Решение № 67 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2017 г.

Решение № 67 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Т. Г. от [населено място], област В. и М. Т. Г. от [населено място], двамата чрез пълномощника им адв. Ел. С., против въззивното решение № 20 от 6.04.2017 г. по гр. д. № 27/2017 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.10.2016 г. по гр. д. № 108/2016 г. на Кулския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите, че М. Й. Н. от [населено място] и Ц. Й. М. от [населено място] са собственици на поземлен имот № 133 с площ от около 1 520 кв. м. по действащия план на [населено място], идентичен с ПИ 425 в кв. 3, урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425 кв. 3 по действащия към 1957 г. план на [населено място], придобит по наследство от Ц. Т. Р. /Й./ и Й. Л. Р. /Й./, като касаторите са осъдени да им предадат владението върху горния имот, както и да им заплатят направените по делото разноски. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане то да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба, ищци по предявения иск за собственост - М. Й. Н. и Ц. Й. М., чрез пълномощника им адв. П. П., оспорват същата като неоснователна и искат въззивното решение да се остави в сила. Претендират присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 71 от 8.02.2018 г. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците на релевираното от тях основание - наследствено правоприемство и делба при липса на изложени факти и обстоятелства във връзка с придобивното основание на праводателите им при предявения ревандикационен иск обуславя извод за допускане на касационното обжалване за осъществяване на проверка относно вероятната му недопустимост като постановено по нередовна искова молба /т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. Съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, са свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Предявеният срещу касаторите иск по чл. 108 ЗС има за предмет описания в исковата молба имот, представляващ № поземлен имот № 133 по кадастралния план на [населено място], идентичен с отредените по предходния регулационен план от 1957 г. УПИ IХ-425 и Х-425 в кв. 3 за имот пл. № 425 в кв. 3. Същите са предмет на съдебна делба по представения протокол по гр. д. № 767/56 г. на Кулския районен съд между наследодателите на ищците Ц. Р. /Й./ и Й. Р. /Й./. Процесният имот бил включен в границите на поземлен имот № 061016 по картата на възстановената собственост за землището на [населено място], м. "Б. ", като имот по чл. 19 ЗСПЗЗ, без същият да е внасян в ТКЗС, нито владението върху него да е губено от наследодателите на ищците, както и от тях самите до м. май 2012 г., когато възникнал спора им с ответниците за собствеността на имота. Ищците са представили доказателства за предоставяне на ответниците на земя от общинския поземлен фонд в землището на [населено място] на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, с твърдение, че част от него представлява спорният имот при твърдение, че същият не е внасян в стопанството. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за собствеността на имот № 133 от 1 520 кв. м. по действащия план на [населено място], идентичен с ПИ 425 кв. 3, урегулиран в УПИ IX-425 и Х-425, кв. 3 по плана на [населено място], действал към 1957 г., е уважен, въззивният съд приел, че ищците се легитимират като собственици на основание представените доказателства за наследствено правоприемство и извършена между праводателите им делба с решение от 21.01.56 г. по гр. д. № 767/56 г. на РС-Кула и делбен протокол от 18.03.57 г. при липса на доказателства за възстановяване на собствеността от страна на ответниците /сега касатори/ с оглед установяване на основанието, на което те владеят имотите. Прието е, че релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците, което представлява първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС, като въззивният съд приел същата да е доказана. Видно е от изложените съображения, че по спорния по делото въпрос относно статута на имота съдът не се е произнесъл, а твърденията на ищците в исковата молба са в смисъл, че имотът не е подлежал на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, поради което и ответниците не могат да им противопоставят придобитите от общината с представеното решение № 299 по протокол № 55 от 31.08.2011 г. на ОбС [населено място] права върху предоставена им земя от общинския поземлен фонд. Следователно, при горните твърдения и данните по делото в предмета на спора е включен въпросът за статута на спорния имот, който по разписния лист по отменения план, действал в периода от 1933 г. до 1969 г. е записан като нива. Представени са, и то от самите ищци, доказателства в насока, че имотът представлява земеделска земя, твърденията на същите са за предоставянето й на ответниците като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. При това положение приетото от въззивния съд, че ищците са установили правото си на собственост върху имота на основание наследственото правоприемство от техните праводатели, установено с представените писмени доказателства за извършената през 1957 г. съдебна делба, представлява произнасяне при липса на твърдения за релевантните за претендираното право на собственост факти относно спорния имот в следващия период, включващ по необходимост произнасяне по въпроса за неговия статут с оглед данните по делото за включването му в общинския поземлен фонд като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, респ. предоставен по реда на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ като обезщетение за възстановяване на собственост на земеделски земи. Доколкото в исковата молба, а и с оглед представените към нея писмени доказателства, се съдържат твърдения за статута на спорния имот като такъв, неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, с което се оспорва противопоставеното им от ответниците основание да се намират в имота, то не е налице нередовност на исковата молба, с оглед основанието за допускане на касационното разглеждане на делото. Макар и процесуално допустимо поради редовността на исковата молба, въззивното решение е неправилно поради допуснатото процесуално нарушение относно липса на изложените съображения за статута на спорния имот, а оттук и принадлежността на правото на собственост върху него. Уважаването на иска на въведеното от ищците основание - наследствено правоприемство от техните наследодатели, дори и да се приеме за доказано при представените по делото писмени доказателства, е в зависимост от разрешаването на противопоставеното от ответниците възражение, доказателства за което са представени по делото. Затова е необходимо да се установи на кой имот са били собственици наследодателите на ищците, на какво основание и достатъчно ли е за установяване претендираното право представянето на делбения протокол, както и изясняване, вкл. и с помощта на техническа експертиза, статута на същия с оглед отговор за въпроса подлежи ли или не на възстановяване по ЗСПЗЗ. Налице е отменителното основание по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по изясняване на делото както от фактическа, така и от правна страна, след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.