Решение № 9213 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. К. К., притежаващ [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Карлово, обл. Пловдив, [улица], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 1192/10.02.2025 г. на Административен съд - Пловдив, XV състав, постановено по адм. д. 2353 по описа за 2023 г. на този съд, в частта му с която е отхвърлена жалбата на Д. К. К. срещу РА Р - 16001621004987 - 091 - 001/03.04.2023 г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията и М. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена и изменена с Решение 280/26.07.2023 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, относно допълнително определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1050,97 лева и допълнително установени ЗОВ, както следва: За 2019 г. вноски за ДОО в размер на 994,56 лв., ведно с лихви - 371,52 лева; Вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 336 лв., ведно с лихви - 200,82 лв.; Вноски за ЗО в размер на 585,60 лева, ведно с лихви - 159,18 лева. В полза на Националната агенция по приходите - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 920,51 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение, вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите за незаконосъобразно определяне данъчната основа за ревизирания период. Съдът не разпределил доказателствената тежест между страните, включително не указал на жалбоподателя, че трябва да докаже пребиваването си на територията на Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Определяйки краен срок за събиране на доказателства до 10.01.2025 г. административният съд ограничил правото на защита на К.. Моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА в процесната част и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки на процесуален представител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимоста на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението в обжалваната му част на заявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизията е възложена със ЗВР Р - 16001621004987 - 020 - 001/31.08.2021 г., издадена от Д. И. - началник сектор, с предмет - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г.; ДОО - за самоосигуряващи се, ДЗПО - УПФ - за самоосигуряващи се и ЗО - за самоосигуряващи се за същия данъчен период. Ревизионното производство е било спряно и впоследствие възобновено. С последваща заповед срокът за приключване на ревизията е продължен до 17.02.2023 година, като е съставен РД и е издаден РА., потвърден при обжалването му по административен ред. Във връзка с доказване компетентността на приходния орган са събрани заповеди, обсъдени от съда, който е счел, че индивидуалния административен акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. По делото е изслушано заключение по СТЕ, изготвено от инж. Б. М., кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. При съвкупна преценка е направен извод за валидност на акта. Приходните органи са направили справка в ИМ на НАП, констатирайки, че РЛ в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД е подавал декларации по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, в които е декларирал дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 05.10.2017 година. За ревизирания период са депозирани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от жалбоподателя като местно лице на РБ. Приходните органи са установили, че Д. К. не е попълнил справка за окончателния размер на осигурителния доход, направена е допълнителна проверка в ИМ на НАП и е констатирано също така, че липсва осигуряване и не са внесени ЗОВ - за самоосигуряващо се лице касателно ревизирания данъчен период. Въз основа на гореизложеното е прецено наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1 ДОПК и данъчната основа е определена по особения ред на кодекса. Прието е, че "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД е осъществявало дейност, декларирало е приходи и разходи, регистрирано е по ЗДДС. Дейността му е свързана с отдаване под наем на недвижим имот/апартамент, находящ се в гр. София, [адрес], [улица], . Лицето е дало обяснения, затова, че живее трайно във Великобритания, вследствие на което няма как лично да извършва дейност по управление на "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД, на което К. е едноличен собственик на капитала. При ревизията е констатирано, че К. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, без през ревизирания период да е бил назначен друг управител или прокурист. Д. К. е извършвал трудова дейност в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД, но не е декларирал, съответно не е внел дължимите ЗОВ. Поради това приходните органи са определили на РЛ допълнително задължения за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ЗО, ведно със съответните им лихви, върху минималния месечен осигурителен доход, съгласно ЗБДОО, както следва: В размер на 560 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 година. Правното основание за тяхното определяне са разпоредбите на чл.4, ал.3,т.2 и чл.157 КСО, чл.40, ал.1,т.2 ЗЗО. В рамките на съдебното производство са събрани договор за възлагане управление на "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД от 12.04.2010 година, без да е вписан в ТР, писмени документи, включително отговор от НОИ, формуляр за запитване до компетентната британска институция относно социално - осигуритерна информация за лицето Д. К., ведно с документ на английски език без надлежен превод. Административният съд е