Решение № 8828 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2022 г.

Решение № 8828 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2022 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, чрез гл. юрк. П. Иванова-Сотирова, срещу Решение № 206 от 18.02.2022 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2719/2021 г., с което е обявена нищожността на негова Заповед № РД-09-144 от 16.11.2021 г., а преписката му е изпратена за ново произнасяне, при съобразяване мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд в обжалваните части и реши въпроса по същество, като потвърди административния акт. При условията на евентуалност моли съда да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът – "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Лина" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. "Зорница", бл. 75, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Бургас, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед № РД-09-144/16.11.2021 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 59б, ал. 2 ЗЗО и чл. 22а, чл. 223а, чл. 223в, ал. 4 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., е отказано сключване на договор за извършване на ВСМДИ 10. 64 "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19" по пакет "Микробиология" със "СМДЛ Лина" ЕООД, [ЕИК] с лечебно заведение регистрирано в гр. Варна, ул. "Мадара" № 22 с удостоверение № 2473/07.02.2019 г. на РЗИ – Варна, с рег. № 0306141033, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж. к. "Зорница", бл. 75-партер. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че по-рано с Решение № 402/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 110/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, е отменена Заповед №РД-09-300/09.12.2020 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 59б, ал. 2 ЗЗО и чл. 22а, чл. 223а, чл. 223в, ал. 4 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., на дружество "СМДЛ ЛИНА" ЕООД е отказано сключване на договор за извършване на ВСМДИ 10. 64 "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19" по пакет "Микробиология" и преписката е върната за ново произнасяне на директора на РЗОК по заявлението на лечебното заведение, при съобразяване с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Със свое Решение № 10625 от 20.10.2021 г., постановено по адм. дело № 5428/2021 г., Върховният административен съд е потвърдил решението на административния съд. С настоящото решение, предмет на касационен контрол, съдът е приел, че оспорената пред него заповед на директора на РЗОК – Варна по същество съдържа изричен отказ, поради което противоречи с влязлото в сила Решение № 402 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 110/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. Изложил е мотиви, че заповедта не е съобразена с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което тя не е породила правни последици. Затова, на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил нейната нищожност, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Обосновани са съображенията на административния съд, чрез които е достигнал до извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно последно цитираната разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни; всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Повторно издаденият акт, включително отказ, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато с акта са разпоредени същите права и/или задължения на същите фактически основания. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Поради тези съображения неоснователни са доводите на касатора, че съдът е провъзгласил нищожността на акта поради липса на мотиви, тъй като основанието за това е именно чл. 177, ал. 2 АПК. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела, а в случаи като настоящия, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Неотносими за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, посочени в касационната жалба, по които съдебните инстанции, вече са се произнесли при разглеждането на законосъобразността на Заповед № РД-09-300/09.12.2020 г. на директора на РЗОК – Варна. С действията си, след влизане в сила на отменителното решение по повод на тази заповед, административният орган е постановил акт, незачитайки постановеното влязло в сила съдебно решение. В този смисъл нововъзникналите обстоятелства, посочени от касатора с молба по делото от 29.04.2022 г., противоречат на забраната, посочена в чл. 220 АПК и не следва да се разглеждат. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение