Решение № 9832 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община (СО) и на кмета на СО, чрез техния процесуален представител, срещу решение 7458/05.03.2025 г., постановено по адм. дело 12462/2024 г. на Административен съд София - град (АССГ). Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответниците С. Х. С., Г. Г. Б., И. Х. А., Д. Г. М. и Е. Г. М. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Волф АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящето производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Обжалваното решение е постановено след отмяна на решение 9664 от 24.06.2024 г., постановено по адм.д. 8698/2023г. на АССГ, с решение 13324 от 09.12.2024г., постановено по адм.д. 8424/2024г. на Върховния административен съд и връщане за ново разглеждане жалбата на Волф АД против заповед РД-09-50-454 от 31.03.2008г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на новосъздадени УПИ XXIX-872 и УПИ XXX-872 и за новопроектирана улица тупик по о.т. 10а-10и, кв. 18б, в.з. Бояна. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че с оспорения акт е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, така и нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на установената по делото фактическа обстановка. Изведените правни изводи са законосъобразни и обосновани, които се споделят от настоящия касационен състав. От събраните по делото доказателства в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, се установява, че жалбоподателят в първоинстанционното производство Волф АД се легитимира като собственик на неурегулиран ПИ нива, в землището на кв. Бояна, местност Прогоно с площ от 1800 кв.м. по документ за собственост и 1790 кв.м. по скица, съставляващ имот с пл. 651 по к.л. 592 и 615 по неодобрения кадастрален план (КП) на местността съгласно нотариален акт 134, том І, рег. 2784, дело 122 от 15.02.2007 г. Имотът е нанесен в КККР, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор 68134.1943.651 и е неурегулиран. Със заповед РД-09-50-454 от 31.03.2008 г. на главния архитект на Столична община е одобрен проект за ПУП- ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.1943.872 за образуване на УПИ XXIX- 872 и УПИ XXX-872, кв. 18б и за новопроектирана улица тупик по о.т. 10а-10и. Според одобрения проект новопроектираната улица е продължение на съществуващата улица с о.т. 9- о.т.9д и е предвидена равностойно между имоти с идентификатори 68134.1943.924 и 68134.1943.736; 68134.1943.855 и 68134.1943.872 и 68134.1943.651 и 68134.1943.872. Установява се, че заповедта е съобщена на Волф АД чрез писмо от 13.07.2023 г., което е връчено на 17.07.2023 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 31.07.2023 г. Предвид това правилен е изводът на съда за допустимост на подадената от Волф АД жалба. Правилно решаващият съд е приел, че заповед РД-09-50-454 от 31.03.2008г. на главния архитект на Столична община нарушава чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като в съдебния акт е изложил подробни мотиви затова. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт изразяват направената, по реда на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 145, ал. 1 АПК, проверка от решаващия съд. Правилни са изводите на съда, че съществува по-целесъобразно и икономично решение. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза с първоначланото предложение за регулационен план, преди да бъде коригиран съгласно указанията на ОЕСУТ, е било предложено улицата-тупик, посредством която се осъществява достъп до УПИ XXIX-872 и УПИ XXX-872 да не е по цялата дължина на имот с идентификатор 68134.1943.872 в посока изток-запад и да е разположена в имота, предмет на плана, при което имота, собственост на Волф АД се засяга единствено в югозападния ъгъл, т.е. в много по-малка степен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че делото пред АССГ се е развило при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като към момента на разглеждане на делото главния архитект на СО е с отнета компетентност. Това е така, тъй като заповед СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г., издадена от кмета на Столична община е представена за първи път пред настоящата съдебна инстанция. Отделно от това съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в първоинстанционното съдебно производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Именно в качеството си на издател на оспорения административен акт главният архитект на Столична община, на когото са делегирани правомощия по § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, е страна в съдебния процес при оспорване на издадената от него заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ. В това качество той участва като ответник и при първоначалното разглеждане на делото, постановеното по което решение е отменено от касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане. Този административен орган продължава да съществува и след издаване на заповед СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на кмета на Столична община, по силата на която правомощието по чл. 129, ал. 2 ЗУТ вече е предоставено в изрично изброените в т. 7.8 във вр. с т. 7.6 от нея хипотези на кметовете на райони, в които имат право да разрешават или отказват изработването на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Следва да се има предвид, че възложената с тази заповед компетентност на районните кметове е занапред и това не изключва качеството на главния архитект на Столична община като издател на административния акт, нито процесуалното му качество на страна в съдебното производство. Прекратяването на делегацията на издателя на административния акт от страна на носителя на правомощието не е равнозначно на отнемане на компетентност от органа, когато това е станало след издаване на административния акт и в хода на съдебното му оспорване, както е в конкретния случай, поради което не е налице основание за заличаването на главния архитект като страна по делото. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответната страна Волф АД за присъждане на разноски за настоящото производство, Столична община следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор от 01.04.2025 г., както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,