Решение № 5444 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1024/2019 г.

Решение № 5444 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1024/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Коларска от [населено място] против решение № 6850 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 4986/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, Т. отделение, 7 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Коларска иска отмяна на съдебното решение и прогласяване за нищожно на решение по протокол от 10.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите при Апелативния специализиран наказателен съд, в частта му с която е освободена предсрочно от задълженията си на съдебен заседател при цитирания съд, на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ. Ответникът – Общо събрание на съдиите при Апелативен специализиран наказателен съд гр. С., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. Разгледана по същество, с оглед релевираните оплаквания, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От съдържащата се по делото жалба, с която е бил сезиран Административен съд – С.-град се установява, че М. Коларска е оспорила два акта – решение № 2 от 27.02.2017 г. на Общото събрание на съдиите при Специализиран наказателен съд и решение № 1 от 10.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите при Апелативен специализиран наказателен съд. Казаното означава, че се касае до две жалби против два акта, издадени от различни органи на съдебната власт, т. е. срещу различни ответници. Определението от 10.05.2018 г. по адм. д. № 4132/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, Т. отделение, 17 състав за разделяне на производството по делото не е изготвено от състава, който е постановил процесното решение, нито е рефлектирало върху процесуалните права на жалбоподателката, предвид образувано впоследствие адм. д. № 4986/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град. С. е бил в правомощието си по чл. 210, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да прецени, че съвместното разглеждане на двете жалби в едно производство, ще доведе до затруднение и е постановил разделянето му. Двата оспорени акта не са взаимно изключващи се, нито са във връзка един с друг, тъй като основанието за предсрочното освобождаване е, че Коларска е съдебен заседател в СГС, а не в Специализиран наказателен съд или в Апелативен специализиран наказателен съд. Касае се до различни актове, всеки от които подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Следователно при разглеждането им от различни състави на АССГ не са били засегнати права на жалбоподателката. С решение № 6850 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 4986/2018 г., Административен съд – С.-град, Т. отделение, 7 състав е отхвърлил жалбата на М. Коларска от [населено място] с искане за прогласяване на нищожността на решение по протокол от 19.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд, в частта, с която е освободена предсрочно от задълженията си на съдебен заседател при Апелативния специализиран наказателен съд, на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, като неоснователна. Датата на протокола – 10.03.2017 г., е посочена правилно в мотивите. Съдът е статуирал в пределите на петитума на жалбата като е изложил съображения защо приема, че оспореното решение не е нищожно. С писмо изх. № РД-21-ЖГ-185/17 г. от 27.02.2017 г., Заместник-председателят на Софийски градски съд е уведомил Апелативния специализиран наказателен съд, че във връзка със заявление с вх. № 24628 от 23.02.2017 г. от съдебните заседателки С. К. и М. Коларска, липсва заявление за отписване от списъка на съдебните заседатели към Софийски градски съд и те са такива с мандат до 25.07.2017 г. Изрично е посочено, че на основание чл. 67, ал. 3, т. 1 ЗСВ, същите не могат да бъдат съдебни заседатели в Апелативния специализиран наказателен съд. Председателят на последния съд е резолирал писмото до комисията по избор на съдебни заседатели, която е докладвала случая в заседанието на Общото събрание на съдиите при Апелативния специализиран наказателен съд, проведено на 10.03.2017 г. От приложение № 1 към решение № 79 на Столичния общински съвет от 9.02.2017 г. се установява, че касаторката е включена в списъка на определените кандидати за съдебни заседатели за Специализиран наказателен съд, въз основа на нейно заявление от 05.01.2017 г. С решение по т. 1 от протокол от 10.03.2017 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 ЗСВ, Общото събрание на съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд е освободило предсрочно избраните за съдебни заседателки С. Х. и М. Коларска. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗСВ, съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда. Решението е взето от компетентния орган по чл. 71, ал. 1 ЗСВ, в писмена форма, както е приел и съда. Съгласно чл. 107 в ЗСВ, разпоредбите на чл. 104 – 106 се прилагат и за апелативния специализиран наказателен съд. В чл. 104, ал. 5 ЗСВ е предвидено, че общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство от повече от половината от присъстващите съдии. От съдържанието на протокола от 10.03.2017 г. е видно, че цитираните законови изисквания са били спазени и решението е взето при наличие на кворум и мнозинство, в какъвто смисъл са и констатациите на първоинстанционния съд. Правомощието на общо събрание на съдиите да свободи предсрочно съдебния заседател при хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 7 ЗСВ е да е възникнало или установено обстоятелство по чл. 67, ал. 3 ЗСВ. В мотивите към решението от 10.03.2017 г. е посочена нормата чл. 67, ал. 3, т. 1 ЗСВ, която изключва възможността съдебен заседател да бъде лице, което е съдебен заседател в друг съд. В тази връзка съдът също е изложил съображения. Казаното означава, че решението на Общото събрание на съдиите при Апелативния специализиран наказателен съд не страда от противоречие с посочената императивна разпоредба на Закона за съдебната власт. Видно от писмо изх. № 557 от 04.10.2017 г. Коларска е уведомена за съдържанието на решението от 10.03.2017 г. на 10.10.2017 г., а е подала жалба до АССГ на 12.04.2018 г. Налице е писмено съобщаване, извършено чрез препоръчано писмо с обратна разписка, което удовлетворява изискванията на чл. 61, ал. 2 АПК. Освен това от съдържанието на писмото на жалбоподателката от 21.09.2017 г. до Председателя на Апелативен специализиран наказателен съд става ясно, че още към тази дата тя вече е знаела за предсрочното й освобождаване. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост на акта, освен ако е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Такъв случай е липсата на кворум на органа, което нарушение не е налице предвид изложеното в тези мотиви. В Закона за съдебната власт не е разписана процедура за участие на съдебните заседатели при вземане на решения, от категорията на процесното. В случая последното е взето по документи. Но в тази връзка се съобразява, че в съдебната фаза на административния процес жалбоподателката не е представила доказателства, от които да бъдат направени изводи, различни от тези, съдържащи се в решението от 10.03.2017 г., както и че предмет на спора е само претендираната нищожност на акта. Целта на нормите на чл. 67, ал. 3, т. 1 ЗСВ и чл. 71, ал. 1, т. 7 ЗСВ е лице, което е съдебен заседател в даден съд, да не бъде съдебен заседател и в друг съд, за да не се създават пречки в работата на съдилищата и да не се конкурира изпълнението на задълженията от съдебния заседател във всеки отделен съд. Коларска не е уведомила председателите на Специализиран наказателен съд и на Апелативен специализиран наказателен съд за ангажиментите си към Софийски градски съд, за да бъде включена за участие в дела след определена дата. При това положение при постановяне на оспорения липсва превратно упражняване на власт. От съдържанието на съдебното решение, въпреки някои противоречия в мотивите, не може да се направи извод за липса на такива относно същността на спора. Стигайки до извода за липса на предпоставки за прогласяване на нищожността на решението на ОС на съдиите от Апелативен специализиран наказателен съд, първоинстанционният съд е постановил правилен по своя резултат съдебен акт, който по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. При този изход на спора разноски в полза на касаторката не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6850 от 20.11.2018 г., постановено по адм. д. № 4986/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, Т. отделение, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване.