Решение № 1895 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С-М ГРУП 2020 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Якоруда, ул. Трещеник 2, чрез адв. Д. Грозданова, срещу Решение 329/23.02.2022 г., постановено по адм. д. 1019/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22000120004337-091-001/15.03.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, в потвърдената част с Решение 1419/13.09.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 711,10 лв. по 7 фактури, издадени от Да Експрес Експорт ЕООД и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски в полза на НАП в размер на 851,33 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите аргументи, неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на РА не са допуснати съществени процедурни нарушения. Направените от съда изводи са в противоречие с установената фактическа обстановка и доказателствата, сочещи реалност на процесните доставки. Поддържа, че не е съобразена задължителната практика на СЕС по аналогични случаи и е недопустимо да се поставя в тежест на данъчно задълженото лице да доказва обстоятелството, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно. В проведеното съдебно заседание по делото касаторът не се представлява. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 363,99 лв., съобразно материалния интерес по Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С РА Р-22000120004337-091-001/15.03.2021 г., издаден от Х. Марков, началник сектор Ревизии - орган, възложил ревизията и Й. Иванова, главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на С-М ГРУП 2020 ЕООД е установен резултат данък за внасяне в размер на 3 969,90 лв. при деклариран от дружеството резултат данък за възстановяване в размер на 15 367,77 лв., вследствие от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 07.2020 г. в общ размер на 19 089,17 лв. по фактури, издадени от Да Експрес Експорт ЕООД, Евридика 555 ЕООД и Бея-1 ЕООД. Издаденият РА е отменен от горестоящия административен орган в частта на установения резултат по ЗДДС за м. 07.2020 г. и изменен в частта на установения резултат за м. 05.2020 г. данък за внасяне в размер на 1 663,83 лв. като е определен на данък за възстановяване в размер на 358,06 лв. и потвърден в останалата оспорена част. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е законосъобразността на РА по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 711,10 лв. по 7 броя фактури, издадени от Да Експрес Експорт ЕООД. От фактическа страна първоинстанционният съд е разгледал извършените процесуални действия от органи по приходите в хода на ревизията. Ревизионното производство е било възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22000120004337-020-001/17.07.2020 г. с предмет задължения за ДДС за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. Последната е изменена със ЗИЗВР Р-22000120004337-020-002/20.08.2020 г. по отношение на крайния срок за извършване на ревизията и задълженията за ДДС за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. и ЗИЗВР Р-22000120004337-020-003/22.10.2020 г., с която е определен краен срок на ревизията до 29.12.2020 г. Извършваната от дружеството дейност е дърводобив и търговия на едро с дървени елементи, детайли и други дървени изделия. Изводите и предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22000120004337-092-001/12.01.2021 г., който е връчен на адресата по електронен път на 22.01.2021 г. Срещу последния не е било подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК от ревизираното лице. Въз основа на него е издаден процесният РА. Първостепенният съд е извършил проверка по отношение валидността на процесния РА приемайки, че същият е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 ДОПК форма. Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на акта. С оглед на приложените доказателства към административната преписка в съдебното решение е прието, че заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи на съответните органи към момента на издаване. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите са основателни, в съответствие с материалноправната уредба и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са представени допълнителни доказателства, опровергаващи констатациите в обжалваната част на РА/РД по ЗДДС и потвърдителното решение на директора на Дирекция ОДОП София. В мотивите на съдебното решение е определена приложимата правна рамка и след анализ на събраните при ревизията доказателства е формиран изводът за липса на кореспондиращи помежду си документи в подкрепа тезата на ревизираното лице за незаконосъобразност на акта. Като обективни обстоятелства с оглед заключението за отсъствие на реално извършени доставки на стоки са отчетени липсата на конкретни и сигурни данни за прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки и неуспешните опити на ревизиращия екип да бъдат събрани относими доказателства от прекия и предходния доставчик на стоките в случая. Обжалваното решение на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Изложените на първо място в касационната жалба твърдения за допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство не са насочени срещу дейността на съда и поради това не представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според наведените оплаквания, при ревизията не са спазени принципите на данъчния процес. Правилно решаващият съд е приел, че органите по приходите са положили достатъчно усилия за приобщаване на всички относими към предмета на ревизията доказателства и са осигурили възможност на субекта да реализира процесуалните си права, т.е. спазени са принципите на законност, обективност, добросъвестност, право на защита и служебно начало. Ревизираното лице не е упражнило правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК и не е представило допълнителни доказателства в хода на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. Предвид липсата на оспорване на този етап, напълно логично и в съответствие с фактическата обстановка с РА е потвърдено предложението да не бъде признато право на данъчен кредит по отношение на фактурите, издадени от Да Експрес Експорт ЕООД с предмет лентов банциг, мотокар, гредарка и др. Като неразделна част от акта, издаденият РД Р-22000120004337-092-001/12.01.2021 г. отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 117, ал. 2 ДОПК, инкорпорирайки в себе си задължителните реквизити относно обхвата и обстоятелствата за извършването на ревизията и мотивите за издаване на самия акт - чл. 120, т. 4 и т. 5 ДОПК. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като крайните изводи на първоинстанционния съд по същество са правилни. В съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, за спазването на който касационната инстанция следи и служебно чл. 218, ал. 2 АПК, решаващият състав е обсъдил всички наведени възражения от жалбоподателя срещу РА и не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила. Спорните въпроси са квалифицирани прецизно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а релевантните факти и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Неоснователно касаторът счита, че доказателствената тежест на данъчно задълженото лице не включва установяването на реалността на процесните доставки като административният съд е възприел неправилен подход в тази насока. В обжалваното съдебно решение обосновано е прието, че ревизираното лице е следвало, но не е успяло да установи по несъмнен начин материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на това право по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл са т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник, на което съдът се е позовал, както и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др. В тях СЕС посочва основния принцип, че за да е налице правото на приспадане по доставките, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Преценката за действителното осъществяване, според цитираните преюдициални решения на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция, извършваща преценката съобразно националните правила за доказване. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни останалите оплаквания в касационната жалба. В хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства от страна на жалбоподателя, опровергаващи фактическите констатации на органите по приходите. Направените изводи в Решение 1419/13.09.2021 г. на директора на ДОДОП София са достатъчно показателни за невъзможността да бъде установено реалното осъществяване на доставките по процесните фактури 010...40/25.05.2020 г., 010...36/11.05.2020 г., 010...37/15.05.2020 г., 010...39/21.05.2020 г., 010...35/05.05.2020 г., 010...41/29.05.2020 г. и 010...38/19.05.2020 г., издадени от Да Експрес Експорт ЕООД. Последните се отнасят до неустановения произход на дървообработващия стопански инвентар, идентичността на документите по предходната и пряката доставка, данните относно плащанията по банков път между Да Експрес Експорт ЕООД и доставчика, при което преведените суми надвишават фактурираните такива и захранването на банковата сметка на ревизираното лице от управителя на Да Експрес Експорт ЕООД К. Атанасов. Обективната и съвкупна преценка на фактическата обстановка и събраните при ревизията доказателства води до идентично заключение по основния въпрос за делото. След проверка на заявените касационни пороци, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. С оглед крайния изход на делото и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 1 363,99 лв., изчислено с оглед на материалния интерес по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,