Решение № 1835 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2017 г.

Решение № 1835 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7313/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Узунов срещу решение № 2710 от 21.04.2017 г., постановено по административно дело № 1436/2017 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание и е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. Декларативно е заявено, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като подробно са изложени твърдения за незаконосъобразност на административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалваната от него заповед и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР (ГДГП) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна като му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба от активно легитимирана страна против индивидуален административен акт. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Съдът приема спора за изяснен по същество, но въз основа на събраните доказателства извежда неправилни изводи. От доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното производство срещу Узунов е образувано със заповед № УРИ 3282 з-525/12.02.2016 г. на Директора на ГДГП за това, че през периода от месец юли 2015 до 08.02.2016 г. е участвал в организирана престъпна група, имаща отношение към организиране на нелегално преминаване през държавната граница на групи мигранти срещу заплащане, което е прието за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Със същата заповед е определен поименно състава на дисциплинарно разследващата комисия и срокът за приключване на работата ?. Срокът за работа на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) е продължаван с три заповеди на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) до 17.06.2016 г., като междувременно със заповед от 26.04.2016 г. съставът на ДРО е намален с един брой, като е премахнат определеният за председател комисар Д. Моллов и за такъв е определен членът на състава комисар Х. Стефанов. ДРО приключва производството като изготвя обобщена справка УРИ 453 р-10106/01.06.2016 г., с която служителят е запознат на 02.06.2016 г., като предлага на ДНО да прекрати дисциплинарното производство, тъй като в хода на същото не са събрани доказателства за участието му организиран престъпна група (ВАС), имаща отношение към организиране на нелегално преминаване през държавната граница срещу заплащане, като не е установено същият да извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В хода на производството освен от Узунов са приети обяснения, дадени във вид на докладни записки от 13 служители на ГПУ С.. Този извод на ДРО е базиран на установените в хода на дисциплинарното производство факти – образувано срещу Узунов ДП рег. № 58/2015 г. по описа на Следствен отдел (СО) при Специализирана прокуратура (СП) за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, предл. 4 във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 302 и чл. 301 от НК. ДРО установява, че в дадените докладни записки от служители на ГДГП не се установяват данни за участие на Узунов в ОПГ. Същото предложение ДРО потвърждава и в изготвеното становище № УРИ 4536 р - 10333/06.06.2016 г. по описа на ГПУ-С. при РДПГ Е. до ДНО. Със заповед № УРИ 3282 з- 1748/16.06.2016 г. ДНО, приема, че изводът на ДРО е необоснован и не са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства, изясняващи фактическата обстановка и разпорежда на същия да извърши необходимите действия по събиране на допълнителни доказателства, посочени в становище № УРИ 4536 р- 10333/06.06.2016 г. по описа на ГПУ-С. при РДПГ Е., в което становище на ДРО относно резултата от извършеното разследване по образуваното дисциплинарно производство срещу Узунов е посочено, че въпреки проведената среща с прокурор и осъществената кореспонденция със СП не са постъпили материали, уличаващи Узунов в извършването на тежко дисциплинарно нарушение. В хода дисциплинарното производство, чийто срок последователно е удължаван с отделни заповеди на ДНО до 17.12.2016 г. са приложени заверени копия от материали по ДП 58/2015 г. по описа н СО при СП, пр. 544/2015 г. по описа на същата прокуратура – постановление за привличане на обвиняем, протокол за обиск и изземване и протоколи за разпит на свидетели, от които 4 – ма служители на ДВС при МВР, участвали в задържането на Узунов на 08.02.2016 г., както и обяснения от 10 служители на ГПУ С.. Приложени са и докладни записки от 7 служители на ГПУ С.. В посочените докладни записки не се установяват каквито и да било данни за деятелността на Узунов на 08.02.2016 г. Приложените копия от материали по досъдебното производство представляват копия на проекти на документи за извършени процесуално-следствени действия по същото дело, тъй като нито един от тях не е подписан от лицата, участвали в тези действия. Отделно от това от съдържанието на същите се установява механизма на задържане на Узунов от служителите на ДВС при МВР, но не се установява какво е направил същия. От съдържанието на проекта за протокол за обиск и изземване се установява, че са намерени 50 банкноти по 100 долара всяка, описано по номера и серии, като има възражение от страна на Узунов за мястото, на което са се намирали същите и обяснение, че предполага, че същите са му оставени от лице на име Н. (Кадиров) в джипа, при срещата им преди да го задържат. Въз основа на тези доказателства ДРО приема в изготвената обобщена справка № УРИ 4536 р - 24614/06.12.2016 г., че Узунов е участвал в ОПГ, имаща отношение към организиране на нелегално преминаване през държавната граница на групи мигранти срещу заплащане през периода месец юли 2015 г. до 08.02.2016 г., както и че на 08.02.2016 г. около 10, 30 – 11, 00 часа неправомерно е поискал и получил сума пари от доброволен заявител, като подкуп за осигуряване на преминаването на нелегални мигранти от територията на Р. Т. към Р. Б., които деяния са станали известни на обществото чрез средствата за масово осведомяване, довело до намаляване или загуба на общественото доверие в органите на полицията – нарушение по т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". При това и в обобщената справка и в изготвеното становище УРИ 4536 р-24943/09.12.2016 г. ДРО предлага на ДНО да наложи на Узунов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 1, т. т. 1 и 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. ДНО се запознава с материалите по дисциплинарното производство и на 07.01.2016 г. издава обжалваната пред АССг заповед, с която налага на Узунов предложеното от ДРО дисциплинарно наказание за това, че 08.02.2016 г. около 10, 30 -11 часа в района на бензиностанция "Тим ойл" в гр. С. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че неправомерно е поискал и получил 5000 американски долара от Н. Кадиров за осигуряване на преминаването на мигранти от територията на Р. Т. към Р. Б. без разрешението на надлежните органи на властта, за което е образувано досъдебно производство, което е квалифицирано като нарушение на т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51 от ЕК. Неправилно въз основа на описаните по-горе доказателства и ДНО и съдът приемат, че от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство е установено описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина от страна на Узунов. На първо място част от доказателствата, въз основа на които е постановена заповедта – материалите от досъдебното производство, доколкото същите представляват заверени копия от протоколи по досъдебното производство, които обаче не са подписани от участвалите при извършването им лица не представляват доказателства, а проекти за документи, при което въз основа на същите не могат да бъдат изведени каквито и да било изводи. Отделно от това, дори да се приеме, че отразеното в тях има някаква доказателствена стойност, от съдържанието им може да бъде установено единствено мястото, времето и начинът на задържане на Узунов и факта на откритите у него банкноти - 50 броя щатски долари с номинал по 100 долара всяка от тях или общо 5000 долара. Също така може да бъде установено и обстоятелството, че на 08.02.2016 г. Узунов е провел разговор с Кадиров, както и това, че този разговор е възприет и от служител на МВР. С това се изчерпват установените от тези документи факти. При това в хода дисциплинарното производство не са събрани доказателства, които да установят по безсъмнен и категоричен начин извършеното от Узунов, включително не са снети обяснения от тези две лица- Кадиров и служителя на МВР, възприел разговора между Узунов и Кадиров, при което не може да бъде установено дали в действителност служителят е поискал определена сума за да извърши описаното в заповедта. Не е установено и дали действително Кадиров му е предал посочената сума именно с тази цел или, както твърди служителят са били оставени без негово знание от него. При липсата на доказателства за конкретното съдържание на този разговор и постигнатите договорки между Узунов и Кадиров не може да бъде изведен категоричен извод за съдържанието му, а съответно и за поведението на Узунов свързано със задълженията му служба, а именно осигуряване на преминаването на мигранти от територията на Р. Т. към Р. Б. без разрешението на надлежните органи на властта, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта са неправилни. От изложеното по-горе безспорно се налага обратен извод, а именно, че при постановяването ? са допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на дисциплинарното производство не е спазено императивното изискване на разпоредбата на чл. 207, ал. 3 ЗМВР - в хода на дисциплинарното производство не са извършени всички процедурни действия по установяване на нарушението. Посоченото представлява и нарушение по чл. 35 АПК, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така описаните нарушения на административнопроизводствените правила са довели до неправилно приложение на материалния закон – на служителя е наложено дисциплинарно наказание за деяние, което не е установено по категоричен и несъмнен начин. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено поради необоснованост и неправилно приложение на закона. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ГДГП следва да бъде осъдена да заплати на Узунов направените деловодни разноски в двете инстанции в размер на 1600 лв., представляващи хонорар за един адвокат – по 800 лв. за всяка инстанция. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че наведените доводи в касационната жалба се отнасят до законосъобразността на административния акт, но са неоснователни. Наведеният довод, че дисциплинарното производство, образувано със заповед за образуване – УРИ 3282 з-525/12.02.2016 г. на Директора на ГДГП е въз основа на предложение УРИ 4070 р-1328/10.02.2016 г. на Директора на РДГП – Е., съдържащо данни, че през периода месец юли 2015 до 08.02.2016 г. младши разузнавач в група "Оперативно издирвателна дейност" при ГПУ С., при РДГП – Е. е участвал в организирана престъпна група, имаща отношение към организиране на нелегално преминаване през държавната граница на групи мигранти срещу заплащане, които данни обуславят образуване на наказателно производство, при което недопустимо е образувано дисциплинарно такова е неоснователен. Независимо от терминологията използвана във въпросното предложение безсъмнено от съдържанието на същата се установяват данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, при което правилно дисциплинарнонаказващия орган разпорежда образуване на дисциплинарното производство, в хода на което да се извърши проверка на твърденията в предложението относно фактите и съответно преценка налице ли е действително извършено нарушение на служебната дисциплина от служителя. Неоснователен е и наведеният довод, че след като срещу служителя е образувано и наказателно производство за престъпление, извършено със същото деяние това води до извод за допуснато нарушение при налагане на дисциплинарното наказание. Двете производства са самостоятелни и независими едно от друго, като касаят различни нарушения, макар и извършени с едно и също деяние, като ползването на доказателства събрани в хода на наказателното производство по дисциплинарното такова не опорочава същото, но в случая приобщените материали не могат да бъдат приети като доказателства, доколкото както бе посочено по-горе същите имат белезите на проекти на документи, удостоверяващи извършени действия по разследването. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение