Решение № 150 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 382/2013 г.

Решение № 150 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 382/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия В. С. Атакува се решение № 494 от 14.01.13 г., постановено по ВНОХД № 1204/12 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 308 от 24.10.12 г. по НОХД № 5179/11 г. на Софийски градски съд. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК - неправилно отказано прилагането на условно осъждане. Иска се изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по изложените в нея основание и доводи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилата жалба, сочените в нея основание и доводи и становищата на страните, намира следното: Производството пред СГС е протекло по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК. С цитираната присъда подсъдимият В. С. е признат за виновен в това, че на 23.08.09 г. в [населено място], междуселищен път "Бистринско шосе", в района на река Бистрица, при управление на л. а. "Опел К." с ДК [рег. номер на МПС], в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.1 промила, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, чл. 16, ал. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. и две средни телесни повреди на И. Д., поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят на осн. чл. 61, ал. 1, т. 3 и чл. 59, ал. 1 НК при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК С. е лишен от правоуправление на МПС за срок от ТРИ години. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С атакуваното решение присъдата е изменена. С. е оправдан извършеното от него престъпление да е осъществено и в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Намалено е наложеното му наказание лишаване от свобода на ЕДНА година и ТРИ месеца. Присъдата в останалата и част е потвърдена. С жалбата се акцентира, че при решаване на въпроса дали С. да се освободи от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК, въззивният съд не е отчел: съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалите; липсата на претенции от близките на К. и от пострадалия Д. спрямо С.; допуснатото от него като водач при произшествието едно единствено нарушение на ЗДвП; подкрепата от страна на държавното обвинение на въззивната жалба на подсъдимия за условно осъждане на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Изтъква се, че решението да не се отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е взето единствено във връзка с генералната превенция. Посоченото не може да бъде споделено. Предходните съдебни инстанции са били длъжни да се съобразят със засилената генерална превенция, произтичаща от: високата динамика на престъпленията по транспорта, предизвикани след употреба на алкохол; създадената обществена нетърпимост към тях; големия брой на пострадалите и свързаните с тях лица, претърпели физически и душевни болки и страдания; значителните финансови средства, отделяни от държавата и гражданите за преодоляване на последствията от този вид деяния. В случая, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на санкции по административен ред за нарушения като водач на МПС и изразеното след катастрофата съжаление за извършеното не са в състояние да игнорират грубото нарушение на правилото за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - навлизане в насрещната лента за движение, което в конкретната обстановка /остър завой и липса на видимост/ е могло да доведе до по-тежък резултат с повече жертви. Възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да се противопоставят и на високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия /2.1 промила/, четири пъти надвишаваща необходимата за квалифициране на деянието като извършено в пияно състояние, лишаваща извършителя от адекватна преценка на пътната обстановка, поведение и реакции като водач на МПС. Съпричиняването на вредоносния резултат от двамата пострадали, които не са били с поставени предпазни колани, липсата на претенции от пострадалия Д. и от наследниците на починалия К. спрямо С., инкриминираното едно единствено нарушение на правилата за движение, още по-малко позицията на представителя на обвинението във въззивното производство, който не е решаващ орган в съдебната фаза, са обстоятелства, които стоят извън субективното отношение на извършителя към съответното деяние и не следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието или начина на неговото изтърпяване. В този смисъл, законосъобразно не са отчетени при решаване на въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК спрямо подсъдимия. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,