Решение № 2022 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2010 г.

Решение № 2022 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и е образувано по жалбата на Бехнам Махмудреза Аббаси, /имената в жалбата са посочени по реда, отразен в документа за самоличност, като фамилното име е посочено на първо място/, гражданин на Иран, роден на 07.05.1981 г. в гр. Техеран, против решение № 242 от 04.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказана предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба за закрила № 168 от 16.10.2009 г. релевира оплакване за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. Желае отмяната му. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства, съдържащи се в представената административна преписка и представени пред съда писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С молба за закрила № 168 от 16.10.2009 г. чужденецът е поискал такава от Република България, като в същата се е позовал на две групи причини. Посочил е от една страна, че е участвал в политически демонстрации срещу резултатите от последните избори за президент на Иран през месец юли 2009 г., през които е преизбран досегашния президент Ахмаденеджаб. Твърди, че след това е бил задържан в полицейски участък, заедно с други демонстранти, като върху него е било упражнено психическо и физическо насилие. Не у повдигнато обвинение, не е бил съдебно преследван за участие в политическите събития. Сочи, че домът му е бил посещаван от агенти на сигурността, които са му отправяли заплахи, а след непускането му, заплахите са били насочени към неговите родители. Друга причина, която изтъква е болестта - синдром на Ходжкинс, от която страда, като заявява, че в Иран не е получил адекватно лечение и желае да провежда такова в Република България. С чужденеца е проведено интервю с превод на говорим за него език /фарси/, въз основа на събраните доказателства относно обстановката в страната по произход е дадено становище от от Главен експерт в РПЦ № УП4052 от 24.03.2010 г. за неоснователност на искането и мнение за постановяване на отказ по молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания. Въз основа на представеното становище председателят на Държавата агенция за бежанците е постановил обжалваното решение № 242 от 04.06.2010 г., с което е отказал, поради липса на основанията, посочени в ЗУБ, предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В подробните мотиви на решението, административният орган е обосновал липсата на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, а също така и липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. В мотивите са обсъдени изтъкнатите от кандидата причини за търсената закрила по реда на ЗУБ, обстоятелството, че същият напуска легално страната си по произход . Участието в политическия живот на Иран, посочено от кандидата като първа причина и свързаните с него преследвания, административният орган е приел за недостоверно, след като същият е получил законно изходна виза за напускане на Иран. Не се приема като основателна изтъкната причина за търсене на закрила, свързана с болестта на чужденеца. Посочените от него обстоятелства са подведени под разпоредбите на чл. 8 от ЗУБ - норма сочеща на основанията за предоставяне на бежански статут. Обсъдена е и хипотезата на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ даваща основание за търсене и предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган е направил заключението, че за Бехнам Махмудреза Аббаси не са налице основания за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Пред съда се представят доказателства, свързани с болестта на жалбоподателя, а също така и актуална информация относно обществено-политическата обстановка в Иран, както и състоянието на човешките права там. Настоящата инстанция не подлага на съмнение обстоятелството, че жалбоподателят е заболял от тежка болест, свързана с необходимостта от продължително и адекватно лечение. Не се оспорва, а това се установява и от представените по делото доказателства, че обстановката в Иран относно спазването на човешките права, е значително влошена. Това обстоятелство е причина с проблема да се занимае и Общото събрание на ООН, отношение вземат и редица правозащитни организации. Въпреки това, от доказателствата, събрани по делото, не може да се заключи, че жалбоподателят е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея /основание по чл. 8 от ЗУБ/. Въпреки че в проведеното интервю, жалбоподателят заявява, че, че три години преди напускане на страната, е работил в Министерството на отбраната, като е отговарял за информация относно специфични средства, използвани в армията, в молбата за закрила, не се позовава на обстоятелства, свързани с преследване, които са във връзка с това. Твърдените репресии, във връзка с участие в антиправителествен митинг, проведе на 11.06.2009 г., на който са скандирани лозунги против политиката на правителството, хвърляни са камъни по джамия, което е предизвикало и намеса на полицията, което като факт не се оспорва от административния орган, не водят до извод за наличие на основание за закрила, нито по реда на чл. 8 чрез предоставяне на бежански статут, нито чрез предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Видно от изявленията на кандидата, преследването му е извършено изцяло в рамките на проведените избори за президент, не е продължило след това. Участието в политическия живот се е изразявало единствено в участие в посочената антиправителствена демонстрация, не е налице членство в политическа партия или друго подобно формирование., обуславящо извършване на преследване. Правилни са изводите и относно липсата на основания по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Няма данни съдържащи се в твърденията на кандидата, че същият би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По изложените съображения съдът намира, че за жалбоподателя не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Въпреки несъмненото установяване на заболяването на чужденеца, това обстоятелство не е сред изброените в ЗУБ, у даващи основания за закрила. Водим от изложеното, съдът намира жалбата за за неоснователна, поради което и