установил, че Д. К. е упълномощил Е. А. да представлява "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД пред органите на НАП, НОИ, НСИ, ТР и други държавни и общински органи и институции, а така също чрез притежаваното от нея дружество да осъществява текущо счетоводно обслужване на РЛ. "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД е сключило договори за предоставяне на интернет и други услуги, открити са партиди за ел. енергия и вода, плащанията по които са осчетоводявани като текущи разходи. Съдът се е аргументирал, че на основание чл.4, чл.4а, ал.1 КСО е възникнало основание за осигуряване, респективно за подаване на декларация обр1 и обр.6 за дължими ЗОВ. Посочено е още, чче РЛ подлежи на задължително здравно осигуряване като лице по чл.4, ал.3, т.2 КСО, осигурителните вноски са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО и са за сметка на самоосигуряващото се лице. Административният съд е обсъдил разпоредбата на чл.11, параграф 3, б. "а" от Регламент /ЕО/883/2004, предвиждаща, че лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в държава - членка/ което правило е относимо и към Кралство Великобритания/, са подчинени на законодателството на тази държава. Въз основа на това е направен извод, че К. е трябвало да представи доказателства за извършвана от него дейност във Великобритания, за осигуряването чрез внасяне на осигурителни вноски в тази държава. Съдът е посочил направеният по време на производството опит за събиране на доказателства за социално осигуряване чрез запитване от НОИ - гр. София, но компетентните органи на Великобритания не са изпратили по делото отговор. Извлечението от интерент - страницата е на английски език, без да е придружено с надлежен превод на български език. Във връзка със здравното осигуряване е посочено, че приложимото законодателство е по реда на чл.13 от Регламент /ЕО/ 883/2004 или аналогични разпоредби от Регламент /ЕО/ 1408/71. Приложимите формуляри за удостоверяване на здраваноосигурителен статус на лицата са Е101, Е102, Е103, Е104, Е106, Е108, Е121 и други, а за времето след 01.05.2010 г. - А 1, S1, U1 и други. По делото е приложен електронен документ S041 "Отговор на искане относно периоди - вид на осигурителен риск: болест, майчинство или бащинство, на името на Д. К. К.. Съгласно превода на български език, лице с имена Д. К. К., дата на раждане: [дата]., пол - мъжки, с личен идентификационен номер на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия [номер], е осигурен задължитерлно за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 година за осигурителен риск. С този документ, обаче не се определя приложимото законодателство в сферата на социалното осигуряване спрямо лицата. Съдът е преценил, че Д. К. е развивал в РБ дейност в качеството си на собственик на капитала и управител на "КЕЙ ДЖЕЙ КЕЙ ГРУП" ЕООД, която се счита като такава за полагане на личен труд в дружеството. В съдебното решение е жалбоподателят не се е възползвал от законовата възможност, предвидена в чл.40а, ал.1 ЗЗО, т.е. не е доказал пребиваването си във Великобритания повече от 183 дни за календарната година, поради което законосъобрано са му определени вноски за ЗО за 2019 г. и за 2020 г., ведно със съответните лихви. Решението в обжалваната му част е вилидно, допустимо и правило, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционните мотиви са задълбочени и убедителни, същите се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, който препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Административният съд е обсъдил всички доказателства, включително направеният опит за получаване на социално - осигурителна информация от съответните органи на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. В съдебното заседание, проведено на 19.12.2024 г. съдът е уважил искането на адвокат - пълномощника на Д. К. за отлагане на делото с цел събиране на документи от данъчните органи на Обединеното кралство, мотивирал се е, че са налице предпоставките на чл.157, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК и е определил срок до 10.01.2025 г., в който жалбоподателят да представи доказателства за осигуряването си за старост, смърт и общо заболяване във Великобритания. Административният съд е предупредил Д. К., че в случай на непредставяне на доказателства в посочения срок, разглеждането на делото ще продължи без събирането им. При така установените обстоятелства е напълно неоснователен довода на адвокат - пълномощника на К., че съдът е ограничил правата на РЛ. Изрично е записано в съдебния протокол заявлението на пълномощника, че разбира факта на неколкократното отлагане на делото за събиране на поискания документ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение допълва, че спорът по делото следва да приключи в разумен срок. Представените в касационното производство документи не променят тези изводи, т.к. в писмените доказателства се съдържа текст на английски език, без да е придружен с надлежен превод от заклет преводач на български език. Не става ясно какви точно указания е трябвало да даде административния съд на жалбоподателя, който при това е бил представляван от адвокат с юридическо образование. Решението на първоинстанционния съд е правилно и касационната съдебна инстанция го оставя в сила. Разноски: Ответникът по касация е претендирал разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение. Искането е основателно, поради което в полза на НАП - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 920,51 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение