Решение № 3376 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2013 г.
ВАСVIII отделение11.03.2014 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1470/02.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2072/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, както и в частта на разноските, с която "Арс трейд" АД, със седалище и адрес на управление - гр. Стралджа, промишлена зона, завод "Арсенал", представлявано от Георги Димитров Белобрадов - председател на Съвета на директорите е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП (сега Дирекция "ОДОП") юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 499,00 лв. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 02251200024/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № 345/10.09.2012 г. на Директора на Дирекция " Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА " Д "ОДОП" - Бургас да заплати на "Арс трейд" АД, ЕИК 121236916, със седалище и адрес на управление - гр. Стралджа, промишлена зона, завод "Арсенал", представлявано от Георги Димитров Белобрадов - председател на Съвета на директорите думата от 4075 (четири хиляди седемдесет и пет лева) разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3376 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Арс трейд" АД, ЕИК 121236916, със седалище и адрес на управление - гр. Стралджа, промишлена зона, завод "Арсенал", представлявано от Георги Димитров Белобрадов - председател на Съвета на директорите срещу Решение № 1470/02.07.2013 г. постановено по адм. дело № 2072/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 02251200024/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № 345/10.09.2012 г. на Директора на Дирекция " Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - Бургас, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 02251200024/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № 345/10.09.2012 г. на Директора на Дирекция " Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при ЦУ на НАП, с който е отказано право на ползване на данъчен кредит в общ размер от 118 014.39 лева и лихви за забава в общ размер от 22 300.ЗЗ лева по фактури, издадени от "Сиа Адвъртайзинг " ООД- гр. София, "Валенти партнърс 2011 " ЕООД- гр. София, "Мад-123 " ЕООД- гр. София, "Мега Адвъртайзинг " ЕООД - гр. София, "Търговска компания - Ети " ЕООД - гр. София и "Шайков текстил " ЕООД- гр. Ямбол с правоприемник "Христов текстил " ЕООД - гр. Варна за данъчни периоди м. ноември и декември 2007 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 г., януари, февруари, юни, юли и ноември 2009 г. и юни, юли, август и октомври 2011 г., на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 68 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за финансовата 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 11350.00 лева - главница и лихви в размер на 2930.87 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на "Арс трейд"АД, първостепенният съд е приел, че от процесните фактури издадени от "Сиа Адвъртайзинг " ООД- гр. София, "Валенти партнърс 2011 " ЕООД- гр. София, "Мад-123 " ЕООД- гр. София, "Мега Адвъртайзинг " ЕООД - гр. София, "Търговска компания - Ети " ЕООД - гр. София и "Шайков текстил " ЕООД- гр. Ямбол с правоприемник "Христов текстил " ЕООД - гр. Варна е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно и необосновано, първоинстанционният съд в своето решение възприема изцяло и преповтаря твърденията на органа по приходите, изложени като констатации в оспорвания РА. По отношение на доставчика "СИА Адвъртайзинг" ЕООД, гр. София, издател на фактура № 350/03.02.2008 г. с предмет по договор от 03.02.2008 г., изработка на клип и съдействие за рекламно представяне на този клип за имидж кампания на мебелен магазин "Лабиринт", причина за отказа е недостатъчния и незадоволителен медиен план, който се предлага. Впоследствие "АРС ТРЕИД" АД възлага на "Пиеро 97МА" АД да осъществи излъчването на рекламната кампания с клиповете, изготвени от "СИА Адвъртайзинг" ЕООД. В РА подробно е описана хронологията на изпълнение на тази поръчка, подизпълнители и т. н., като в крайна сметка органът по приходите приема, че тази услуга е извършена реално и не се правят констатации относно ползвания ДК за нея. Същевременно, в акта са описани подробно всички представени по случая доказателства във връзка с изпълнение на тази доставка, и тези, касаещи последващото използване на резултата от доставката чрез доставчика "Пиеро 97МА" АД. Отказът на органа по приходите да признае правото на ДК в размер на 6 700.00 лева по ф-ра № 350/03.02.2008 г., е неправилен, постановен в противоречие със събраните доказателства и обективната действителност. Рекламното представяне на процесиите клипове в телевизионните програми на Нова телевизия. БТВ и Фокс Интернешънъл чрез доставчика "Пиенро 97МА" АД и подизпълнителите "Нова Броудкастинг Груп" АД, "БТВ Мелия Груп" ЕАД и "Фокс Интернешънъл Ченълс България" ЕООД са индиция за реалната доставка. Освен това, съгласно разпоредбата на ал. 1 на чл. 37 от ДОПК, на която органът по приходите се позовава нееднократно, законодателят е вменил задължението: ". Всички събрани доказателства да бъдат преценявани обективно и аналитично", т. е. недопустимо е, поради непредставяне на изисканите документи от доставчика, при положение, че те са дадени (осигурени) от ревизираното лице, да се твърди, че те не съществуват или да се игнорират изцяло или частично, както и да се правят необосновани изводи в ущърб на дружеството. В своето решение АС Ч Бургас приема неоснователно, че не е доказана квалифицирана кадровата и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на процесната доставка - "изработване на клип и рекламно представяне па мебелен магазин "Лабиринт", независимо, че вещото лице е установило наличието на декларирани разходи за заплати и ДМА, в т. ч. програмни продукти, машини, производствено оборудване п апаратура, защото не било ясно на каква длъжност са били назначени лицата и какви са конкретните ДМА. По отношение на доставчика "Валенти партнър 2011" ЕООД, гр. София, издател на 3 бр. ф-ри № № 323/07.10.2011 г., 329/20.10.2011 г. и 334/26.10.2011 г. и предмет "мебели съгласно спесификация", доставчикът е представил копие на трите фактури, договор № 7000-109/03.10.2011 г., 3 бр. комплекта - спесификации и заявки с посочена обща стойност на стоките във всяка една от тях, складови разписки по всяка една от фактурите. Безспорно е установено, че фактурите са включени в Дневника за продажби и в СД на доставчика за м. 11.2011 г., хронологичен регистър. Всички фактури са придружени със складови разписки, в които е посочен вида на предадената и получена стока. След като е налице получаване на стоката, то е налице и прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Относно техническата обезпеченост, органът по приходите се е позовал единствено върху представената му Инвентарна книга за 2011 г., и в частност на активите и амортизациите за м. октомври 2011 г., като игнорира обстоятелството, че дружеството е регистрирано през 2003 г. В този случай е напълно възможно необходимата техника да е била придобита в по-ранен период и счетоводно върху нея да не се начисляват вече амортизации, съгласно ЗКПО (и в сегашната му редакция и в отменената), където е предвидено, че годишната амортизационна норма на автомобилите е 25 %, т. е. те се амортизират на практика в рамките на 4 години. Изводите относно транспорта също са прибързани, както и тези по отношение на произхода на стоката. Констатацията, относно отказа на данъчен кредит в общ размер от 15 000.00 лева по 3 бр. фактури, издадени от "Валенти партнър 2011" ЕООД, се явява недоказана и необоснована. Отказът на ДК се явява неправилен и необоснован Относно доставката, извършена и документирана с фактура № 25/24.08.2011 г., издадена от "МАД - 123" ЕООД, и с предмет различни видове и бройки стоки - мебели: дивани, фотьойли, табуретки и др., са представени копие на фактурата, договор от 30.06.2011 г., спецификация към него, 4 бр. стокови разписки, подпечатани от доставчика, 4 бр. пътни листи с описани номера на товарните автомобили, писмени обяснения за мястото на натоварване - склад, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 28, посочено е и лицето за контакт от името иа доставчика, Дневник за продажбите и СД за м. август 2011 г. на "МАД - 123" ЕООД, МО за взетите счетоводни операции по сметки, фактура от предходен доставчик "Софас Груп" ЕООД, договор за отговорно пазене между двете дружества, 3 бр. писма от посоченото дружество до управителя на "МАД - 123 " ЕООД, споразумителен протокол, договори за наем с Михаил Димитров Проданнов и "Андрея Шиндови" ООД от името па "Софас Груп" ЕООД за наем на складови помещения, копия на фактури, издадени от различни предходни доставчици на същото дружество за различни видове стоки - ел. енергия, материали, инструменти и др., справки за наети лица и ведомости за заплати и др. Сделките по договорите са изпълнени и не е заведено исково производство по обявяването им в недействителност. Налице е предмет на сделката, съгласие между страните и насрещна престация, надлежно констатирани от органите по приходите в изготвените РД № 1200024 от 11.05.2012 г. и РА № 02251200024/31.05.2012 г. Освен това, стоката е получена реално, заприходена с индивидуални инвентарни номера и водена на отчет в дружеството-получател, установено безспорно от вещото лице. Всички фактури са придружени със складови разписки, в които е посочен вида на предадената и получената стока. След като е налице получаване на стоката, то е налице и прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, респективно индивидуализиране на родово определените вещи, които имат своите индивидуални инвентарни номера. Освен това, по повод твърдението, че има разминаване в предмета на стоката по договор и фактура, респективно по складови разписки, към жалба та по чл. 152 от ДОПК е представена още веднъж спецификацията към договора, доставчикът е ползвал типов договор, като конкретния вид и количество на стоката по доставката е посочен в спецификацията към договора, неразделна част от него. Самата стока по процесната фактура е реално получена от дружеството- жалбоподател, заплатена от него по банков път, транспортирана с негови автомобили, заскладена и е била обект на последващr облагаеми доставки, установено и от вещото лице, поради което отказът на ДК се явява неправилен и необоснован. Относно доставката от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД, гр. София, документирана с ф-ра № 149/04.11.2009 г. и с предмет "по договор от 04.11.2009 г." за обработка на 3 бр. рекламни клипове и съдействие за излъчване на същите в националните и кабелни телевизии, с обща стойност на поръчката от 80 000.00 лева и начислено ДДС в размер на 16 000.00 Независимо, че не е установен контакт с доставчика, са представени относими документи, касаещи доставката, като копие на фактурата, договор от 04.11.2009 г., медиен план, възлагателно писмо от 04.11.2009 г., сертификат за излъчване на реклама, счетоводна разпечатка на с/ка 401 и кореспонденцията по сметки, копие на 4 бр. касови бонове за извършеното плащане в брой, протокол от 09.11.209 г. за предаване на доставчика на 3 бр. рекламни клипове за обработка от 30 и 15 сек. на 5 сек. Установено е и отразяването на издадената от "Мега Адвъртайзинг" ЕООД фактура № 149/04.11.2009 г. в Дневника за продажби и в СД за отчетния период. Относно правото на ДК и по 3 бр. фактури, № № 7/22.06.2011 г, 9/20.07.2011 г. и 14/25.07. 2011 г., за доставка на мебели, в размер на 40 004.11 лева, за м. юни и юли 20011 г., издадени от "Търговска компания ЕТИ" ЕООД, гр. София са представени копие на банковите документи за извършените плащания, СД и дневниците към тях, копие на фактурите, договори и протоколи за приемане, документи за кадрова обезпеченост, касови документи, хронология и аналитичност па счетоводните сметки, оборотни ведомости за м. юни и юли 2011 г., товарителници, както и писмени обяснения. Въз основа на така представените доказателства, е установено, че между страните е сключен договор от 10.06.2011 г., като стоката е била предадена с 3 бр. приемно-предавателни протокола от 22.06.11 г., 20.07.11 г. и 25.07.11 г. Предходни доставчици са "Галлери Ар- бен" ЕООД на стока и складово помещение, "МТК-Малииов" ЕООД на стока,, , НИЯ строй" ЕООД за наем на товарен автомобил и ремарке, "Инкрийз" ЕООД и Георги Иванов Ръсин за наем на недвижим имот, Иван Георгиев Иванов за услуга с кран. Всички, издадени от този доставчик, фактури са придружени със складови разписки, в които е посочен вида на предадената и получената стока, т. е. осъществена е индивидуализацията на родово определените вещи, всяка от които е получила своя индивидуален инвентарен номер. Плащането е осъществено по банков път. След като е налице получаване па стоката и осъществяване на насрещната престация, то е налице и прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че произходът на стоката не е елемент от фактическия състав па чл. 68 от ЗДДС, обуславящ правото за признаване на данъчен кредит. Относно доставките, документирани с 36 бр. фактури и 5 бр. КИ, издадени в периода м. ноември 2007 г. - м. юни 2009 г., осъществени от "Шайков текстил" ЕООД, гр. Ямбол, по които е отказано право на ДК в общ размер от 15 550.28 лева. В хода на ревизията е представен договор за изработка и доставка № 58/2005 г. за корпусна и мека мебел по заявка от купувача. Към всяка фактура е приложена стокова разписка за получени материални ценности, приемно-предавателни протоколи, складови разписки. Представени са и платежните документи - касови разписки или банкови бордера. Посочени са лицата, с коитоса контактували, в това число и двама шофьори. Констатацията за липса на реална доставка от страна на този доставчик е изцяло недоказана и необоснована и като такава следва да бъде отменена. В разпоредбите на Директива 2006/112 като е посочил, че предвидените в Директивата процесуални и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са спазени. В тази връзка следва да се посочи, че идентичен случай е казусът по съединените дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Първоинстанционният съд основателно се е позовал на практиката на СЕС, приемайки, че в настоящия случай данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит. Действително борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и намира своето тълкуване в решения на СЕС, включително и в цитираното в касационната жалба Решение от 21 февруари 2006 г. по дело С-255/02 (Halifax и др.), но ограничаването на правото на приспадане на данъка на това основание е допустимо само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба - този смисъл и другите цитирани в касационната жалба Решение от 3 март 2005 г. по дело С-32/03, I/S Fini, решение от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и Решение от 29 март 2012 г. по дело C-414/10, Vleclair. Стопанските субекти трябва да вземат всички необходими мерки, за да се уверят, че осъществяваната от тях сделка не ги води до участие в данъчни измами, но в конкретния случай в РА липсват фактически констатации, че РЛ е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, отразени в спорните фактури, но не и защото ревизираното лице участва в система, регламентирана в нормата на чл. 177 от ЗДДС. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Относно нарушенията по ЗДДС. Спазен е и периода за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като фактурите, по които то се претендира, са отразени в счетоводната отчетност на дружеството в сроковете, указани в нормата на чл. 72 от ЗДДС. При ревизията безспорно е установено, че всеки един от посочените доставчици също е регистрирал процесните доставки в своите регистри по чл. 124 от ЗДДС и в СД за отчетния период. Плащанията са извършени основно по банков път, като за плащанията в брой (по изключение), са издадени съответните финансови бонове, които също са представени. Установено е и последващото разпореждане с предмета на тези доставки в извършените от "АРС ТРЕЙД" АД облагаеми доставки. По този начин са спазени всички законови изисквания относно възникването на правото на данъчен кредит и последващото му упражняване от правоимащото лице. Съгласно ЗДДС, ненамирането на адрес, непълната счетоводна отчетност или липсата на такава у някои от доставчиците или у предходните доставчици на доставчика, неустановен произход на стоката, неустановена кадрова или техническа обезпеченост, не са вменени като условие за упражняване на правото на данъчен кредит от получателя. Те не са предпоставка и за наличието или липсата на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6, 8 и 9 от ЗДДС. Дали и как са осъществени доставките между предходните доставчици на прекия доставчик, не е елемент от фактическия състав на основанието за признаване на правото на ДК по доставките към "АРС ТРЕЙД" АД, тъй като изискванията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят единствено и само до ... По ЗКПО. Относно отказът да се признаят и разходите по оспорените доставки на "СИ А Адвъртайзинг" ЕООД в размер на 33 500.00 лева за отчетната 2008 г. и на "Мега Адвъртайзинг" ЕООД в размер на 80 000.00 лева за отчетната 2009 г., на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, освен изложеното в предходния раздел, следва да се има предвид и следното: При наличие на реално извършена доставка, документирана с посочените две фактури се налага извода, че разходите следва да бъдат признати за данъчни цели, тъй като са документално обосновани. Документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО означава не само наличие на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството, но и вярно отразяване на стопанската операция. Решението на АдмС - гр. Бургас като неправилно следва да бъде отменено изцяло Разноски: При този изход на спора решението следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските, в която "Арс трейд"АД, със седалище и адрес на управление - гр. Стралджа, промишлена зона, завод "Арсенал" да заплати на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП/сега Дирекция "ОДОП"/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 499,00/ три хиляди четиристотин деветдесет и девет/ лева. С оглед на резултата по делото в полза на "Арс трейд"АД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 4075 лева за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение