Решение № 7426 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2023 г.
ВАССедмо отделение17.06.2024 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 913 от 13.10.2023 г. на Административен съд - Бургас, по административно дело 886/2023 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, [улица]да заплати в полза на Министерство на земеделието и храните, гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), гр. Бургас, срещу Решение 913 от 13.10.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело 886/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на ИАРА срещу Решение МДР-СД-01-11 от 24.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган но Програма за морско дело и рибарство2014-2020 2014 2020 г., с което на ИАРА е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор Д-77 от 21.10.2016 г. с изпълнител ЕГЕО 3 ЕООД по обособена позиция 1 Наемане на кораб, оборудван с дънен трал за извършване на дънно изследване. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Без мотивирано посочване на конкретните пороци на решение, съставляващи касационните основания, касатор счита че съдът не е установил точно фактическата обстановка и не е съобразил нормативната уредба и съществуващата съдебна практика, като едновременно с това е възпрепятствал упражняването на процесуалните права на жалбоподателя. Иска от съда да отмените обжалваното съдебно решение, както и решението за определяне на финансова корекция като незаконосъобразно. Моли и за пресъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Програма морско дело и рибарство, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Петков излага становище на първо място за недопустимост на жалбата, като не отговаряща на изисквания на чл.212, ал.1, т. 4 АПК и на второ, алтернативно за неоснователна. В постъпила писмено становище от 12.02.2024 г., развива доводи за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат пресъдени разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 31.08.2016 г. ИАРА обявява обществена поръчка, по вид публично състезание с предмет Наемане на кораба, оборудвани за извършване на изследвания с две обособени позиции (ОП). ОП 1 Наемане на кораб, оборудван с дънен трал за извършване на дънно изследване с прогнозна стойност 60 000 лв. И ОП 2 Наемане накораб за извършване на хидроакустично изследване на запасите на трицина и дриги пелагични видове с прогнозна стойност 60 000 лв. В обявлението на поръчката в раздел IV Процедура и там в IV.2) Административна информация, IV.2.2) Срок за получаване на оферти или заявления за участие е посочено, че оферти ще се получават до 17:00ч. на 20.09.2016 г. На 21.10.2016 г. между ИАРА като възложител и ЕГЕО 3 ООД, като изпълнител е сключен договор Д-77 с предмет предоставяне от страна на изпълнителя за временно и възмездно ползване от възложителя на кораб с име Егео 1 (идентифициран с номер, външна маркировка). На 15.08.2017 г. между ИАРА и УО на Програма морско дело и рибарство е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект Събиране, управление и използване на данни за целите на научния анализ и изпълнението на Общата политика в областта на рибарството за периода 2014-2016 на стойност 1 123 920,76 лв. и представлява 100% от допустими разходи по проекта. На 04.08.2020г. ръководителят на УО на Програма морско дело и рибарство уведомява ИАРА за установената нередност при провеждането на обществената поръчка с предмет Наемане на кораби, оборудвани за извършване на изследвания, както и за предстоящо определяне на финансова корекция за нея. ИАРА подава възражение. На 17.02.2023 г. ръководителят на УО на Програма морско дело и рибарство уведомява ИАРА за промени в основанието и размера на финансовата корекция, за определянето на която е бил уведомен още на 04.08.2020 г., обсъжда вече подаденото възражение от ИАРА като оттегля две от трите си констатации за нарушения, представляващи нередност. На ИАРА е дадена нова възможност за предоставяне на възражение и доказателства. ИАРА не представя нова възражение. На 24.04.2023 г. ръководителят на УО на Програма морско дело и рибарство определя на ИАРА финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по засегнатия от нарушението Договор Д -77/21.10.2016 г., сключен ОП 1 с изпълнител ЕГЕО 3 ООД на стойност 60000 лв. без ДДС, за нарушение на чл. 178, ал. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 4.1, б. г от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) в редакцията й към момента на издаване на административния акт (ДВ, бр. 19/06.03.2020г.) Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед РД09-144 от 10.02.2023 г. на министъра на земеделието, с която определя ръководител на Управляващия орган на Програма морско дело и рибарство. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на решението приема, че РУО правилно е издирил и приложил материалния закон, тъй като процедурата по определяне на финансова корекция е започнала на 04.08.2020г., с уведомяването на ИАРА за констатираното нарушение и предстоящото определяне на финансова корекция за него. Приема още, че е безспорно доказано извършеното нарушение намаляване (съкращаване) минималния срок за подаване на оферти съгласно чл. 178, ал.2 ЗОП и за същото правилно е определена финансова корекция за нередност по т. 4.1, б. г от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. Действително касационната жалба съдържа доста семпли и общи оплаквания от пороци на обжалваното съдебно решение, но доколкото съгласно чл. 218, ал.2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, то касационната жалба следва да се приеме за допустима. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд не е установил в пълнота и цялост фактите по спора и не е приложил правилно материалния закон към тях. Доводът е неоснователен, съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. Основният спорен фактически въпрос, предвид соченото от РУО нарушение, е какъв срок за подаване на офертите е заложен в обявлението за откриване на обществената поръчка, а от правна страна съответства ли този срок на изискването за минимален срок по чл. 178, ал.2 ЗОП. По делото, като част от административната преписка, е прието като писмено доказателство копие от обявлението за поръчка по Директива 2014/27/ЕС/ЗОП, с изх. 1200-12250 от 31.08.2016 г. на ИАРА. От това обявление безспорно е установява, че същото е изпратено за публикувано на 31.08.2016 г., а срокът за подаване на офертите е 17:00часа на 20.09. 2016 г. (раздел IV Процедура, IV.2) Административна информация, IV.2.2) Срок за получаване на оферти или заявления за участие). Пак от обявлението се установят, както вида на поръчката публично състезание, така и нейният предмет услуга, свързана с наемането на кораби, оборудвани за извършване на изследвания. Следователно съдът е събрал необходимите доказателства и въз основа на тях, правилно и точно е установил основаните факти по делото. Съгласно чл. 178 (редакция действаща към момента на обявяване на поръчката - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), ал. 1 за оповестяване откриването на процедура публично състезание възложителят публикува обявление за обществена поръчка, което съдържа най-малко информацията по приложение 19. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба в обявлението по ал. 1 възложителят определя срок за получаване на оферти, който трябва да е съобразен с обема и сложността на обществената поръчка, но не може да бъде по-кратък от 21 дни за поръчки за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство 28 дни, и започва да тече от изпращане на обявлението за публикуване. Следователно при безспорно установено по делото, че предметът на поръчката е услуга, правилно съдът е заключил, че минимално изискуемият от закона срок за подаване на оферти е 21 дни, считано от изпращане на обявлението за публикуване. Обявлението има изходящ номер поставен от възложителя с дата - 31.08.2016 г., следователно именно тази дата следва да се приеме за датата на изпращане на обявлението за публикуване, както правилно е приел и съдът и тази дата законът определя като начало на срока за подаване на офертите. Последният е ясно посочен в обявлението 17:00часа на 20.09.2016 г. и тава е крайната дата. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗОП, при броенето на срокове определени в дни след определено действие или събитие, не се брои денят на настъпване на действието или на събитието (изпращането на обявлението за публикуване). В случая при преброяване на дните между изпращането на обявлението - 31.08.2016 г. (денят, който не следва да се брои) и крайният срок за подаване на офертите - 20.09.2019 г. се установява, че броят на дните е 20, а не 21, каквото е изискването на закона. Следователно правилен и съответен на доказателства и закона е изводът както на административния орган, така и на съда, че определеният в обявлението срок за подаване на офертите е по-кратък с един ден от минимално изискуемият по закон за обществени поръчки за услуги и това представлява нарушение на чл. 178, ал.2 ЗОП, което безспорно доказано. Посоченото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 4.1, б. г от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности Незаконосъобразни срокове за получаване на оферти или срокове за получаване на заявления за участие при незаконосъобразно съкращаване на нормативно установените срокове, което е по-малко от 30 на сто. В посочената разпоредба квалифицираща нередността за този вид нарушения е определен размер от 5 % на корекция и именно такъв е определен с оспореното решение на РУО, поради което се явява правилен и изводът на съда, че финансовата корекция е законосъобразно определена по основание и размер в оспорения административен акт, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Налага се извод, че първоинстанционият съд пълно и точно е установил относимите факти по делото и към тях правилно е приложил материалния закона. Правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, поради което обжалваното решение е обосновано. Другият довод на касатора е, че първоинстанционният съд е възпрепятствал осъществяването на процесуалните му права. Доводът е неоснователен. Не се излагат конкретни обстоятелства в тази връзка, но по делото се установява, че настоящият касатор е бил редовно призован за проведеното по делото едно съдебно заседание, не е изпратил представител, а е депозирал писмени бележки, в които е заявил, че ход на делото следва да бъде даден в него отсъствие и няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. С оглед посочено, първоинстанционният съд е осигурил възможност на жалбоподателя да участва в съдебното производство в защита на своите права и законни интереси, но страната не е проявила достатъчна процесуална активност за това. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът му, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и съобразен с целта на закона, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, ИАРА следва да бъде осъдена да заплати в полза на Министерство на земеделието и храните, юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган, издател на оспорения акт, юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,