Решение № 8756 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 76/2015 г.

Решение № 8756 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 76/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

В. Л. Х. в качеството й на ЕТ "С. - 97 - В. Х.", гр. П., чрез адв. Н. Ш. в две отделни касационни жалби обжалва решение № 1926/29.08.2014 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 2964/2011 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 161001481/11.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 366/10.05.2011 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, град П., /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/.

В касационните жалби, уточнени с молба от 28.12.2015 г., се твърди неправилност на решението в отхвърлителната част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд по посочените в жалбата доставки са в противоречие със събраните по делото доказателства.

По отношение начисления ДДС по вътреобщностна доставка /ВОД/ с получател румънско дружество, излага съображения, че съдът не е съобразил данните от приложения SCAC, според които при извършена ревизия на получателя е установено, че е декларирал вътреобщностно придобиване на стоки от доставчик ЕТ - "С. - 97 - В. Х." за м. 10.2008 г., като стоките са получени на територията на Румъния.

Искането е за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град П. не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. Л. Х. в качеството й на ЕТ "С. - 97- В. Х.", гр. П. са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.09.2007 г. до 31.03.2009 г. в размер на 449 768.01 лева и съответните лихви, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "С. Е. Е." ЕООД, "Д. е. Д. П." ЕООД, "С." ЕООД, "Д. МП" ООД, "С. о." ЕООД, "Н. 97" АД, ЕТ "М. т. - Ф. И." и в размер на 20997.78 лева и съответните лихви, начислен ДДС по непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ па фактури № 467/31.10.2008 г. и фактура № 468/31.10.2008 г. с получател ADI TRANS IMPORT EXPORT S. R. L., Румъния.

По фактурите, издадени от "С. Е. Е." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 89 841.80 лева за данъчни периоди м. 04.07,09 и м. 10.2008 г. за доставки на 56050кг захар и 612 т амониева селитра.

От доставчика "Д. е. Д. П." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 64 600 лева по фактура № 662/31.10.2008 г. за доставка на 500 т амониева селитра;

По фактури, издадени от "С." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19 089.80 лева за данъчни период м. 09.2007 г., м. 04.2008 г. и м. 11.2008 г. за доставки на 73 т амониева селитра и 21.74 т рафинирано олио;

По фактурите, издадени от "Д. МП" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 49 797.31 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2008 г. и м. 03.2009 г.;

По фактура № 701/26.03.2008 г. издадена от "С. о." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 9000 лева за доставка на 25000 кг рафинирано олио;

По фактурите от "Н. 97" АД е отказано право на данъчен кредит в размер на 196539.10 лева за данъчни периоди м. 10. и м. 12.2007 г., м. 02, 04, 05, 09, 10, 11 и 12.2008 г., м. 01. и м. 03.2009 г. за доставки на стоки - олио, амониева селитра, слънчогледово масло, ориз, тол NPK, захар.

По две фактури, издадени от ЕТ "М. т. - Ф. И." е отказано право на приспадане в размер на 20 900 лева за м. 02.2009 г. за доставка на 91200 кг захар.

С решение № 1926/29.08.2014 г., първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата както следва:

• в частта, в която с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер 76438 лева по шест конкретно изброени фактури, издадени от "С. Е. Е." ЕООД за данъчен период м. 10.2008 г., в размер на 64 600 лева по фактура № 662/31.10.2008 г., издадена от "Д. е. Д. П." ЕООД; в размер на 19089.80 лева по фактурите, издадени от "С." ЕООД, в размер на 39 557.31 лева по три конкретно посочени фактури, издадени от "Д. МП" ООД за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2008 г. и м. 03.2009 г., в размер на 37063.82 лева по пет конкретно посочени фактури, издадени от "Н. 97" АД за данъчни периоди м. 04.2008 г., м. 05.2008 г., м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. и в размер на 20 900 лева по фактурите, издадени от ЕТ "М. т. - Ф. И.";

• както и в частта, в която с ревизионния акт е начислен ДДС за данъчен период м. 10.2008 г. от непризнати ВОД в размер на 20997.78 лева и съответните лихви.

По отношение на останалата част на оспорените задължения по ЗДДС, съдът е формирал воля за отмяна на ревизионния акт.

С решение № 2392/6.11.2014 г., съдът е допълнил първоинстанционното решение, като е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 22907.30 лева по още две фактури № 1057/28.10.2008 г. и фактура № 964/12.09.2008 г., издадени от "Н. 97" ЕООД.

С решение № 2393/6.11.2014 г. е поправена допусната очевидна фактическа грешка в частта, в която е отменен отказа на право на данъчен кредит по доставки от "С. о." ЕООД, като е посочено, че ревизионният акт се отменя в оспорената част по отношение на отказ на право на приспадане в размер на 9000 лева по фактура № 701/26.03.2008 г.

Първоинстанционното решение, поправено и допълнено по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК се обжалва само от ревизираното лице, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт. В останалата част, в която ревизионният акт е отменен - първоинстанционното решение, допълнено с решение № 2392/6.11.2014 г. и поправено с решение № 2393/6.11.2014 г. е влязло в сила като необжалвано от директора на дирекция "ОДОП" град П., страната, за която е неблагоприятно.

С оглед на изложеното, предмет на касационното производство е решението в частта, в която е потвърден отказът на право на данъчен кредит в размер 76438 лева по доставки от "С. Е. Е." ЕООД за данъчен период м. 10.2008 г.; в размер на 64 600 лева по фактура № 662/31.01.2008 г., издадена от "Д. е. Д. П." ЕООД; в размер на 19089.80 лева по фактурите, издадени от "С." ЕООД; в размер на 39 557.31 лева по три фактури, издадени от "Д. МП" ООД, в размер на 37063.82 лева по пет фактури, издадени от "Н. 97" АД и в размер на 20 900 лева по фактурите, издадени от ЕТ "М. т. - Ф. И.", както и в частта, в която е потвърден начисления ДДС в размер на 20997.78 лева за данъчен период м. 10.2008 г., резултат от непризнат ВОД на стоки.

За да отхвърли жалбата в посочената част, съдът е приел, че не се доказва реалност на доставките по конкретно изброените в диспозитива на решението фактури.

По фактури № 144 от 1.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 14190,00 лв. фактура № 145 от 2.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 9300,00 лв.; № 146 от 6.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 13020,00 лв.; № 147 от 10.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 12400,00 лв.; № 148 от 13.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 15128,00 лв. и № 150 от 15.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 12400,00 лева, издадени от "С. Е. ЕМ" ЕООД е установено, че имат за предмет доставка на 612 амониева селитра. От писмените обяснения на доставчика съдът е приел, че стоката е съхранявана в склад в с. К. в база "Н. -96" ООД. Предходен доставчик е "Д. е. Д. П." ЕООД съгласно договор за доставка от 2.07.2008 г. на торове. Стоката е превозвана с транспорт на доставчика и приемана в негово присъствие в склад в с. К.. Съдът се е позовал на издадения на "Д. е. Д. П." ЕООД ревизионен акт, в който е установено, че дружеството не е извършвало вътреобщностни придобивания на захар и амониева селитра от Г.. Ревизираният търговец е твърдял, че стоката - амониев нитрат директно е предавана на "Д. МП" ООД като последващ клиент, по фактури № 249 и 254 от м. 10.2008 г. издадени от ЕТ "С. - В. Х." и превозвана с транспорт за сметка на клиента.

При тези фактически данни съдът е приел, че не се установява доставянето на стоката от "Д. е. Д. П." ЕООД през "С. Е. Е." ЕООД до ревизирания търговец и неговия клиент.

По фактура № 662/31.01.2008 г., издадена от "Д. е. Д. П." ЕООД, съдът е установил, че има за предмет доставка на 500 т амониев нитрат. От писмените обяснения на ревизирания търговец, съдът е приел, че транспортът е за сметка на доставчика. Товарните автомобили са собственост на "Т. 2003". Твърдението е, че стоката е продадена на "Д. МП" ООД директно и е разтоварена в негови складове в с. П., обл. П.. Плащането е извършено посредством пет банкови превода. Приложен е подписан от страните приемо - предавателен протокол. Установено е и по кои фактури са извършени последващите продажби към "Д. МП" ООД.

Съдът е отхвърли жалбата в тази част с мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на амониева селитра като материална вещ, начина на нейното транспортиране и овластяването на ЕТ "С. - 97 - В. Х." да се разпорежда с нея като собственик.

По фактурите от "С." ЕООД от писмените обяснения на доставчика съдът е установил, че стоката по фактури № 26/2007 г., № 112/2009 г. и № 113/2009 г. е разтоварена в с. Я., а по фактура № 51/2009 г. в с. Б., в складова база на "С. о." ЕООД, където доставеното наливно олио се бутилира. Стоката по фактура № 26/2007 е превозена с транспорт на клиента. По останалите фактури, транспорта е осъществен от предходните доставчици. Предаването на стоката е извършвано лично от управителя на дружеството. Според обясненията, "С." ЕООД е само "посредник" при сделките и всъщност само "препродава" стоките. Представени са копия на фактурите, приходни касови ордери и извлечения от банкови сметки за заплатените суми. Според представената справка за стоков поток, предходен доставчик на "амониевата селитра" по фактура № 26/2007 г. е "К. и." ООД. Предходният доставчик не е открит в хода на ревизията. По фактура № 112/2009 г. и № 113/2009 г., общо за 65 тона "амониева селитра", предходен доставчик е "Д. е. Д. П." ЕООД, по фактури 758 от 30.12.2008 г. /за 250 тона "амониева селитра"/ и № ЗЗ от 15.09.2008 г./ за 281,600 тона "амониева селитра"/. Разплащане по фактурите не е осъществявано. По отношение на тези доставки, органа по приходите също е възпроизвел констатациите, съдържащи се в мотивната част на Ревизионен акт № 1601001696 от 24.09.2010 г. на ТД на НАП П., издаден на предходния доставчик. По фактура № 51/2009 г. с обект на сделката 21,74 т "рафинирано олио", предходен доставчик е "Г. д. ю" ООД. Този доставчик не е открит в хода на ревизията. Установено е, че данъчният субект е регистриран по реда на ЗДДС на 5.02.2007 г. и съответно дерегистриран на 9.10.2008 г. С оглед данните в информационния масив на администрацията е установено, че дружеството няма назначени работници и служители /освен управителя на същото/. По делото е представен РА № 2000806176 от 17.02.2009 г., относно определяне на задълженията на "Г. д. ю" ООД за периода 5.02.2007 г. до 30.06.2008 г./л. 3099, том ХI/ за извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК. Установено е също така, че дружеството е декларирало в дневниците си, че през ревизирания период е извършило множество вътре общностни придобивания, но при справка в информационната система "VIES" е установено, че такива сделки няма отразени. От данните от публичния търговски регистър е установено, че с решение № 169 от 9.05.2014 г., по т. д. № 959/2013 г. на Окръжен съд П., "Г. д. ю" ООД е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 8.09.2009 г.

От тези доказателства в решението е прието, че издадените от "С." ЕООД фактури, не обосновават еднозначен и несъмнен извод, че процесните стоки съществуват като материални вещи и съответно могат да бъдат обект на разпореждане между отделните търговски дружество. Липсват каквито и да е конкретни факти, че "К. и." ООД, "Д. е. Д. П." и "Г. д. ю" ООД са придобивали правото на разпореждане с тези стоки и съответно са го прехвърлили на "С." ЕООД и след това на ЕТ "С. 97 - В. Х.".

По доставките от "Д. МП" ООД съдът е потвърдил ревизионния акт относно отказът на данъчен кредит по фактури № 2180 от 10.10.2008 г., с начислен ДДС в размер на 6640,25 лева и предмет 25 т захар, фактура № 2347 от 23.12.2008 г., с начислен ДДС в размер на 22770,22 лева и предмет 71,380 т рафинирано олио, № 2673 от 31.03.2009 г., с начислен ДДС в размер на 10146,84 лева и предмет 44 т захар. Съдът е обсъдил събраните при ревизията доказателства и е установил, че стоката е съхранява от доставчика и превозвана с транспорт осигурен от ревизираното лице. Проследил е движението на стоките по веригата предходен доставчик - "Д. МП" ООД - "С. - 97 - В. Х." и е приел, че не се установява предаването на материални вещи и изпълнението на фактическия състав, пораждащ правото на данъчен кредит.

По доставките от "Н. 97" АД съдът е отхвърлил жалбата в частта на отказания данъчен кредит по общо шест фактури: фактура № 695/4.04.2008 г. с начислен ДДС в размер на 6324,48 лв., фактура № 742/8.05.2008 г. с начислен ДДС в размер на 8254,18 лева, фактура № 744 от 9.05.2008 г. с начислен ДДС в размер на 6486,28 лева, фактура № 1161/30.12.2008 г. с начислен ДДС в размер на 5520,00 лева, фактура № 1178/9.01.2009 г. с начислен ДДС в размер на 5239,44 лева и фактура № 1203/23.01.2009 г. с начислен ДДС в размер на 5239,44 лева.

По първите три фактури съдът е установил, че имат за предмет олио и слънчогледово масло, като предходен доставчик е "Г. д. ю" ООД. От писмените обяснения на "Н. 97" АД е приел, че стоката е съхранявана в складовете на "С. о. ЕООД. Разтоварването е посредством помпи и не е било необходимо наемане на персонал. Твърдението на прекия доставчик е, че е действал като "посредник" при сделката. Приложен е договор от 30.07.2007 г. за покупко-продажба между страните по предходната доставка, приемо- предавателни протоколи и извлечение от банкова сметка за извършено плащане.

От данните, събрани при ревизията на предходния доставчик и факта, че е обявен в несъстоятелност, е направен извод, че стоката по веригата "Г. д. ю" ООД - "Н. 97" АД - ЕТ "С. - 97 - В. Х." не е доставена.

По другите три фактури, съдът е установил, че касаят доставки на 69,600 т захар /т. 38 от мотивите на решението/. Предходен доставчик е "М." ЕООД, въз основа на договор от 01.20.2008 г. за покупко-продажба с уговорка стоката да се доставя в складово помещение, посочено от купувача. Посочено е, че сделките са се осъществявали или с директна доставка до клиент на "Н. 97" АД или стоката е оставяна на съхранение в складове, находящи се в гр. П., ул. "Б. ш." № 170 и № 180. Посочени са номерата на транспортните средства, с които е превозена стоката, представени са приемо- предавателни протоколи, разходни касови ордери за платени суми. Съобразени са констатациите по издадения на предходния доставчик ревизионен акт, в резултат от ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

От писмените обяснения на ревизирания търговец съдът е установил, че захарта, предмет на фактура № 1161/30.12.2008 г. е разтоварена в собствен склад с превоз на "Н. 97" АД, автомобил рег. № РВ 1666ВН. По другите две фактури стоката е доставена директно на последващ клиент ЕТ "З. -33-З. М." в негов склад в гр. С. З.. В хода на ревизията е установено, че с превозните средства, посочени от "Н. 97" АД не е извършен превоз. Това не е сторено и в съдебното производство. При тези фактически данни съдът е формирал изводи, че не се доказват основните елементи от фактическия състав, пораждащ правото на данъчен кредит по посочените фактури.

По доставките от ЕТ "М. т. - Ф. И." съдът е установил, че имат за предмет 45600 кг захар /т. 40 от мотивите на решението/. Според писмените обяснения на ревизирания търговец стоката по първата фактура е доставена директно на ЕТ "З. -33-З. М." в негов склад в гр. С. З. и с негов транспорт. Стоката по втората фактура е препродадена директно на "Н. т." ЕООД, гр. С. и е разтоварена директно в склада на този клиент. За да отхвърли жалбата и в тази част, съдът е изложил мотиви, че Ф. Ц. И. отрича да притежава фирма ЕТ "М. т. - Ф. И.", установено е, че превозните средства, с които се твърди, че е извършен превозът на стоката са леки автомобили. Направен е извод, че липсват данни прекият доставчик да се е разпоредил със стоката в полза на ревизираното лице, респективно че е прехвърлено право на разпореждане от жалбоподателя в полза на последващи купувачи.

По отношение на начисления ДДС в размер на 20997.78 лева, съдът е установил, че ЕТ "С. - 97 - В. Х." е декларирал ВОД на олио 1 л в данъчен период м. 10.2008 г. по две фактури № 467/30.10.2008 г. и № 468/30.10.2008 г. с получател ADI TRANS IMPORT EXPORT S. R. L., Румъния. От събраните по делото писмени доказателства, данните за румънското дружество от приложените SCAC и тези относно "К. г. ЕООД, в качеството й на превозвач, съдът е приел, че не се доказва транспортирането на стоката до територията на Р., поради което не са изпълнени представките по чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45, т. 2 от ППЗДДС.

Решението е частично неправилно.

Основателно е възражението в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по ВОД, документирани с фактура № 468/31.10.2008 г. и фактура № 467/31.10.2008 г. Изводите на съда по тази доставка, че не е установено транспортирането на стоката от територията на страната до територията на Р. са в противоречие с данните от приложения по делото SCAC Е_BG_RO_20090817_003442_002491_R. Според румънските данъчни власти при данъчната ревизия на получателя SC ADI TRANS IMPORT - EXPORT e установено, че е декларирал вътреобщностно придобиване на стоки, през процесния период - м. 10.2008 г. по фактури, издадени от ЕТ "С. - 97 - В. Х.". Посочено е изрично, че продажбата е извършена от Б. и стоките са доставени до Р.. Приложени са инвойс фактурите, копия от фактури за последваща продажба на стоките на "М." ЕООД, платежни нареждания за извършени плащания и два броя международни товарителници за превоз на стоката, подписани от изпращач, превозвач и получател. При тези доказателства неправилно съдът не е кредитирал като годно доказателство по чл. 45, т. 2 ППЗДДС представените транспортни документи. Кл. 24 от международните товарителници съдържа подпис и печат на получателя. При положение, че същият получател е декларирал ВОП в Р. по същите доставки и при наличието на изрично потвърждение в SCAC-а, съставен от румънските данъчни власти, че стоката е доставена до територията на Р., неправилно съдът се е позовал на липсата на доказателства подписът да е положен от надлежно упълномощен представител на получателя. Обстоятелството, че румънската администрация не може да потвърди получаването на стоките в офис или склад на румънското дружество, не се отразява на изричната констатация, че стоката е доставена до територията на другата държава - членка. Това е релевантният факт за осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Т. факт е установен чрез транспортни документи по чл. 45, т. 2 ППЗДДС и се подкрепя от констатациите при ревизията на получателя.

С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на търговеца против начислен ДДС в размер на 20 997.78 лева за данъчен период м. 10.2008 г. следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в тази част.

Решението в останалата част е правилно постановено.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато данъкът стане изискуем. Данъкът става изискуем по силата на чл. 25, ал. 6 /предишна ал. 5 ЗДДС/ към момента на настъпване на данъчно събитие. Процесните фактури документират доставки на стоки, поради което данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. От изложеното следва, че за да се установи възникването на правото на данъчен кредит по конкретната доставка на стоки, следва преди всичко да се докаже нейното действително осъществяване по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. П. съдът е тълкувал нормата от националния закон във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно понятието "доставка на стоки".

Поради това правилно съдът е изследвал като релевантни факти за осъществяването на доставките доставянето и получаването на стоки по начина, твърдян от ревизираното лице - чрез доставката им директно от предходен доставчик или чрез доставката директно на последващ получател, негов клиент. Изводите, че не са доказани елементите от фактическия състав, пораждащ правото на данъчен кредит се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че правото на разпореждане с процесните стоки е предоставено на ревизирания търговец и впоследствие той е извършил разпоредителни сделки с тези стоки. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не се доказва доставянето и получаването на стоките, като е изследвал и фактите по тяхното транспортиране според твърденията на задълженото лице по доставките от всеки конкретен доставчик. Установяване транспорта на стоките в процесния случай е необходимо с оглед твърдения механизъм на доставяне на стоката - от предходен доставчик директно на ЕТ "С. - 97 - В. Х." или от прекия доставчик по процесните фактури директно на клиент на ревизираното лице. По нито една спорните доставка не са ангажирани доказателства за транспортиране на стоките. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че на ревизирания субект като получател по доставките се възлага в тежест да установи възможността на доставчиците да осъществят доставките. По доставките от "С." ЕООД, търговецът в писмените си обяснения е твърдял, че доставката е извършена с негов транспорт, с МПС собственост на "Н. 97" АД, но не е подкрепил твърденията си с доказателства. По доставките от "С. Е. Е." ЕООД не се установява, че стоката е доставена и получен с транспорт на последващия получател "Д. МП" ООД. В писмените обяснения на последния се сочи, че транспортът е за сметка на доставчика /ревизираното лице/. Действително за този пряк доставчик органите по приходите в резултат на извършена инвентаризация са установили наличност на 415 т амониева селитра в склад в с. К., но предвид данните от "Д. МП" ООД, че стоката е получена от склад в с. М. - не се установява получаването и разпореждането стоката по начина твърдян от ревизирания едноличен търговец. По доставките от "Д. МП" ООД е установено, че транспортът е за сметка на ревизираното лице, но доказателства за осъществяването му не са представени.

По доставките от "С." ЕООД и "Д. е. Д. П." ЕООД са представени приемо- предавателни протоколи по спорните фактури, но предвид твърдението на ревизираното лице, че стоката не е предадена и получена между страните по преките доставки, само въз основа на тези документи не може да се приеме, че доставките са осъществени.

За доставките от ЕТ "М. т. - Ф. И." не са налице каквито и да било доказателства за осъществяването им.

Счетоводните записвания при страните и представените фактури не са достатъчно доказателство за изпълнението на доставките, както правилно е приел първоинстанционният съд.

По тези съображения решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит по изброените конкретни фактури от "С. Е. Е." ЕООД, "Д. е. Д. П." ЕООД, "Д. МП" ООД, "С." ЕООД, "Н. 97" АД и ЕТ "М. т. - Ф. И.", е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, разноски за сумата над 5106.49 лева.

Претенцията на ответника по касация за разноски не следва да се уважава, тъй като искането по чл. 161 от ДОПК е направено след приключване на устните състезания по делото в с. з. на 3.05.2016 г., в представената писмена защита от 13.05.2016 г.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,