Решение № 1136 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2017 г.

Решение № 1136 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Пенчев, чрез пълномощника му адв. И. Гиргинова, против решение № 106 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 115/2017 г. по описа на Административен съд - Я. (АС-Я.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане с рег. № 1679 зз-96/31.03.2017 г., издадена от полицейски орган при Районно управление (РУ) на МВР - Я.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като се твърди, че в заповедта липсват мотиви - посочване на правно и фактическо основание. Задържането е станало поради неизпълнение на полицейско разпореждане, съответно основанието в заповедта следва да бъде по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а не по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което я прави немотивирана. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - полицейски орган при РУ – Я. - инспектор Е. Иванов, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Андонова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и вярно и точно е установил фактическите обстоятелства, по които не се спори. Приел е за установено, че на 31.03.2017 г., около 16 часа, жалбоподателят и В. Гитов, разпитан като свидетел по делото, се срещнали на паркинг на ул. "Ямболен" в гр. Я.. На мястото пристигнал автопатрул, като служителите Я. Костов и П. Стефанов извършили проверка на личните документи на Пенчев и Гитов. Полицейските служители искали да извършат проверка и на леките автомобили, управлявани от Я. Пенчев и Гитов, поради което повикали свои колеги от криминална полиция за съдействие, тъй като познавали Пенчев като лице с агресивно поведение. На искането за съдействие с полицейски автомобил пристигнали инспекторите И. Георгиев и Е. Иванов. При поискване да бъде извършена проверка на автомобила на жалбоподателя същият отказал, като започнал да се държи агресивно, отказал да предаде ключа, като заявил, че го е изхвърлил в храстите, което наложило да му бъдат поставени белезници. След поставянето на белезниците, същият предал на полицейските служители ключа от лекия автомобил, който управлявал. Междувременно била извършена проверка на автомобила на Гитов, който не отказал такава и след съставяне на протокол за проверката си тръгнал. При проверката на автомобила на жалбоподателя в него била намерена кибритена кутийка, в която бил поставен найлонов плик, съдържащ бяло кристалообразно вещество, което реагирано при полевия тест, извършен от повиканата оперативна група, на амфетамини. При повторния оглед на автомобила от оперативната група бил намерен по-голям плик с вещество, реагирано на амфетамин. За огледа на автомобила е съставен протокол от 31.03.2017 г., като жалбоподателят е обяснил произхода на намерените вещи като подхвърлени му от лице, на което е посочил трите имена и прякор, като подписал протокола без възражения. Пенчев е изпробван с полеви тест за употреба на наркотици, който е положителен за амфетамини. Същият е заведен в РУ на МВР, на основание заповед за конвоиране е заведен и е извършено и медицинско освидетелстване, като е издадена и оспорената заповед за задържане с посочване на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и фактическо основание - притежание на наркотични вещества и във връзка с ДП (досъдебно производство) № 184/2017 г. Съставен е протокол за личен обиск, лицето е подписало и декларация, че е запознато с правата си, че не желае да ползва адвокатска защита и медицински преглед от лекар по негов избор, не желае да бъдат уведомявани членове на семейството му или други лица за задържането. На 31.03.2017 г. срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 354а от НК, - държане на наркотични вещества, по което разследването продължава, видно от представената от Района прокуратура - Я. справка. При тези данни, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазен е материалния закон и целта на закона. Посочил е, че поради отказ за извършване на полицейска проверка спрямо жалбоподателя са упражнени физическа сила и помощни средства, като първоначално е било налице основание за задържането му именно поради неизпълнение на полицейско разпореждане. Впоследствие обаче се е установило държането от него на наркотични вещества, което е обосновало наличие на основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление. В тази връзка полицейският орган разполага с оперативна самостоятелност при наличие на повече от едно основания за задържане да наложи мярката на всички или само на едно от основанията, посочени в закона. В случая са налице достатъчно данни, за да бъде направено обосновано предположение за извършване на престъпление, както и са налице данни за наложителност на мярката, за да се предотврати препятстването на разследването или укриването на лицето. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - задържане за срок от 24 часа, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да се укрие или препятства разследването. При налагането на мярката, правилно административният съд е посочил, че административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В случая данните са сочели, че към момента на задържането лицето е съпричастно към извършено престъпление. Посоченото е достатъчно, за да бъде приложена принудителната административна мярка, като към посочения момент не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а от НК. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е налице соченото в запведта основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От фактическа страна от данните в преписката - протокол за проверка на превозно средство, за оглед, докладна записка № рег. № 1679-6741 от 31.03.2017 г., свидетелските показания на разписаните от съда свидетели, съставения акт за администртивно нарушение - управление на лек автомобил след употреба на упойващи вещества, безспорно е установено, че са налице данни за съпричастност на лицето към извършване на престъпление по чл. 354 а от НК, което правилно е субсумирано под нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Вярно е, посоченото в касационната жалба, че е било налице и основание за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като лицето след предупреждение съзнателно е пречило на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба - да извършат проверка на автомобила му, въз връзка с получени сигнали, както и в рамките на планова проверка - специализирана операция на територията на РУ - Я. за периода от 16.03.2017 г. до 31.03.2017 г., разпоредена със заповед № УПИ 1679 з-37 от 15.03.2017 г. на началника на РУ - Я.. В случая обаче е било налице и основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като въпрос на преценка на полицейския орган е да посочи двете или едно от установените основания. Не е налице нарушение. Не е подкрепено от доказателствата е твърдението в касационната жалба, че жалбоподателят вече е бил задържан, когато е започнала проверката на автомобила. По отношение на него са били приложени помощни средства, но не е бил задържан, това е станало след откриване на наркотичните вещества. Неоснователно е и възражението на касатора, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е оправдано. Налице е била опасност лицето да укрие улики, с което да препятства разследването и разкриване на престъплението. Правилно съдът е приел, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Спазен е принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган, като лицето е задържано за времето необходимо за извършване на надлежно удостоверените процесуални действия, като правата на адресата не са засегнати в по-голяма степен от необходимото. Обжалваното решение не страда от сочените в касацонната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК е основателна своевременно заявената претенция за присъждане на разноски на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на 100 (сто) лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение