Решение № 2029 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2015 г.

Решение № 2029 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Перфетотера" ЕООД, ЕИК 201710051, представлявано от управителя Веселин Младенов Генов, против Решение № 37/18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 213/2014 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"-София. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо не са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Подробно са описани и допуснати нарушения при извършването на проверка на място от страна на административния орган, които не са отчетени и взети предвид от съда при постановяване на крайния акт. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Маркова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение.. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "Перфетотера" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София с което е отказано изплащане на финансова помощ на "Перфетотера" ЕООД и е наложена санкция за бъдещ период. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства поради които на бенефициента се отказва финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай резултатите от извършените проверки на място са отчетени в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от "Перфетотера" ЕООД в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. В този смисъл всички изложени от касационния жалбоподател аргументи относно незаконосъобразността на извършените проверки на място са неотносими към настоящия спор, тъй като се отнасят към производството по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Видно приетите по делото съдебно технически експертизи всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което са недопустими за подпомагане. На последно място следва да бъде посочено, че предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, както и Регламент (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че правилно административният орган е приложил чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, съответно чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011, като е наложил санкции за бъдещ период, предвид констатирания процент на недопустимост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса съобр. чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 300,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение