил, че същият представлява геореферирана графична база от данни за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Република България за съответната година, която електронна база от данни за годните за подпомагане площи в страната е част от СИЗП, представляваща основна част от ИСАК. Решаващият съдебен състав споделя становището, че основната функция на "слоя" е да се използва от ДФЗ-РА за извършване на административните проверки по подадените заявления за кандидатстване по схемите за плащане на площ и на база резултатите от тези проверки да се изчисли дължимата субсидия по дадено заявление. Този слой е съставен от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и се променя чрез използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифровата ортофотокарта, както и след отразяване на резултатите от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Верен и обоснован е изводът на Административен съд София - град, че базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г." не е задължителна, а се ползва с цел подпомагане на извършването на кръстосаните проверки, което не освобождава административният орган от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективните факти. Като не е изпълнил това си задължение издателят на процесния отказ за подпомагане е допуснал значително отклонение от процесуалните правила. В този смисъл е и регламентираната процедурата в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен Регламент (EO) № 726/2004 г. /съдържащ аналогичен текст чл. 24, ал. 2/. По силата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. В настоящия случай очевидно при осъществената кръстосана проверка са открити нередности /непосочени в оспореното уведомително писмо/, поради което е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки за да се установят действителните факти, относими към декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2010 г. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че по отношение на два от парцелите, включени в БЗС 67619-182-2, а именно: 67619-182-2-4 и 67619-182-2-5 е съставен Протокол за извършена теренна проверка от 16.02.2011 г., от който е видно, че проверката е направена само на физически блок с № 67619-182-2-5 и не се съдържат данни за проверка на блок с № 67619-182-2-4. От съществено значение в конкретната хипотеза е обстоятелството, че горепосоченият протокол за теренна проверка не е посочен в оспореното писмо. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразен и фактът, че резултатите от тази теренна проверка не са връчени на жалбоподателя и не му е предоставена възможност да направи своите възражения по констатациите в тях. Обосновано е заключението на съда, че ответникът е следвало да установи тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК и като не е изпълнил задълженията си, е нарушил изискванията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, тъй като не е предоставил възможност на жалбоподателя за участие в проведената процедура, включително да се запознае с допустимия слой, касаещ период, предхождащ този, за който е заявено финансиране, както и да представи доказателства във връзка с поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Следователно правнорелевантните обстоятелства, не са били изяснени от административния орган, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,