Решение № 987 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2016 г.

Решение № 987 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2016 г., V о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. М., чрез процесуален представител адвокат Марков против решение № 31 от 26.02.2016 г. на Административен съд С. З. по адм. дело № 52/2015 г. С него се отменя по жалба на Д. К. Н. с адрес в гр. М. Заповед № РД-09-576/03.09.2012 г. издадена от Кмета на О. М. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Д. К. Н. чрез процесуален представител адвокат Пенчева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, в тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. К. Н. срещу цитираната заповед № РД-09-576/03.09.2012 г. на Кмета на О. М. С нея на основание чл. 44, ал. 2, ЗМСМА и чл. 100, т. 2 от ЗДСл във връзка с дисциплинарно дело, образувано със Заповед № РД-09-559/24.08.2012 г. и протокол № РД-09-559#6/03.09.2012 г. на Дисциплинарния съвет на О. М. е временно отстранена от работа Д. К. Н., считано от 03.09.2012 г. до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно дело със заповед № РД-09-559/24.08.2912 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Мотивите са свързани с продължителността на отстраняването от длъжност и срока на проведеното дисциплинарно производство с което се нарушават неоправдано лични права и свободи с наложената принудителната административна мярка. По делото е било установено, че заповедта за временно отстраняване от работа е била обжалвана пред Административен съд С. З., който с решение № 234/22.11.2012г по адм. дело № 383/2012 г. е отхвърлил жалбата. При това положение съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК решението с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Тази разпоредба е във връзка с нормите на чл. 168 АПК според която съдът не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това. Такъв е настоящият случай в който се оспорва отново заповедта за временно отстраняване от длъжност, която е била вече оспорена и съдът се е произнесъл по нея. Производството по делото е следвало да бъде прекратено, което е направил административния съд, но ВАС тричленен състав е постановил жалбата да бъде разгледана по същество. Мотивите на отменителното решение на тричленния състав на ВАС са били във връзка с последващите факти след издаване на първоначалната заповед за временно отстраняване от длъжност и действието на заповедта във времето във връзка с тези факти. Видно от подадената жалба съдържанието й се свързва с продължаващото действие на заповедта за отстраняване от работа с твърдения за настъпили факти, с оглед на които това действие се явява незаконосъобразно. Временното отстраняване от работа на държавния служител е принудителна административна мярка, чието приложение законът не обвързва с изтичането на определен срок, а продължава до приключването на дисциплинарно дело и не подлежи на периодичен съдебен контрол, който да отчита дали и доколко на различните етапи от дисциплинарното производство тази ПАМ обслужва адекватно целта на закона въз основа на който е наложена. Възможността за обжалване на акта с който ПАМ е наложена в сроковете по чл. 149, ал. 1 от АПК не дава адекватна преценка за необходимостта и пропорционалността на отстраняването на държавния служител за неограничен във времето период. Следователно еднократното според закона оспорване не е ефикасно правно средство за защита правата и интересите на отстранения служител. С новата жалба срещу мярката се цели преразглеждането й с оглед новонастъпили обстоятелства, но такава преценка не е предвидена на правораздавателен контрол директно от съда. Няма пречка обаче такова искане да бъде отправено до административния орган, издал административния акт с което е отстранил от работа държавния служител, който да го разгледа въз основа на твърденията и доказателствата в него и да реши въпроса относно продължаването на действието на наложената принудителна административна мярка. Това налага приложение на правилата за подведомствеността и жалбата да се изпрати на административния орган, който да я разгледа като искане за преустановяване на наложената принудителна административна мярка, след което решението му като административен акт подлежи на оспорване пред съда по правилата на подсъдността. С оглед изложеното решението следва да бъде обезсилено като произнесено по недопустима жалба, съдебното производство по нея следва да бъде прекратено и делото следва да се изпрати по компетентност на Кмета на О. М., който следва да се произнесе по искането на Д. К. Н. за преустановяване действието на Заповед № РД-09-576/03.09.2012 г. - временно отстраняване от работа, считано от 03.12.2012 г. до приключване на образуваното дисциплинарно дело със заповед № РД-09-559/24.08.2012 г. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за двете инстанции доказани в размер на 1225 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховен административен съд, шесто отделение