Решение № 748 от 11.12.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002101821/2025 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. против решение № 205/06.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 158/2024 г. от състав на Окръжен съд – Силистра в частта, с която е развален договор за прехвърляне на недвижим имот, до размер на 1/3 ид.ч. от същия. От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от Й. А. И., с който се оспорва жалбата, като в открито съдебно заседание това становище се поддържа от нейния процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 3289/24.06.2025 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при наличие на съвместно волеизявление от страна на приобретателите за поемане на издръжка и гледане на прехвърлителите, при изпълнение от страна на единия от длъжниците, може ли да се развали договора по отношение на длъжника, неизпълнявал задълженията си. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 ЗЗД. Същото тълкуване следва да се приеме и в хипотезата, при която е налице съвместно волеизявление от страна на приобретателите за поемане на издръжка и гледане на прехвърлителите, независимо че е прехвърлен повече от един имот на приобретателите. В тази връзка настоящия състав споделя възприетото с ТР № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК, като неговото приложение следва да се преценява въз основа на волята на страните във всеки един случай, тълкувайки договорите въз основа на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. По касационната жалба, ВКС приема следното: Ответниците не оспорват факта, че от тяхна страна, както и от наследодателят им приживе е налице неизпълнение на договора, като не са ангажирани доказателства за изпълнението на задължението. Спорен е въпросът относно възможността договорът да бъде развален, доколкото вторият приобретател по договора е изпълнявал в пълен обем задълженията по договора. Видно от представения договор, сключен с нотариален акт № 728/18.12.1997 г. на нотариус при ТнРС - Анелия Раева, съгласно който А танас Великов К. и Пена Неделчева К. с а прехвърлили на Веселин Атанасов К. собствеността върху - първия етаж, а на Й. А. И. втория етаж от двуетажна масивна къща, находяща се в имот с пл. № 18, кв. 19 по плана на гр. Тутракан, с площ на всеки от етажите от 74 кв. м. и по 1/2 ид. ч. от тавана на сградата (л. 16), срещу задълженията двамата приобретатели да се грижат и издържат прехвърлителите до края на живота им. В нотариалния акт, обективиращ договора, след посочване на обектите, собствеността върху които се прехвърля е записано, че Й. А. И. и Веселин Атанасов К. „заявиха, че приемат недвижимите имоти които им се прехвърлят и заявиха, че ще се грижат за гледането и издръжката на прехвърлителите – техни родители до края на живота им“. Волята на страните, тълкувана по реда на чл.20 ЗЗД от съда е, грижите по гледането и даването на издръжка на прехвърлителите да се осъществява от двамата приобретатели, а не поотделно от тях, като въз основа на тази воля на страните следва да се приеме, че е налице неделимост на задължението за гледане и издръжка, поето с процесния договор. Към този извод не е относим броя на недвижимитге имоти, прехвърлени на длъжниците с договора, а общо поетото от тях задължение за гледане и издръжка на техните родители. Въз основа на горното, както и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване следва да се приеме, че в случая намира приложение тълкуването, дадено с ТР № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което, ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 ЗЗД. Предявения иск за развалянето на договора е неоснователен, като решението на въззивния съд следва да се отхвърли и доколкото не са налага извършване на нови процесуални действия, следва да се постанови решение в горния смисъл. На касатора следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, общо в размер на 2453, 65 лева. Водим от горното, състав на ВКС