Решение № 12358 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2014 г.

ВАСIII отделение16.10.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8307 от 27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7414 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Соня Милчова Гугова, Адрияна Георгиева Гугова и Георги Делчов Гугов, и тримата - от гр. София, съдебни разноски за производството пред ВАС в размер на 300 /триста/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12358 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО - район "Люлин" срещу решение № 8307 от 27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7414 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а жалбата срещу индивидуалния административен акт - отхвърлена изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответниците, Соня Милчова Гугова, Адрияна Георгиева Гугова и Георги Делчев Гугов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв. Ст. Маджаров е постъпил писмен отговор на жалбата с искане съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, подробно развити в отговора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Соня Милчова Гугова Заповед № РД-09-188/2.07.2012 г. на кмета на СО - район "Люлин", с която същият на основание чл. 20, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е отменил предходна своя заповед за настаняване № ЖН-04-19/24.04.2012 г., с която Соня Гугова и членовете на семейството й са пренастанени в общинско жилище - ап. 46, ет. 5, вх. Б, бл. 226, ж. к. "Люлин", гр. София. Единствените мотиви за отмяна на заповедта за пренастаняване са: в едномесечния срок от връчване на настанителната заповед Соня Гугова не е сключила договор за наем за посоченото общинско жилище и не го е заела без основателни причини. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар издадена от компетентен по закон орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. Според съда нито в Закона за общинската собственост, нито в НРУУРОЖТСО е предвидена възможност за отмяна на настанителната заповед поради несключване на договор за наем и незаемане на жилището в едномесечен срок от връчване на заповедта. Разпоредбата на чл. 20, ал. 6 от Наредбата предвижда възможност за отмяна в случаите, в които настаненото под наем семейство /домакинство/ не заеме определеното жилище без основателна причина, но в едномесечен срок от влизане в сила на настанителната заповед, а не от връчването й. Настанителната заповед не е влязла в сила, тъй като същата е обжалвана от адресата й пред АССГ, по повод на което е образувано адм. д. № 5157/2012 г. - висящо към датата на постановяване на атакувания административен акт. Отделно от горното съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съгласно която административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган, освен ако всички заинтересовани лица поискат предварителното изпълнение на акта или по силата на закона или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварителното му изпълнение. В конкретния случай нито е налице съгласие на участниците в административното производство за предварителното изпълнение на настанителната заповед, нито закон или разпореждане на административния орган по чл. 60 е допуснал предварителното й изпълнение. Предвид обжалването й пред АССГ съдът е приел, че същата не е влязла в сила и не подлежи на предварително изпълнение, съответно - не е започнал да тече едномесечният срок за заемане на жилището и липсва материалноправно основание за издаване на атакувания административен акт за отмяна на настанителната заповед. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно първостепенният съд е приел, че обжалваната заповед за отмяна на предходната настанителна заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновано съдът е заключил, че съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 6 от НРУУРОЖТСО кметът на район "Люлин" може да отмени настанителна заповед поради незаемане на отдаденото под наем жилище без основателни причини в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, а не в едномесечен срок от връчването й по реда на ГПК. Заповедта за пренастаняване не е влязла в сила към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, поради което едномесечният срок за заемане на жилището по чл. 20, ал. 6 от Наредбата не е започнал да тече. Нещо повече - едва в касационното производство е представено по делото решение № 326/14.01.2013 г. по адм. д. № 5157/2012 г. по описа на АССГ, влязло в сила, с което заповедта за пренастаняване е отменена по съдебен ред. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 143 от АПК ответниците по касация имат право на разноски пред касационната инстанция. Присъждането на такива са поискани своевременно преди съдебното заседание, като към искането е представен списък на разноските и доказателства за уговорени и реално заплатени 300 лв за адвокатски хонорар, поради което същите следва да им бъдат присъдени Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 20, ал. 6 НРУУРОЖТСО