Решение № 39 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2017 г.

Решение № 39 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. срещу решение № 181/1.12.2016 г., постановено по адм. дело № 292/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена заповед № ЗСП/Д-СН/2577/5.08.2016 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С., с която е отказано на С. Т. Щ. социална помощ, представляваща целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017 г. Преписката е върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. за издаване на нов акт по заявление-декларация с вх. № 3CП/Д-CH/2577/28.07.2016 г., при спазване на указанията в съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - С. Т. Щ. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд установява, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало на 28.07.2016 г. с подадената от С. Т. Щ. заявление-декларация с вх. № 3CП/Д-CH/2577/28.07.2016 г. за отпускане на целева помощ за отопление. В заявлението същата посочила, че е разведена, семейството й включва Б. А. Н., който е навършил 18 години, но е ученик и Г. А. Н., който е малолетен. Посочено е, че съжителства с лицето А. Щ. - бивш съпруг. Представени са Решение № 497/23.06.2015 г. на PC С. по гр. дело № 1980/2015 г., с което е прекратен с развод по взаимно съгласие сключения граждански брак между А. Н. Щ. и С. Т. Щ.. Родителските права спрямо децата Б. А. Н. и Г. А. Н. се упражняват съвместно от майката и бащата. Съгласно същото съдебното решение за развод, семейното жилище, което е общинско се ползва от двамата, като всеки ползва различна стая и сметките за ток, вода, наем за жилище се разделят между двамата. С. З. № 15/5.09.2015 г. на кмета на община С. са продължени наемните отношения за срок от 5 години на С. Щ. и членовете на семейството й Б. А. Н., Г. А. Н. и А. Н. Щ. на адрес: гр. С., кв. "Д.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Видно от представено удостоверение № 56/27.07.2016 г. от фирма "Ч. с. ВТ" ООД брутния доход на С. Щ. за предходните 6 месеца е в размер на 2708.10 лв. Административният орган извършва проверка, при която е изготвен социален доклад от 1.08.2016 г., в който е посочено, че съставът на семейството на оспорващата не отговаря на декларираното в заявлението - декларация, тъй като съжителства в едно домакинство с бившия си съпруг. Отразено е че А. Н. Щ. е регистриран като безработен в ТБ "Бюро по труда" с Рег. № 103035/9.08.2010 г. Установен е доход от трудова дейност в размер на 2708,10 лв., помощи и добавки по ЗСПД 467,50 лв. Социалният работник, извършил анкетата, предлага отказ от целево подпомагане за отопление, поради невярно деклариран състав на семейството и невъзможност да се извърши преценка съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 от ЗСП. В доклада е прието, че диференцирания минимален доход за отопление е 360,13 лв., а дохода от предходния месец е 529,27 лв. При тези данни, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - С. приема на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 2008 г., че оспорващата има доход по-висок от диференцирания минимален доход за отопление и не може да се извърши преценка съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 от ЗСП поради невярно деклариран състав на семейството, поради което издава оспорената заповед. Оспорващата подава жалба против заповед № ЗСП/Д-СН/2577/5.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. до Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане С., който с Решение № 20-РД06-0002/19.09.2016 г. я отхвърля. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че след установяване на съжителството между молителката и бившия й съпруг административният орган/социалният работник, извършващ социалната анкета, е следвало да укаже необходимостта и изиска документи за установяване на дохода на семейството, такива за установяване предпоставките по § 1, т. 2 от ДР на ЗСП и едва след изясняване на всички относими обстоятелства да изгради изводите си. Развити са съображения, че отказът е постановен единствено въз основа на предполагаемото непълното деклариране от молителката и субективното възприятие на социалния служител. Решаващият съд приема, че в случая по никакъв начин не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на молителката. Обоснован е извод, съобразно който преценката на административния орган е направена без да са изяснени всички, релевантни за случая обстоятелства в нарушение на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, респ. на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като изобщо не е извършена такава за правото на подпомагане на молителката. Първоинстанционният съд приема, че същественото обстоятелство за наличието на твърдяната от С. Щ. необходимост от социално подпомагане е останало неизяснено в изготвения социален доклад за отпускане на месечна помощ. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения в административното производство, довели до необоснованост на постановения административен акт и несъответствие с целта на закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен е извода на първоинстанционния съд досежно допуснати съществени нарушения в проведеното административно производство. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата на чл. 36 АПК установява правомощието (правото и задължението) административният орган да събира служебно доказателства. Установеното нарушение на административнопроизводствените правила за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правото за социално подпомагане е повлияло върху волеизявлението на административния орган и е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно необосноваността на процесната заповед. От административния акт и социалния доклад не става ясно по какъв начин е определен диференцирания минимален доход за отопление. В социалния доклад са посочени процентите 167,08 %+180,28 %+206,68 % =554,04 % и въз основа на тях е определен ДМДО в размер на 360,13 лв. Липсва посочване в коя конкретна хипотеза на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/2008 г. са определени от административния орган относимите проценти. В този смисъл съдът не може да провери по-какъв начин административния орган е формирал изводите си за доход по-висок от ДМДО. Ако административния орган е приел, че семейството на оспорващата се състои само от нея и двете и деца, то същата следва да се разглежда като самотен родител по смисъла на § 1, т. 3 от ППЗСП и нейния ДМДО би бил определен по чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредба № РД-07-5/2008 г. в размер на 272,68 на сто от ГМД, каквато стойност липсва в социалния доклад. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за противоречие на административния акт с целта на ЗСП - за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,