Решение № 10653 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2018 г.

Решение № 10653 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2018 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление", при Министерски съвет, против Решение № 1102/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 8047/2017 г., по описа на Административен съд С.-град, с което по жалба на О. В. Т., е отменено издадено от него Решение № ФК-2017-67/28.06.2017 г., за налагане на финансови корекции: в размер на 10 % върху изразходваните средства - допустими разходи, по договор от 31.01.2017 г. с изпълнител "В. Д." ЕООД по ОП 1 и договор от 6.02.2017 г. с изпълнител "АТС-Б." ООД по ОП 2; в размер на 25 % върху изразходваните средства - допустими разходи, по договор от 21.02.2017 г. с изпълнител "С." ООД; в размер на 25 % върху изразходваните средства - допустими разходи, по договор от 15.09.2016 г. с изпълнител "Д-М." ООД по ОП 2, във връзка с констатирани нередности при разходване на средства по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-4.001-0011-СO1/25.02.2016 г., финансиран със средства от ЕСИФ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. О. О. В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил като незаконосъобразен по жалба на О. В. Т., акт на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление", при Министерски съвет, за налагане на финансови корекции в описаните размери. Изложени са съображения, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице твърдените от административния орган нарушения на чл. 67, ал. 1 от ЗОП и чл. 70, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП, във вр. с т. 9 от Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Решението е правилно. Съобразно правилата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, при всяка нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, се извършва финансова корекция. Тези случаи са лимитативно изброени и са свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществени поръчки или на договори. Финансовите корекции, като правен инструмент, са вид санкции и имат за цел да гарантират или възстановят ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство (чл. 1, ал. 2 от Методиката). За твърдените от административния орган нарушения в критериите за подбор на транспортните средства, както и на методиката за комплексна оценка, съобразно разпоредбите на чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в описания размер, като актът е мотивиран за незаконосъобразна методика за оценка на техническото предложение и критериите за подбор, относно транспортните средства. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че липсва нарушение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, което да създава необоснована административна тежест за участниците в процедурата. Указанието да се представят данни за транспортните средства не може да се приеме като нарушение, тъй като възложителят следва да бъде сигурен, че участникът ще има на разположение за срока на договора посочените в обявлението транспортни средства. Тези изисквания, дадени съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗОП, гарантират изпълнение на обществената поръчка и не могат да се приемат като ограничителни и че е нарушен принципът за провеждане на обществени поръчки, заложени в чл. 2, ал. 1 от ЗОП. В тази насока е решение № 164/2018 г. на КЗК. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 и 7 ЗОП поставят изискването методиката за комплексна оценка да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Чрез методиката за оценка възложителят трябва да определи коя от допуснатите оферти е най-качествена и изгодна, след като веднъж при подбора вече е преценена способността на допуснатите участници да изпълнят поръчката. Методиката за оценка следва да съдържа ясно и точно посочване как се оценява офертата на участника. Показателите следва да са точно определени по съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното оценяване. В случая предмет на обществената поръчка е изготвянето на полиграфически изделия - брошури, дипляни, поздравителни картички. Законосъобразно съдът е приел, че възложителят е дал точни указания при определяне на показателите и на допустимите им стойности в цифрово изражение, с оглед изискванията към продуктите. Ясно и изчерпателно са определени критериите, при които на участника се присъждат 20, 10 или 1 точка. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед представените доказателства, в полза на О. В. Т. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,