Решение № 10617 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2012 г.

Решение № 10617 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторката Цветанка Дюстабанова моли да бъде отменено решение № 4455/31.07.2012 г. по адм. д. № 3702/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2031106055/17.10.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата си и в защита по същество. Моли РА да бъде отменен и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Дюстабанова против РА № 2031106055/17.10.2011 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 1.2007 г. - м. 4.2011 г. е определен ДДС за внасяне общо 52 952,63 лв. с лихви на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдени са доводите на жалбоподателката като съдът е направил правилни правни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразен е изводът на съда, че отдаването под наем на собствен имот представлява експлоатиране на имущество по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и независима икономическа дейност по смисъла на закона. Правилен е изводът на съда, че имотът е отдаван под наем на Френското посолства за нуждите на Френския културен институт, което не представлява отдаване под наем на жилищен имот. Правилен е изводът на съда предвид чл. 174 ЗДДС, че не е налице освободена доставка с предмет отдадената под наем част от сградата на Френското посолство предвид качеството на наемателя, нито предвид отдадения под наем обект. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 4 ЗДДС, тъй като имотът не е отдаден под наем за жилищни нужди на физическо лице. Правилно съдът е приел, че след достигане на оборота за регистрация по ЗДДС касаторката дължи ДДС върху извършените от нея облагаеми доставки на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,