Решение № 10965 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2012 г.

Решение № 10965 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5413/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стоян Ангелов Раев от гр. Кърджали, ул. "Сан Стефано" № 30, бл. "Изток", вх. "Д", ап. 39, срещу решение № 38 от 2.03.2012 г., постановено по административно дело № 3 по описа за 2012 г. на Административния съд - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Раев против решение № 58 от 13.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - град Кърджали. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на РУ "СО" - град Кърджали, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 1918/9.08.2011 г. ТЕЛК за Общи заболявания - град Кърджали, при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - Кърджали, преосвидетелства след извършен на 9.08.2011 г. преглед касационния жалбоподател Раев и оценява на 96 % трайно намалената му работоспособност, без чужда помощ, поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране: 10.10.1992 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност до 1.08.2013 г. - за две години. Със заявление вх. № МП-13484 от 24.08.2011 г. Раев е заявил желанието си за възобновяване на получаваната до 1.11.2009 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е заявил в същото, че прекъсването на пенсията му не е по негова вина. Със заявлението Стоян Раев е поискал да му бъде изплатена полагащата му се пенсия след датата на прекъсването, а възстановената му пенсия да бъде изчислена в съответствие с процента, определен с експертното решение, издадено от ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - Кърджали. С разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Кърджали, на основание чл. 97 от КСО и чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Стоян Раев, считано от 2.11.2009 г. - датата, до която лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за трайно намалена работоспособност, по предходно експертно решение, със срок на инвалидността до 1.08.2013 г. При възобновяването на пенсията не е извършено преизчисление по реда на чл. 102 от КСО, тъй като такова не е поискано, а и не са представени никакви документи за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането. При определянето на размера на пенсията с това разпореждане е запазен индивидуалният коефициент - 0,942, съгласно влезлите в законна сила предходни разпореждане № 15/02.02.2001 г. и разпореждане № 13/прот. № N01090 от 15.05.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Кърджали. Възобновената пенсия е изчислена по реда на чл. 75 от КСО, като предвид представеното експертно решение № 1918/9.08.2011 г. на ТЕЛК за Общи заболявания - град Кърджали, с което е увеличен процентът трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, е променен, в конкретния случай - увеличен, коефициентът по чл. 75, ал. 2 от КСО, вследствие на което е увеличен и крайният размер на личната пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Така с това разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Кърджали, съгласно чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО е определено на Стоян Раев да се изплащат, считано от 2.11.2009 г., лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 170,24 лв. месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 30,26 лв. месечно, или месечна сума за изплащане общо в размер на 200,50 лева. Раев е останал недоволен от това разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Кърджали, поради което и го е обжалвал с жалба вх. № П-1/15.11.2012 г. до директора на РУ "СО" - Кърджали, по отношение на изчисления му индивидуален коефициент на пенсията и размера на зачетения му осигурителен стаж, като към жалбата си обаче не е приложил никакви доказателства, а и не е поискал събирането на такива. Така по повод на тази жалба е издадено решение № 58 от 13.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което жалбата на Стоян Раев срещу разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Кърджали, е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Недоволен от постановения индивидуален административен акт, Раев го оспорва пред Административния съд - град Кърджали. По така направеното оспорване е било образувано административно дело № 3/2012 г. на посочения съд. На проведеното на 07.02.2012 г. съдебно заседание Стоян Раев е поискал от съда да бъде прието като доказателство по делото удостоверение, приложение към обр. УП-2, с изх. № 736,737/3.11.2003 г., издадено от Професионална гимназия "Васил Левски" - гр. Кърджали. Заедно с това удостоверение жалбоподателят е приложил и молба, в която е поискал да му се назначи служебен защитник, който да му окаже правна помощ във връзка с образуваното дело, като е мотивирал молбата си с това, че няма юридическо образование, няма финансова възможност да си наеме защитник и е инвалид с 96% степен на увреждане без чужда помощ. Във връзка с твърдението си към молбата е приложил и копие на експертно решение № 1918 от заседание № 128 от 9.08.2011 г. на ТЕЛК за Общи заболявания - гр. Кърджали при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - Кърджали. Експертно решение № 1918 от 9.08.2011 г. на ТЕЛК за Общи заболявания - град Кърджали при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД - Кърджали, удостоверение, приложение към обр. УП-2, изх. № 736, 737/03.11.2003 г., издадено от Професионална гимназия "Васил Левски" - гр. Кърджали, и молбата, с която Стоян Раев моли да му се предостави правна помощ, се намират приложени по делото на задната му корица. В съдебното заседание на 7.02.2012 г. административният съд се е произнесъл по искането на касационния жалбоподател относно допускането на горецитираното удостоверение като доказателство по делото, но не се е произнесъл по молбата за предоставяне на правна помощ, подадена заедно с удостоверението. С решение № 38 от 2.03.2012 г., постановено по административно дело № 3 по описа за 2012 г., Административният съд - град Кърджали, е отхвърлил жалбата на Раев против решение № 58 от 13.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 28/прот. № N01277 от 30.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - град Кърджали. Така постановеното решение е неправилно. С молба на жалбоподателя, подадена заедно с удостоверение, приложение към обр. УП-2, с изх. № 736,737/3.11.2003 г., издадено от Професионална гимназия "Васил Левски" - гр. Кърджали, административният съд е бил сезиран с искане, което предвид изложеното в него следва да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) да му бъде предоставена правна помощ. Молбата е мотивирана с това, че подателят й е без юридическо образование, няма финансова възможност да си наеме защитник и е инвалид с 96 % степен на увреждане без чужда помощ. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като се е произнесъл по същество по правния спор, без да разгледа и да се произнесе по искането на жалбоподателя, съдържащо се в молбата за предоставяне на правна помощ, посочена като заявление за "назначаване на служебен защитник". Това искане е мотивирано с наличието на физическо увреждане, нисък социален статус и ограничени правни знания. В заявлението изрично е посочено, че искането се прави във връзка с образуваното дело и е придружено от искане за назначаване на вещо лице. За да гарантира на ищеца конституционното право на защита, която в случая се изразява в необходимостта да бъде процесуално представляван по образуваното дело, съдът е следвало да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ, преди да се произнесе по същността на правния спор и по основателността на жалбата. Безспорно, осъществяването на правни действия по даване ход на делото, събиране на доказателства и защита на правата на жалбоподателя при решаване на спора по същество представлява по естеството си процесуално представителство. Редът и предпоставките за предоставяне на правна помощ са уредени в Закона за правната помощ, като в чл. 25, ал. 1 е посочено, че в случаите по чл. 21, т. 3 - процесуално представителство, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, или в случая от съда, а отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира. В чл. 23, ал. 4 от закона са посочени обстоятелствата и доказателствата, които се вземат предвид при преценката относно предоставянето на помощта в случаите по граждански и административни дела, като тези обстоятелства съответно следва да бъдат обсъдени от съда и при постановяването на решението му по искането за постановяване на правна помощ. В конкретния случай, като не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ по жалбата, съдът е лишил страната от право на защита. В тази връзка преценката на съда относно решаването на правния спор по същество се явява неправилна, тъй като е направена, без на лицето да е осигурено право на защита по делото. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на производството, при което съдът следва да се произнесе с изричен акт по искането за предоставяне на правна помощ, направено с молбата, като вземе предвид всички представени по делото доказателства във връзка с разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ и даде допълнителни указания на жалбоподателя относно предоставяне на допълнителни доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,