Решение № 50249 от 8.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 419/2022 г.

Решение № 50249 от 8.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 419/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване но въпроса- "Какъв е критерият и какъв е интересът на детето при определяне режима на лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо, когато те общуват с него през времето, определено за лични контакти на бащата, и те живеят на един адрес?". Настоящият състав на ВКС намира следното: При определянето на режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо, и при липса на споразумение, водещ е интересът на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигури неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 124, ал. 1 СК), и съответно свързаното с този интерес задължение на родителя, комуто еднолично са предоставени родителските права, да удовлетвори този интерес, включително грижи за образованието и за личните и имуществени интереси на детето (чл. 125, ал. 1 СК). Едва след това се търси баланс за разпределение на останалото време за лични отношения с родителите, бабата и дядото, което време съвпада с периода на почивки през деня, почивни дни, празници и ваканции. През тези периоди от време, право и задължение на лични отношения с детето има и родителят, на когото са предоставени еднолично родителските права (чл. 124, ал. 2 СК), тъй като не е справедливо детето да контактува с него само през времето, когато детето е длъжно да посещава училище или лекуващ лекар. Отговорът на въпроса е в съответствие с трайната практика на ВКС - решение № 18/20 г. на ІV ГО, решение № 139/14 г. на ІV ГО, решение № 275/19 г. на ІV ГО и др.. С оглед отговора на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна. Тя е подадена от майката Я. А. И. срещу решение № 264576/21 г. на СГС, ІІ бр. състав, с което са определени мерки на лични отношения на бабата Д. Л. П. и дядото И. Д. П. с тяхната внучка Д., родена на 25.09.12 г., както следва: да имат право да виждат и вземат детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от четвъртък 17, 00 ч. до петък в 17, 00ч. с преспиване, както и седем дни през лятото и три дни през зимната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. За да постанови това решение въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: родителските права са предоставени на майката, бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък или след приключване на учебните занятия на детето до 18 часа в неделя, с преспиване, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за определени официални и лични празници, подробно описани в посоченото решение; бабата и дядото по бащина линия могат да имат лични отношения с детето по време на личните отношения на бащата, тъй като живеят в една къща; детето може да поддържа лични отношения с бабата и дядото и през време извън личните отношения на бащата. Предвид отговора на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с водещият интерес на детето, в частта, с която е дадено право на дядото и бабата да виждат и вземат детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от четвъртък 17, 00ч. до петък в 17, 00ч. с преспиване, тъй като това време съвпада със задължението на детето да ходи на училище, респективно със задължението на майката да осигури образованието на детето си. Въззивното решение е в противоречие и със задължението за търсене на баланс между правата за лични контакти, в частта, с която са дадени права на дядото и бабата да вземат детето при себе си три дни през зимната ваканция, защото коледните и новогодишните празници, които съвпадат със зимната ваканция, са разпределени противоположно между родителите, а детето може да осъществява контакт с бабата и дядото, когато е при баща си. Правилно е обаче въззивното решение в частта, с която е дадено право на бабата и дядото да взимат детето при себе си 7 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, тъй като не се нарушава основния интерес на детето и е налице баланс в правата на лични отношения, доколкото лятната ваканция на учениците е около 3 месеца. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО