Решение № 11249 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален фонд Култура, представляван от министъра на културата на РБългария, против решение 1676/15.03.2023 г. по адм. д. 83/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че обжалваното решение на УС на фонда не е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което счита решението на съда за недопустимо. Алтернативно прави възражение за неправилност на решението, като оспорва изводите на съда за липса на мотиви. Ответникът - Д2 ГРУП ООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Тодорова. Моли да се отхвърли касационната жалба и се потвърди постановеното от АССГ решение. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е спазил съдопроизводствените правила, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Д2 ГРУП ООД срещу решение на Управителния съвет /УС/ на Национален фонд Култура" /НФК/, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., с което е отказано финансиране проект на жалбоподателя с ORG2022-2209-1424-17370 по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. Съдът е отменил обжалваното Решение на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., и е изпратил преписката на УС на Национален фонд "Култура" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по проект на Д2 ГРУП ООД с ORG2022-2209-1424-17370 по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. Осъдил е Национален фонд "Култура" да заплати на Д2 ГРУП ООД, сумата от 1050,00 лева, представляваща направените по делото разноски. Изложил е мотиви, че при упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. На основание чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК актовете на УС на НФК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Отказът (неодобряването) за финансиране на проект по програмата Едногодишен грант 2022 г. за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което същият подлежи на съдебно оспорване. След анализ на доказателствата за проведената процедура, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, както и нарушения на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният по делото акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При състояло се гласуване със за и с против, най-малкото, което членовете на УС са дължали на участниците е аргументация за това свое решение. Липсва и всякаква конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Те съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за позитивен за заявителя административен акт или обратното. В конкретния случай, административният орган, освен че не е обсъдил доклада по чл. 9, ал. 3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. /изслушването на председателя на експертната комисия, не съставлява обсъждане на доклад, какъвто смисъл влага законодателят/, не е издал мотивиран административен акт, с което от една страна препятства кандидата да разбере основанията за постановения негативен за него правен резултат, а от друга затруднява и последващия съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт. С тези си действия, УС е нарушил материалния закон и е нарушил административнопроизводствени правила. В случая не би могло да бъде приложено ТР 16/1975 г. на ОСГК, като се приеме, че мотивите на акта се съдържат в подготвителните документи по издаването му. Съгласно чл. 8а от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. /в приложимата й редакция към онзи момент - ДВ, бр. 27 от 2022 г., в сила от 5.04.2022 г./ техническата комисия извършва оценка за допустимост на подадените проектни предложения и съответствието им с изискванията в ал. 2 на същия член. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от всички членове. След приключване на проверката за административно съответствие и допустимост техническата комисия изготвя протокол за дейността си, който се подписва от председателя и от членовете на комисията. В протокола се посочват допуснатите до разглеждане проекти, недопуснатите проекти, както и мотивите за констатираните несъответствия, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект. От представения на съда протокол /л. 206-207 от делото/, не е ясно как са гласували членовете на комисията, тъй като никъде не е посочено да се е състояло някакво гласуване, респ. кой как е гласувал, каквото задължение е вменено на комисията от разпоредбата на чл. 8а, изр. 2 от Наредбата. В протокола не са посочени кои са допуснатите до разглеждане проекти, кои са недопуснатите проекти, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект, каквото е изискването на чл. 8а, ал. 11 от Наредбата. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е участвал в обявен конкурс по програма Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата - 2022 г. Кандидатстването се е осъществявало единствено онлайн, като кандидатури са се приемали от 01.09.2022 г. (11:00 ч.) до 22.09.2022 г. (15:00 ч.). Максималният размер на финансиране на проект е 100 000 лв., като общият бюджет на програмата е бил 4 700 000 лв. Жалбоподателят е кандидатствал за финансиране на проект с наименование; Тригодишен план за дейността на Д2 груп насоки и дейности, който е представен на 22.09.2022 г., като е получил ORG2022-2209-1424-17370. Видно от финансовата обосновка, исканата сума от НФК е 89 832 лв., какъвто е и размерът на общия бюджет на проекта. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. В изпълнение на законовата делегация на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК е приета Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК. Съгласно чл. 10, ал. 1 (Изм. ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г., бр. 79 от 2021 г., в сила от 21.09.2021 г.) от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК, Управителният съвет /УС/ обсъжда доклада по чл. 9, ал. 3, като с решението си определя окончателно проектите, спечелили конкурса, и размера на тяхното финансиране. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. Решението е недопустимо. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. На основание чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК актовете на УС на НФК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Но при конституиране на страните по делото, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, в производството по оспорване на индивидуални административни актове страни по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В разпореждането си от 23.01.2023 г. съдът е конституирал като ответник не органа, издал акта, а Национален фонд Култура. Тази ненадлежна страна е участвала до края на съдебното производство. Поради допуснатото съществено процесуално нарушение при конституирането на страните, решението е постановено по отношение на НФК, вместо по отношение на органа, издал оспорения административен акт - УС на НФК. Поради това обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне да ново разглеждане, при което да се извърши надлежно конституиране на страните, съобразно чл. 153, ал. 1 АПК. При констатираната недопустимост на решението, то не следва да се проверява с оглед сочените касационни основания за отмяната му като неправилно. Разноски по делото не следва да се присъждат, поради това че разглеждането му не е приключило. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение