Решение № 12701 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2024 г.
ВАСТрето отделение22.11.2024 г.докладчик Любка Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1960 от 25.03.2024г., постановено по адм. д. 1091/2024г. по описа на Административен съд София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Ш., граждани на Пакистан, чрез процесуален представител адв. Свиленска, против Решение 1960 от 25.03.2024г., постановено по адм. дело 1091/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1377 от 12.01.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъкват, че не е съобразена бежанската история и принципът за забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която са застрашени неговата свобода или живот. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 30.10.2023г. чужденецът, по народност [народност], принадлежност [принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], поискал предоставяне на международна закрила от Република България. На 03.11.2023 г. с докладна записка е установено, че Ш. е напуснал самоволно общежитието на ПМЗ - Военна рампа и с Решение 21528 от 13.12.2023 г. заместник-председателя на ДАБ прекратил производството за предоставяне на международна закрила. На 11.01.2024 г. чужденецът подал молба за възобновяване на производството. С Л. Ш. е проведено интервю на 11.01.2021г. с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил оспореното пред АССГ решение, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът е счел решението за постановено от компетентен орган, при спазване на съдопроизводствените правила и установената форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Л. Ш. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съдът е обърнал внимание на обстоятелството, че лицето мотивира молбата си за закрила с факта, че в родината си има връзка с момиче, чийто роднини убили момичето с камъни, а чужденецът заплашили също със смърт. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ - липсват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Пакистан е формиран извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради и което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Пакистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Те се споделят изцяло от касационната инстанция. Дори да се приеме, че бежанската история на Л. Ш. е достоверна, тя разкрива като причини за напускане на страна му по произход, такива от личен и битов характер.Самият той е заявил, че не е имал проблеми с властите в Пакистан, не е бил арестуван, дори казва, че само тук е бил арестуван, защото е преминал нелегално границата. Не е имал проблеми и заради религията, която изповядва. Споделя, че във връзка с случилото с роднините на убитото момиче, подал жалба към държавата , но не е дочакал резултата. Прави впечатление и обстоятелството, че след подаване на молба за получаване на международна закрила, кандидатът самоволно напуска общежитието, където е настанен и тръгва за Сърбия, където е бил арестуван и е бил в затвора в продължение на два месеца, както сам той съобщава. Искал е да отиде в Босна и Херцеговина. Настоящата инстанция намира, че тези обстоятелства свидетелстват, че Л. Ш. не е лице, което се нуждае от закрила, като самият той се е дезинтересирал от получаването й, като се самоволно се е отправил отново нелегално към друга държава, преди да е приключило производството. В настоящия случай, доказателствата сочат, че става въпрос за мигрант, бягащ по причини от личен, битов и може би от криминален характер, но не и по причини даващи основание за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Поради това не се установява необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Чужденецът не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е осъждан, спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като жалбоподателят не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Актуалната международна информация сочи, че в Пакистан не е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Актуалната обстановка в Пакистан на този етап не разкрива наличието на ситуация, в която при евентуално връщане на чужденците те биха била подложени на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека или на смъртно наказание. Първоинстанционният съд е формирал правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения, и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение