Решение № 287 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 889/2012 г.

Решение № 287 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 889/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. И. П. против въззивно решение № 51 от 9.03.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 1300/2011 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата бланкетно се твърди, че решението е неправилно, защото при постановяването му е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, но по същество се излагат конкретни доводи за допуснати нарушения, които са касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено по размер. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, а защитникът му с писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по жалбата констатира следното: С присъда № 26 от 29.09.2011 г. постановена по НОХ дело № 11/2011 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия М. И. П. за виновен в това, че на 6.10.2010 г. в гр. К. дал банкнота с номинал 20 лв. на полицейски служител от РПУ Костинброд за да не извърши действия по служба - на не състави акт за административно нарушение на водач на МПС, поради което и на основание чл. 304а във вр. с чл. 304 и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК го е осъдил на наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа годишно, всички за срок от по две години. С въззивно решение № 51 от 9.03.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 1300/2011 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил срока на трите пробационни мерки на по една година и шест месеца, а "безвъзмездния труд в полза на обществото" на по 150 часа годишно. Потвърдил е присъдата в останалата част. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата и в писмените бележки на защитника на жалбоподателя формално се поддържат всички касационни основания, но се излагат конкретни доводи единствено за допуснати нарушения при формиране волята на съда при отмерване обема на наказателната отговорност. В този смисъл са изложените съображения, че и намаленото от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо завишено, като не е преценена в достатъчна степен относителната тежест на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение. Този подход на упражняване правото на касационна жалба налага настоящата проверка в частта за твърдяните като допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила да се ограничи в пределите по чл. 347 НПК основно до наличието на основания, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. По делото такива нарушения не са допуснати. Производството пред Софийския апелативен съд, образувано по жалба на подсъдимия с единствено оплакване за явна несправедливост на наказанието, е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК. В съответствие с правомощията си, съдът изцяло е проверил правилността на навлязлата в сила присъда. При нея е констатирал, че решаващия съд не е нарушил задълженията си по чл. чл. 13 и чл. 14 НПК. Преди да започне съдебното следствие в първоинстанционният съд, подсъдимият по собствена воля и в пълно съзнание за последиците от изявлението си, е поискал делото да се разгледа по реда на глава двадесет и седма НПК. Направил е признание за всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират други доказателства за тях. Съдът е преценил, че за признатите от него факти относно даването на банкнотата с номинал 20 лв. на полицейския служител Л. И. за да не извърши действия по служба - да не състави акт за допуснато нарушение от водача на лекия автомобил, в който пътувал, в досъдебното производство, при условията и по реда на процесуалния закон, са събрани достатъчно други подкрепящи ги доказателства, подробно изброени в мотивите на присъдата. При установените от тях факти е приел, че са налице всички съставомерни признаци от състава на престъплението подкуп и е осъдил подсъдимия по предявеното обвинение. Въззивната инстанция не е имала основание за коригира изводите му и да направи различна преценка за приложението на материалния закон. Подробно е преценила дейността на контролирания съд в частта, с която се е произнесъл по обема на наказателната отговорност. Обсъдила е наведените доводи за явна несправедливост на наказанието по вид и продължителност на пробационните мерки и в мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, е изложила достатъчно и убедителни съображения кое налага в съвкупността от мерки за контрол и въздействие, от които се състои наказанието "пробация" за бъде включена и незадължителната мярка "безвъзмездния труд в полза на обществото" и намаляването на срока на трите пробационни мерки. Изложените съображения, които се възприемат и от настоящата инстанция, намират опора в данните по делото относно степента на обществената опасност на деянието и дееца. Наказанието не е индивидуализирано в рамките на закона, както се твърди от жалбоподателя, а му е наложено по-леко по вид наказание от предвиденото за престъплението, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК За да приложи тази норма съдът е отчел множество смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на дееца, между тях и тези, на които в настоящата инстанция се иска намаляване на санкцията. Наказателното му положение е смекчено и като не е наложено комулативно предвиденото наказание "глоба". Допълнителното намаляване на санкцията по касационен ред при отчитане на обстоятелството, че деянието не се отличава с по ниска степен на обществена опасност от типичната за подобни деяния от този вид и с оглед размера на подкупа, би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в дееца и другите членове на обществото чувството за ненаказуемост. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК