Решение № 1422 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7176/2019 г.

Решение № 1422 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7176/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ и във връзка с чл. 195 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Здравец - 08" ЕООД със седалище гр. Кюстендил срещу решение № 98 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 284/2018 г. на Административен съд – гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 00 – 670 от 11.06.2018 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 195, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ е наредено да бъде премахната четириетажна сграда в УПИ VII – 1161, кв. 144 по плана на гр. Кюстендил с административен адрес гр. Кюстендил, ул. "Петър Берон" № 18 до нивото на бетонния пояс на кота + 6, 55 м., след предварително укрепване и заскеляване на сградата и да бъде изградена нова покривна конструкция в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в частта, с която е наредено премахването на строеж от кота + 6, 55 на сградата е налице предмет на заповедта. Твърди в тази връзка, че в тази част сградата е била премахната, поради и което оспорената в тази част заповед е без предмет. Твърди освен това допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно че съдът не е разпределил доказателствената тежест, както и липса на реквизити на решение по чл. 172а от АПК, тъй като съдът не е отговори на всички наведени в жалбата доводи досежно приложимостта на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ или чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. В хода на твърдяните съдопроизводствени нарушения излага и такива за нарушение на материалния закон, тъй като посочва, че в случая е била налице по – скоро хипотезата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ за укрепване и заздравяване на сградата, а не на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, като същевременно посочва, че чл. 195, ал. 4 от ЗУТ е неприложим, тъй като липсва констатация за премахване на сградата от кота + 6, 55, за да е дължимо изграждане на нов покрив. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Кюстендил. Претендира разноски. Ответникът – Кмета на Община Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Приел е, че са спазени изискванията относно съдържанието на заповедта и същата съдържа фактически и правни основания. Приел е и липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е изпълнена процедурата по освидетелстване на строежа по чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ - назначената от административния орган комисия е извършила оглед на строежа, с отразени фактически обстоятелства в надлежно съставен протокол, както и изпълнение на законовото задължение по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за изслушване на собственика на строежа. Достигнал е и до извод за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките, предвидени кумулативно в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, а именно: строеж, който поради износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване, който да не може да бъде поправен или заздравен. Посочил е, че особеното в случая е, че крайната мярка за премахване на строежа по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, която има за предмет част от процесната сграда – до нивото на бетоновия пояс на кота +6, 55 м, т. е. разпоредено е частично премахване на обекта, наред с волеизявление за изграждане на покривна конструкция на запазващата се част от сградата при упражняване на правомощието на органа по чл. 195, ал. 5, пр. последно от ЗУТ. Посочил е, че оспорената заповед е втора по ред спрямо сградата, след отмяната на първоначално постановената заповед за премахване с решението на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 291/2017 г., като при новото процедиране органът е изпълнил указанията на съда, като е изследвал подробно състоянието на обекта, вкл. до нивото на бетоновия пояс на кота +6, 55 м, както и възможностите за поправяне и заздравяване на сградата до това ниво в аспекта на всички основания по чл. 195, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Поради и това е приел, че законосъобразно е наредено частично премахване на сградата до нивото, до което същата не може да бъде поправена и заздравена, тъй като в тази част е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, създаваща условия за възникване на пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение, както и да задължи собственика да изгради нова покривна конструкция на запазващата се част от сградата в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Приел е, че частта от заповедта, с която е разпоредено премахване на сградата до посоченото ниво, е издадена при осъществен фактически състав по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, тъй като е установено, че цялата покривна конструкция на сградата липсва, а голяма част от дървените подови конструкции са разрушени; че дървените елементи на носещата конструкция са деформирани и изметнати, като на места липсват и в този вид сградата в наредената за премахване част е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, създаваща условия за възникване на пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Приел е и наличие на втория елемент от състава по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, тъй като е било установено, включително от приетата СТЕ, че над нивото на бетоновия пояс на кота +6, 55 м. сградата не може да бъде поправена и заздравена, както и че при предприемане на незабавни мерки за укрепване останалата част от сградата (до бетоновия пояс на кота + 6, 55 м.) може да бъде поправена и заздравена. Приел е за неоснователно възражението, че административният акт е лишен от предмет поради това, че строежът е премахнат до нивото на бетоновия пояс, тъй като при огледа на място през м. януари 2019 г., макар да е констатирало, че сградата е разрушена до нивото на бетоновия пояс на кота +6, 55 м., това обстоятелство е ново и не е съществувало към момента на издаване на оспорената заповед, който е релевантният момент за преценка. Приел е и законосъобразност на заповедта и в частта, с която е наредено изграждане на покривна конструкция на запазващата се част от сградата, тъй като е установено, включително от заключението на вещото лице, че за съществуващата част от обекта до посоченото ниво, която подлежи на поправяне и заздравяване, е необходимо предприемане на незабавни мерки за укрепване на оградните зидарии и изпълнение на покрив за да се избегне опасността от саморазрушаване, което е задължително условия за сигурността на сградата, за запазването и от атмосферни влияния с оглед възможността за реконструкция – поправка и заздравяване. Поради това е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението за неправилност на решението на АС – гр. Кюстендил, тъй като не е уважил възражението на жалбоподателя за липса на предмет на оспорената заповед досежно нареденото премахване на сградата до нивото на бетонния пояс на кота + 6, 55 м., тъй като в тази част строежът – сградата в рамките на нареденото със заповедта, е премахнат. Видно от доказателствата се установява, че към момента на издаване на заповедта строежът в частта, в която е наредено да бъде премахнат, като застрашаващ сигурността, е съществувал, т. е. заповедта, чиято законосъобразност се преценява съобразно правните норми, действащи към момента на издаването й, има предмет, който е в достатъчна степен индивидуализиран, за да бъде изпълнен. Фактът, че след издаването на заповедта строежът е премахнат, не може да обоснове липса на предмет у заповедта. Този факт евентуално би обосновал липса на правен интерес от оспорване на заповедта в тази й част, поради това че е доброволно изпълнена, но не и липса на предмет на същата, доколкото безспорно се установява, че към момента на издаването й строежът е съществувал. На второ място неоснователно е и възражението за неправилност на решението досежно приетото, че заповедта е материално незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен е извода на съда за спазена процедура по издаване на заповедта, като същият се подкрепя от доказателствата по делото. Правилен е извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на спорния строеж, тъй като от доказателствата безспорно се установява, че същият в наредената за премахване част е негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за застрашаване на сигурността, безопасността на движението, здравето, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. Правилен е и извода на съда за това, че са били налице и предпоставките по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ в частта, с която е наредено да се изгради нова покривна конструкция на сградата. Това е така, тъй като посочената разпоредба дава правомощие на кмета на общината да задължи със заповед собствениците на строежи да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В настоящия случай с разпореждането да бъде изградена нова покривна конструкция на сградата на мястото на наредената за премахване част над кота + 6, 55 кметът на общината е изпълнил именно тези си правомощия като е наредил извършването на необходимите работи в интерес на сигурността на гражданите и с оглед предотвратяване на бъдещото рушене на сградата. Действително разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ дава правомощие на кмета да задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, като в случая обаче не е налице тази хипотеза. Административния орган с издаването на заповедта в частта, с която е наредил да бъде изградена нова покривна конструкция е предприел мярката по чл. 195, ал. 5, последна хипотеза, а именно разпоредил е действия, разпоредил е да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, с оглед недопускането на последващото разрушаване на сградата, съответно падането на елементи от нея. В случая при избрания от административния орган начин на действие и съответна правна възможност са спазени законовите изисквания за издаване на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение