Решение № 9249 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2011 г.

Решение № 9249 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мат метал" ЕООД от гр. Със седалище гр. Лясковец против решение № 2889 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 2201/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Заместник министърът на икономиката и енергетиката, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Мат Метал" ЕООД срещу заповед № ТРД-15-47/27.06.2007 г. на Заместник-министъра на икономиката и енергетиката. На първо място предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е била заповед № Т-РД-15-07 от 22.02.2011 г., а не посочената в диспозитива и мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение заповед № ТРД -15-47 от 27.06.2007 г. Настоящият състав намира, че макар в диспозитива и на страница първа от мотивите да е посочена заповедта от 2007 г., а не обжалваната от мотивите към решението безсъмнено се установява, че предмет на проверката за законосъобразност е била именно заповед № Т-РД-15-07 от 22.02.2011 г. Съдът е приел от фактическа страна, че при извършената проверка на 9.12.2010 г. от длъжностни лица при Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е установено, че дейността на касатора се извършва предимно извън вписаната в лиценза площадка на обща площ от около 400 кв. м., като на улицата пред площадката, на която търговеца има право да извършва дейността се съхраняват около 10 тона метални отпадъци, от които 6 тона са складирани на улицата и около 4, т. са складирани в контейнер с обем 18 куб. м., а на улицата е ситуиран и кантар за измерване и предаване на отпадъци с обхват до 1000 кг. Така установеното от длъжностните лица, към момента на проверката е било потвърдено и от обясненията на Методи Методиев, работил към момента на извършването й като изкупчик. В тази връзка, правилно в обжалваното решение е прието, че тези констатации не се опровергават от показанията на разпитания в съдебното производство свидетел Хасанов, който дава обяснения за част от намерените от проверяващите количества метални отпадъци, но за намиращите се на улицата контейнер с отпадъци и кантар не дава обяснения, от които да бъде обоснован извод, обратен на приетия от административния орган. По същият начин и представените пред настоящата инстанция нотариално заверени писмени обяснения на Методи Методиев не водят до обратен извод, тъй като отново не се съдържат обяснения за намиращия се на улицата контейнер с метални отпадъци. Обстоятелството, че в момента на извършване на проверката кантарът е бил покрит, тъй като пунктът не е работел също не водят до извод, че дейността не е била извършвана извън площадката, за която е било издадено отнетото с обжалваната заповед разрешително. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 буква "в" от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в лиценза, с изключение на случаите по чл. 54, ал. 2, т. 1 от с. з. В конкретния казус са налице материалноправните изисквания на цитираната правна норма, какво правилно е приел съдът. При извършените проверки от компетентния орган са установени действия на площадка, която не е включена в лиценза на жалбоподателя - на улицата пред лицензираната площадка. Данните са оформени в констативен протокол, съставен при спазване на административнопроцесуалните изисквания. Обосновано и в съответствие с § 1, т. 24 от ДР на ЗУО съдът е приел, че изкупуването и съхранението на отпадъците е търговска дейност, която не може да се извършва на площадки, които не са вписани в лиценза. По отношение на жалбоподателя са установени предпоставките за прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" ЗУО, поради което правилно е приложен материалният закон. Настоящата инстанция констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, че неправилно не са кредитирани свидетелските показания, събрани в хода на първоинстанционното производство не обосновават извод за извършено такова нарушение, тъй като тези показания са обсъдени от съда, който е изложил съображенията си по какви причини не е кредитирал същите. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, което е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение