Решение № 771 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2835/2008 г.

Решение № 771 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2835/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 196 от 5.12.2008 г. по настоящето гр.д. № 2835/2008 г. по описа на пето гражданско отделение ВКС тричленен състав на четвърто гражданско отделение е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 1.02.2008 г. по гр.д. № 499/2007 г. След проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение Върховният касационен съд прие следното: Спорът между страните е бил изяснен от фактическа страна: майката на ищеца А. А. М. и ответникът по ревандикационният иск Ю. М. С. били брат и сестра и имотът предмет на спора, бил техен наследствен имот. След уреждане на наследствените правоотношения недвижимият имот, представляващ дворно място от 1 060 кв. м. за което бил отреден УПИ * от кв.44 по плана на с. Б. община К., заедно с построените върху него масивна жилищна сграда, лятна кухня, навес, плевня и трайни насаждения, останал в изключителна собственост на майката на ищец Ю. М. И. Тя от своя страна с нот.акт № 74 от 05.06.1997 г. го дарила на сина си А. А. М. Ответниците Ю. М. С. и Н. А. С. били без основание в имота и за това и исковете по чл. 108 ЗС са били уважени. В тази част решението е влязло в сила. В производството пред Казанлъшкия районен съд ответниците поискали под формата на възражение, заплащане на подобренията, които извършили в имота и след това и правото им да го задържат до издължаване на сумите. Старозагорският окръжен съд като разсъждавал какви владелци били ответниците-добросъвестни или не, в крайна сметка приел че те нямали "статут на добросъвестни владелци", защото не владеели имота на правно основание годно да ги направи собственици. И като недобросъвестни владелци нямали право на задържане на имота до изплащане на подобренията,"освен в случаите по чл. 74, ал. 2 ЗС, а именно: когато собственикът е знаел че се правят подобрения върху имота и не се е противопоставил" И понеже нямали право на задържане, не можели под формата на възражения да реализират вземанията си за подобрения. В конкретния случай това становище е правилно. То не противоречи на практиката на ВС-Р № 11 от 1.11.1962 г. според което: "Владелецът - добросъвестен или недобросъвестен, ответник по ревандикационния иск може да поиска присъждане на сумата за подобренията и по реда на възражението, а не само чрез насрещен иск". Практиката на ВС и на ВКС е последователна, че ответникът по иск за собственост може с възражение да иска да му бъде признато право на задържане върху спорния имот до заплащане стойността на подобренията, които е направил като добросъвестен владелец на същия имот или като недобросъвестен негов владелец при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС. Ако не е бил владелец на имота, претенцията си за стойността на подобренията той е можел да предяви само под формата на насрещен иск. В случая е ставало въпрос за извършени подобрения в двора на бабата и дядото на ищеца, които живеели на единия етаж, а вуйчото - ответник по искът за собственост на другия. Въззивният съд е имал предвид тези обстоятелства, но като е взел предвид и другото-че ответниците не направили възражение и не доказали, че приобретателят е знаел за направата им, правилно е приел, че те са били само държатели на имота и че не е имало основание да се считат недобросъвестни владелци по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗС. Това е означавало, че ответниците - подобрители в недвижимия имот, собственост на ищеца А. А. М. не са можели по пътя на възражението да искат заплащане на извършените подобрения, а правата си са можели да защитят само чрез насрещен иск. За това решението като недопустимо правилно е било обезсилено и производството в тази част-прекратено. Върховният касационен съд счита, че решението е постановено съобразно практиката на ВС-Р № 111/62 г. ОСГК, а така също и на Р № 43/3.04.1961 г. по гр.д. № 26/61 г. ОСГК. - в смисъл че правото на задържане може да се упражни не само срещу собственикът на имота, който е бил такъв по време на извършване подобренията, но и срещу купувача, който е придобил собствеността на същия имот след извършване на подобренията, ако последният е недобросъвестен. Въззивният съд е взел предвид всички доказателства и обстоятелства по делото, а така също и доводите на страните и съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) е постановил законосъобразно решение. То е съобразено с константната практика на ВС и на ВКС и цитираните решения № 48/61 г. ОСГК и Р № 111/62 г. ОСГК са съобразени с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящето дело. При постановяване на решението си Старозагорския окръжен съд не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила и е постановил обоснован съдебен акт. Не са налице отменителните основания и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен на основание гореизложеното