Решение № 4882 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2016 г.

Решение № 4882 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ срещу решение № 275 от 13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1115/2014 г. по описа на Административния съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Л. Г. Б. от гр. С. срещу решение № 2-282/8.01.2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Л. Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. Петкова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Л. Г. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Филипова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на Л. Г. Б. решение № 2-282 от 8.01.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията / в частта, в която е установена и обявена принадлежността на Л. Г. Б. към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар решението да е издадено от компетентен колективен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при изискуемите кворум и мнозинство, същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Според АССГ административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона, задължаваща Комисията, преди да обяви принадлежност на едно лице към органите по чл. 1, да издири, събере, проучи, анализира и оцени документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Комисията не била осъществила задължителните дейности по чл. 9, ал. 1 от Закона, тъй като не била проучила в достатъчна степен и не била събрала валидни и допустими доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е вербуваното като агент лице под псевдонима "Бойко", както и че, дори да е същото, е осъществявало съзнателно подкрепа за органите на ДС. С. е приел, че събраните по делото доказателства - регистрационни картони обр. 4 и обр. 6 с дописвания и поправка относно годината на раждане на вербуваното лице, не изясняват в достатъчна степен дали секретният сътрудник, вербуван на 16.03.1984 г., е Л. Б. и дали същият е осъществявал действително твърдяната негласна сътрудническа дейност на органите на ДС, за когото на база същите некатегорични доказателства Комисията е установила и обявила принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. АССГ е заключил, че въпреки своевременно разпределената с нарочно определение по хода на делото доказателствена тежест между страните, административният орган, в нарушение разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК не е доказал по достатъчно убедителен и безсъмнен начин, че жалбоподателят е бил секретен сътрудник по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В обжалваното решение на Комисията бил застъпен извод, че лицето е секретен сътрудник - агент, при липса на обосновка относно качеството му по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона и как от наличните документи се извлича извод за осъществявана от Бояджиев негласна помощ и сътрудничество. Не били изложени и съображения относно доказателствената стойност на преценяваните документи. Съдът е заключил, че атакуваният съдебен акт поради горното е лишен от относими мотиви, а немотивираността на същия е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Съдебното решение е неправилно. Не намира основание в закона направеният от АССГ извод за постановяване решението на Комисията в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Закона, водещо от своя страна до издаване на акта и в несъответствие с материалноправните разпоредби. Л. Г. Б. е лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 4 от Закона като чл. на съвета на директорите и изпълнителен директор на "МБАЛ Национална кардиологична болница" ЕАД и чл. на СД на "Специализирана болница за активно лечение на сърдечно-съдови заболявания "С. Е." ЕАД - гр. С., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от регистрационен картон обр. 4, съставен на името на Л. Г. Б., съдържащ данни за лицето: рождено място и местожителство- гр. С. и дата на раждане: 2.05.1950 г.; професия - лекар, дата на вербуване -16.03.1984 г., името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му; извлечение от регистрационен дневник, в който под № 68803 отново е посочено името на вербувания, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от Закона - секретен сътрудник-агент, картон обр. 6, в който се съдържат всички гореизложени данни, като номерът на личното досие на вербувания е вписано ръкописно и е извършена поправка само в годината на раждане -1950 г. и писмо до началника на III отдел на ДС от 27.04.1990 г. за заличаване данните на секретни сътрудници, сред които и СС-агент "Бойко" с л. д. № 68803. Във всички тези картони обр. 4 и 6, както и в регистрационната бланка безпротиворечиво и еднозначно се установява името на вербуваното лице, датата му на раждане, месторождение и местоживеене, професия, дата на вербовка, име на вербувалия го оперативен работник и подпис на същия, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му - "Бойко". Жалбоподателят чрез адв. Филипова е оспорил истинността на представените по делото документи за принадлежността му към органите по чл. 1 от специалния закон. Доколкото тези документи са официални удостоверителни такива, тежестта на доказване неистинността им пада върху страната, която ги оспорва /чл. 193, ал. 3 от ГПК/. Със събраните по своя инициатива доказателства жалбоподателят не е преодолял доказателствената сила на тези документи . Както предвид установените правила в представената по делото инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност, така и с оглед показанията на св. С., не може да се направи извод, че подписа на оперативния работник върху съответните картони е толкова съществен за тяхната истинност - от една страна, както и че така положеният подпис не е на К. А. - от друга страна. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на АССГ за липса на доказателства за принадлежност на адресата на решението на Комисията към органите на ДС по смисъла на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА. Разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА посочва неизчерпателно средствата за доказване принадлежност към органите по чл. 1. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1, изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от Закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения . Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са развитите от АССГ правни съображения за постановяване на административния акт при липса на мотиви. Мотиви на акта съставляват както описание на длъжностите, заемани от Б. по чл. 3 от Закона, обуславящи компетентността на Комисията да изследва принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона, така и описанието на всички документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, на база които се установява такава принадлежност, както и качеството на сътрудничеството му - секретен сътрудник - агент с псевдонима "Бойко". Предвид гореизложеното атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Л. Г. Б. срещу атакуваното решение на Комисията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,