Решение № 15029 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2014 г.

Решение № 15029 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Милена Иванова Минкова, чрез адв. Тодорка Ангелова против решение № 9300 от 03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 8763/2013 г. по описа на Върховен административен съд. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са свързани с необсъждане от страна на съдебния състав на представено от жалбоподателя писмено доказателство, изхождащо от Нотариалната камара, което съдържа твърдение за факти, различни от тези, съдържащи се в друго писмено доказателство, представено от същия орган, находящо се в преписката. Съдът според касационния жалбоподател е приел за установени само фактите от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, но не е обсъдил доказателствата, представени от жалбоподателя досежно броя на откритите и заети места от нотариуси в района на РС - София, доказателствата за необходимия брой на местата според изискванията на чл. 10 от ЗННД, свидетелските показания на ангажирания свидетел. Твърди, че от доказателствата основанията за уважаване на искането за преместване на нотариуса от района на действие - РС - Пазарджик в район на действие - РС - София, визирани в чл. 34б ЗННД са налице. Желае отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на заповед № ЛС-I-521 от 28.05.2013 г. на министъра на правосъдието. Ответникът - министър на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Милена Иванова Минкова, нотариус рег. № 571 на НК срещу заповед № ЛС-И-521/28.05.2013 г. на министъра на правосъдието, съдържаща отказ същата да бъде преместена от район на действие - Районен съд - Пазарджик в район на действие - Районен съд - София. Производството пред министъра на правосъдието е започнало по заявление на жалбоподателката с регистрационен индекс № 94-М-110/01.04.2010 г. В него е заявено искане на осн. чл. 34б във вр. с чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за преместването й като нотариус в район на действие - Районен съд София. Сочените в заявлението причини са желанието на жалбоподателката да се подложи на процедури за ин витро оплождане, рисковете, свързани с евентуална бременност и раждане. В заявлението е посочено, че в района на Районен съд гр. София съществува обективна необходимост от увеличаване броя на действащите нотариуси. Жалбоподателката е обжалвала мълчаливия отказ на министъра на правосъдието по подаденото заявление. Мълчаливият отказ е бил отменен с влязло в сила съдебно решение № 4166 от 24.03.2011 г. по адм. д. № 7930/2010 г. по описа на ВАС и преписката е била върната на административния орган за произнасяне по заявлението. След съдебното решение, с молба с рег. индекс № 94-М-110/10 от 30.05.2012 г. до министъра на правосъдието, жалбоподателката е заявила, че поддържа искането си за произнасяне по заявлението, като е добавила и нови факти - раждането на дъщеря й и отглеждането й, което според нея прави невъзможно осъществяването на функциите й като нотариус в район на действие - РС Пазарджик. С обжалваната заповед № ЛС-И-521 от 28.05.2013 г. министърът на правосъдието се е произнесъл по същество по заявлението вкл. и във връзка с допълнително сочените от нея обстоятелства. Министърът е преценил, че не са налице двете кумулативни предпоставки, попадащи в хипотезата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, а именно открито място по чл. 10 от същия закон в района, за който се изисква преместването и наличие на важни причини, налагащи преместването. Липсата на първата предпоставка е обоснована с информацията, предоставена от Нотариалната камара. По отношение на втората предпоставка е посочено, че е отпаднала необходимостта от провеждането на ин витро процедури, тъй като те са успешно приключили, а полагането на непрекъснати грижи за роденото дете е преценено като житейски проблем, съпътстващ повечето семейства, който е преодолим вкл. и чрез заместването на нотариуса от помощник нотариус или от друг свой колега от същия район на действие. С тези мотиви министърът на правосъдието е отказал преместването на жалбоподателката от район на действие Районен съд Пазарджик в район на действие Районен съд - София. Съдът е приел, че отказът на министъра на правосъдието по чл. 34б от ЗННД е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, същият е съобразен с целта на закона. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е валидно, допустимо, но е е неправилно, същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно приложимата материалноправна норма на чл. 34б от ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 от с. з. От хипотезата на правната норма става ясно, че за да се стигне до преместване на нотариус от едни в друг район на действие е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки - важни причини за нотариуса и наличие на открито място по чл. 10 от закона. Важните причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 ЗННД са очертани в закона и представляват обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Липсата на първата от двете предпоставки - наличието на открито място по чл. 10 ЗННД в рамките на административното производство административният орган е установил, като е изискал данни от Нотариалната камара. Съгласно същите /лист 88 от делото/, броят на действащите в района на РС - София нотариуси е 135 /актуалност на информацията от 14.01.2013 г/, а допустимата според административния орган бройка, по правилото на чл. 10, ал. 1, предл. второ от ЗННД, според данните от последното преброяване - от 2011 г. на населението в София на Националния статистически институт, е 1 296 615 жители, следва да бъде 129. За доказване основателността на жалбата досежно първата законова предпоставка в хода на съдебното производство жалбоподателката е представила таблица за броя на населението с вписан постоянен и настоящ адрес на територията на гр. София и удостоверение № АУ01-588 от 03.04.2014 г., двете издадени от МРРБ, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". От тях се установява, че към 15.05.2013 г. /обжалваната заповед е от 28.05.2013 г./ лицата с постоянен адрес на територията на Столична община са 1 405 967, а тези с регистриран настоящ адрес са 1 410 551 лица. Представя се и писмо с изх. № 490 от 31. 05. 2014 г., за откритите и вакантните места на нотариуси по чл. 10 от ЗННД в район на действие РС - София, издадено въз основа на съдебно удостоверение от и. д. административен секретар на Нотариална камара на Република България, от което се установява, че към 1998 г. в същия район са били открити 118 места за нотариуси, към 2004 г. са били открити допълнително 2 места, към 2008 г. са открити допълнително 2 места. В него се сочи също така и че от 2000 г. до датата на издаване на удостоверението - 31.05.2014 г. в района на РС - София по почин на министъра на правосъдието допълнително са открити места и са преместени още 21 нотариуса от други райони на действие, като понастоящем не са налични вакантни места. От съдържанието на този документ и след просто аритметично действие се налага извод, че общият брой на откритите места следва да е 143, което е в противоречие с данните, представени от НК на административния орган /135/. Така действителният брой на откритите в района на действие на РС - София места за нотариуси остава неизяснен по безспорен начин. Данни за това обстоятелство не могат да бъдат почерпени и служебно от интернет страницата на Нотариалната камара, тъй като тази информация не е обществено достъпна. За да приеме, че не е налице първата от двете предпоставки по чл. 34б ЗННД съдът от първата инстанция е възприел като установени само фактите относно броя на откритите и заети места за нотариуси в района на РС - София, посочени в обжалваната заповед на министъра на правосъдието, въпреки, че по искане на жалбоподателя е допуснал събиране и е приел и други доказателства в тази насока. Не са били обсъдени доказателствата за относимите обстоятелства, представени от насрещната в спора страна. В случай, че съдът беше обсъдил и доказателствата, представени от жалбоподателката, каквото задължение той има съобразно принципа на равенство на страните в процеса, би стигнал до извод, че за едни и същи обстоятелства се представят доказателства с различно съдържание. В този случай преценката за тяхната вярност изисква събиране на допълнителни доказателства, било за опровергаване съдържанието на един от двата официални документа с един и същ източник - НК, било за установяване коректността на посочването на данните, от значение за случая. Също така липсва обсъждане и на въпроса какъв е броят на жителите на гр. София, с оглед прилагане на нормата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, предвид обстоятелството, че пред съда се представят противоречиви по съдържанието си доказателства, изхождащи от различни източници - Дирекция "ГРАО" при МРРБ и НСИ. В този случай съдът е бил длъжен да посочи кой от двата източника следва да възприеме за достоверен и към кой момент следва да се извърши преценката за точния брой на населението, с оглед нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Необсъждането на посочените по-горе обстоятелства в мотивната част на решението представлява нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото засяга установяването на едва от двете кумулативно посочени в закона предпоставки за уважаване на искането на заявителя. Нарушението на съдопроизводствените правила в този случай следва да се приеме за съществено, тъй като, съобразно установените от съдебната практика критерии, ако не беше допуснато, съдът би могъл да стигне и до друг извод относно съществото на административния спор. Поради кумулативния характер на законовите предпоставки по чл. 34б, ал. 1 ЗННД това обстоятелство само по себе си сочи на неправилност на решението и води до неговата отмяна на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, без да е налице необходимост да се обсъжда наличието или липсата и важни обстоятелства, налагащи преместването. В съответствие с трайно възприетия подход от съдебната практика, в хипотезата на чл. 34б ЗННД, министърът на правосъдието упражнява компетентността си и в двете, допустими от закона форми - обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. Задължението за обективиране на волеизявлението в писмена форма, при излагане на мотиви за това, органът изпълнява при обвързана компетентност. По съществото на спора, но само относно преценката за наличието на т. нар. важни обстоятелства, по смисъла на чл. 34б, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗННД, министърът на правосъдието се произнася при условията на оперативна самостоятелност. В рамките на фактическия състав на разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, преценката за наличие на открито място по чл. 10 ЗННД се извършва при обвързана администрация. Следователно това обстоятелство, което, предвид разпоредбата на чл. 169 от АПК пряко касае въпроса за материалната законосъобразност на акта и което не е безспорно установено по делото, изисква доказване и установяване. По тази причина решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се отмени, а делото следва да се върне на първоинстнационния съд за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав