Решение № 7404 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2019 г.

Решение № 7404 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Камакс" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 160/15.10.2019 г. по адм. д. № 78/2019 г. на АС - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398278/04.02.2019 г. на началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0398278/04.02.2019 г. на началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за щори "Камакс", намиращ се в гр. София, ж. к. "Младост 3", бл. 304, стопанисван от "Камакс" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 24.01.2019 г. в 17, 13 ч. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че при извършена услуга по договор № 11414/17.09.2018 г. са заплатени авансово 55 лв от клиент, за което не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта работещо фискално устройство. При преглед на КЛЕН от 17.09.2018 г. се установява, че няма издадена фискална касова бележка на стойност 55 лв. Съставеният протокол за извършената проверка на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления, и установените факти и обстоятелства, съставлява годно доказателство за установените при проверката факти. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение. Констатирано е нарушение на реда за отчитане на продажбите в обекта, при което нарушение органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка като определи нейната продължителност. Правилен е изводът на съда, че продължителността на срока на наложената принудителна мярка в заповедта е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Законосъобразно съдът е приел, че прилагайки ПАМ за 14-дневен срок, административният орган е действал в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. При преглед на касовата лента на електронен носител /КЛЕН/ от 17.09.2018 г. се установява, че няма издадена фискална касова бележка за плащане на сумата 55 лв, като това обстоятелство се потвърждава и от писмените обяснения на М. Б. - касиер при "Камакс" ООД. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че е издадена обща фискална касова бележка на стойност 203, 20 лв по договори № 11414 и № 11415, двата от 17.09.2018 г., сключени с различни клиенти, предвид липсата на реквизит наименование на стоката/услугата в касовата бележка по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 година. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователно е възражението на касатора, че влязлото в сила определение, с което е отменено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за ПАМ следва да повлияе при преценката на законосъобразността на наложената принудителна административна мярка. Двете производства са различни и определението на съда за законосъобразността или незаконосъобразността на допуснатото предварително изпълнение не може да обуслови същия резултат при разглеждане законосъобразността на заповедта по същество. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,