Решение № 14328 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2019 г.

Решение № 14328 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И., представен от адв. П. Т., срещу решение № 36/18.03.2019 г. на Административен съд В. по адм. д. № 42 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-6500/10470/22.11.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди, че е възразил против прекратяването на многогодишния му ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; в края на 2015 г. е изпълнил ангажиментите си по мярка 112 и в началото на 2016 г. е прекратил регистрацията се като земеделски производител; не бил поел ангажимент да кандидатства по мярка 11 с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2016. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУПДВ. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Видин АУПДВ са установени в тежест на Ц. И. задължение за плащане на сумата 2 691. 81 лева, представляваща изплатена нему през първата година от ангажимента сума по заявление с УИН 05.29.0615/01968 за кампания 2015 по мярка 11 "Биологично земеделие" от направление "Биологично земеделие". Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия ангажимент на Ц. И. с акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/10470 от 20.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 2 и ал. 4, т. 2, б. "а" и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с която изпълнителен директор на фонда в съответствие с чл. 20а ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Формирани са изводи за съответствие на акта с материалния закон и с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ, бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от прецизността, заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника си с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделими и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. И. на вземането е прекратяването на поет многогодишен ангажимент /чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4/. Основанието за прекратяване на многогодишния ангажимент са тези по чл. 15, ал. 3, като относими към избраното от администрацията правно основание на АУПДВ са хипотезите на т. т. 1, 2, 4 и 5 от Наредбата, а към фактическото основание – т. 2 на чл. 15, ал. 3 от Наредбата. Моментът на прекратяване на поетия ангажимент е от значение за определяне на подлежащата на възстановяване част от получената помощ. Ц. И. е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 през кампания 2015. Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредбата, тъй като подпомаганото лице е преустановило прилагането на биологичните дейности по съответното направление преди да е изтекъл 5-годишният срок по чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Началото на този срок съвпада с началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане. Дължимо е възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ за кампания 2015. Неотносими към основанията за възникване на установеното с акта публично държавно вземане са сочените от касатора причини за преустановяване на дейността, тъй като не са от категорията на форсмажорните или изключителните обстоятелства по чл. 15, ал. 5 от Наредбата и такива обстоятелства не са заявявани по реда на ал. 6. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение