Решение № 2 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009 г.

Решение № 2 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. С. С. против решение № 98 от 23.Х.2009 г. по внохд № 99/2009 г. на Военно-апелативния съд.

В жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се правят оплаквания на всички касационни основания с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание С. и защитникът му поддържат жалбата.

Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила.

ВКС установи:

С присъда № 44 от 16.VII.2009 г. по нохд № 44/2009 г. на Плевенския военен съд, подсъдимият Г. С. С. е признат за виновен в това, че "използвайки за образец издаден на името на К. К. С. официален документ-удостоверение за владеене на чужд език /STANAG 6001/, издадено от дирекция "Кадрова политика" към Министерството на отбраната - съставил, чрез използване на компютър, скенер и мастилено-струнен принтер... неистински официален документ" като променил серийния номер на истинския документ, датата на издаването му и датата на решението на изпитната комисия, вписал за притежател на удостоверението своето име вместо това на С. и своите лични данни - рождена дата, месторождение и ЕГН - вместо тези на С., след което използвал така съставения документ за доказване истинността на вписаните в него обстоятелства. За това деяние и на основание чл. 308, ал. 2 НК С. е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години.

С обжалваното решение горната присъда е потвърдена.

Подадената касационна жалба е неоснователна.

За да поддържа оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, подалият жалбата з. твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно поради липсата на предмет, тъй като изготвеното и ползвано от него удостоверение представлявало "компютърно изображение" и нито това "изображение", нито "отпечатаното на принтер" негово "копие" представлявали "документ по смисъла на наказателното право". Според защитникът, съставянето на неистински документ се изразявало в "непосредствено материализиране" на нечие "конкретно писмено изявление", което материализиране трябвало да носи и "положен... подпис", и тъй като подсъдимият не се бил разписвал на инкриминираното удостоверение, не можел да бъде държан отговорен за вмененото му престъпление.

"По смисъла на наказателното право" документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. За характеризирането на изявлението като документ нямат значение нито авторът на материализиране на изявлението, нито ползваните за това материализиране начин и средства, затова и материализираното посредством компютърна техника, респ. размножено посредством същата или друга техника изявление е документ толкова, колкото е изготвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било техническо средство текст.

В конкретния случай подсъдимият, използвайки възможностите на компютърната техника, е сканирал даденото му от свидетеля К. К. С. удостоверение, след което чрез текстово обработваща програма променил част от съдържанието му и така съставил инкриминирания документ-неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, защото съдържа изявление - за владеене на английски език от притежателя на удостоверението Г. С. С. - каквото неговите автори не са правили.

Не е основателно и второто оплакване за нарушаване на материалния закон с довода, че инкриминираният документ не бил за "придобита квалификация" - според използваната в чл. 308, ал. 2 НК терминология - и не можел да доведе "до получаване на правоспособност", тъй като обучението и оценяването по стандарта STANAG 6001 не било предвидено в Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и в Закона за признаване на професионални квалификации. Под "документи... за придобита квалификация" НК има предвид всички документи, удостоверяващи, че дадено лице притежава знания и/или умения в една или повече области от човешкото познание, издадени от институция и/или лице, които имат това право. Няма значение кога, къде и как са придобити тези знания и/или умения, нито пък кога, къде и как могат да бъдат приложени. Не е спорно, че по силата на споразумение с НАТО, чийто чл. е Р България, в Министерството на отбраната са се провели от дирекция "Кадрова политика" изпити за определяне по стандарта STANAG 6001 нивото на владеене на английски език от военнослужащите, както няма спора и относно компетентността и длъжностното качество на лицата, провели изпитите и издали удостоверения на положилите ги успешно, вкл. на К. К. С. /всичко това в приложеното на л. 50 от т. I на досъд. разследване писмо от МО, дирекция "Политика, сигурност и отбрана"/. Документите удостоверяват, че успешно положилите изпити лица притежават определена степен на знание по английски език и дава на лицата, притежаващи включително тези документи, правото да кандидатстват за участие в обявения в МО конкурс за щатната длъжност на асистент в НВУ "В. Левски".

С оглед на дотук изложеното не се налага коментар върху твърденията, изложени в жалбата като доводи в подкрепа на оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, че

• е "призната виновност за съставяне на неистински официален документ... само и единствено /при/ наличие на ... компютърно изображение";

• върху "инкриминираното... компютърно изображение" нямало "даже и в копие подпис, който да е положен" от подсъдимия;

• се приемало "инкриминираното удостоверение /да/ представлява документ... подписан от длъжностни лица", които в същото време, "нямали отношение към подписването му" /твърдението представя изопачено мотивите на с. 6 от въззивното решение с цитирането на извадени от контекста на казаното фрази/.

Не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348, ал. 3 НПК.

Няма вътрешно противоречие в мотивите към въззивното решение, нито в тези към първоинстанционната присъда, с приемането и на "факти за преправяне на официален документ". Когато документът е неистински, е без значение какви обстоятелства отразява и тяхното обсъждане не само не противоречи на извода за неистинност на документа, но е и наложително за изясняване целта на съставянето му.

Не е допуснато процесуално нарушение с приемане от двете съдебни инстанции на нови факти, неизвестни на подсъдимия от обвинението и затова довели до ограничаване правото му на защита. С. е осъден въз основа на доказателства, процесуалносъобразно установени при досъдебното и съдебно разследване. Че документът за владеене на английски език по стандарта STANAG 6001 е удостоверение за придобита квалификация и условие за заемане на конкретна длъжност, е посочено в обвинителния акт и за съставянето на такъв неистински документ подсъдимият е обвинен и осъден, така че с обсъждането от първата инстанция и на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба Н-15 от 16.ХII.2005 г. на МО не е внесено никакво изменение във фактическата обстановка, предложена от държавния обвинител и приета за установена от двете съдебни инстанции.

Не е явно несправедливо наложено на подсъдимия наказание.

Във връзка с това оплакване ВКС ще се въздържи от коментар върху довода, че пренебрежителното отношение на дееца към "установения в страната правов ред" представлява "елемент от умисъла...обстоятелство, включено... в понятието за престъпление", а срещу искането за определяне на наказанието по чл. 55, вместо по чл. 54 НК, е достатъчно да се възрази, че в случая липсва кумулативното изискване, най-лекото, предвидено в специалната материалноправна норма на чл. 308, ал. 2 НК, наказание да е "несъразмерно тежко" с извършеното от С. престъпление.

Съобразявайки казаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.