Решение № 852 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2020 г.

Решение № 852 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9563/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР") 2014 – 2020 в Министерство на труда и социалната политика против решение № 897 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 859/2020 г. по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна). Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на решението, а при условията на евентуалност и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт в оспорваната му част не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Община Дългопол, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Не претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АС- Варна е отменил Решение за верификация на постъпило междинно плащане изх. № BG05 M90 P001-4. 003-0006/7 от 27.03.2020 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 -2020 – Главен директор на ГД "ЕФМПП" МТСП частта по т. 2 в която са определени неверифицирани разходи в размер на 11 347, 23 лв. на осн. чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ по искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 3.07.2019 г. -31.10.2019 г. по проект "Интегриран социален офис" с № BG05 M90 P001-4. 003-0006-C01, върнал е преписката на органа за ново произнасяне и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

За да постанови решението си, съдът е изложил следните съображения:

1. в отделните пунктове по т. 2 от решението се обективира лаконична правна теза за недопустимост на разходите с позоваване на хипотезите по чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 или 4 от ЗУСЕСИФ, но без аргументиране на подобна правна позиция. Заявеното правно основание за неверифизиране на разходи по т. 2. 1 от решението е недопустимост на разходите според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, но няма посочване на конкретно предписание по Наредбата, обосноваващо такова твърдение.

1. отказът за верификация на разходи по т. 2. 2 съдържа единствено бланкетна правна позиция за неспазен принцип на добро финансово управление, доколкото но този правен принцип има три различни проявни форми, въведени с предписанието на чл. 33 на Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18.07.2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 както следва:

а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена;

б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите;

в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

В обжалваното решение няма както конкретизация, така и аргументация кой или кои от тези три подпринципа не е спазен.

1. Идентично нарушени е допуснато и в пункт 2. 3, където отново има само правно становище на органа за неспазен принцип за добро финансово управление без назоваване и обосновка кой или кои от трите подпринципа е нарушен според ответника.

Допълнително в т. 2. 3 на решението като правно основание за отказа се посочва чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ т. е. недопустимост на разходите поради несъответствие със съответната програма по чл. 3, ал. 2, но няма доводи в тази насока- няма позоваване с данни за допустимите разходи по програмата.

1. разходите по т. 2. 2, 2. 3, 2. 4 и 2. 5 са заложени в АДБФП, който в раздел 8. План за изпълнение/дейности по проекта предвижда, че разходите за дневни, пътни и квартирни са според нормите на НСКСЧ и са заложени в бюджетно перо 2. 2. Същите съответстват и на минималните такива за Италия, предвидени в Приложение 2 към НСКСЧ. В чл. 15а от НСКСЧ е предвидено още, че за покриване на разходите на командированите лица в чужбина при изпълнението на проекти и програми по чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител, по които съответната администрация е изпълнител, могат да се изплащат дневни и/или квартирни пари (включително като обща сума) в размерите съгласно условията и в рамките на средствата по проекта или програмата, т. е. това са специфичните договорени условия по АДПБФП.

1. Обосновката на отказа за верификация на разходи по пункт 2.6.2 и 2. 7 е т. 14. 4 от Условията за кандидатстване по схема " Транснационални партньорства" - " разход, финансиран по друга операция, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, от бюджета на Общността или от друга донорска програма".

Административният орган не е изложил никакви данни за достоверност на подобна правна теза, защото не се посочва за коя друга операция, програма или финансова схема се отнасят конкретните разходи, за които е отказана верификация.

1. В обобщение подходът на административния орган да постанови отказ за верифициране на различни по вид и брой разходи, заявени за плащане от бенефициента, при отсъствие на посочени юридически факти, при бланкетно позоваване на правни норми, при противоречиви или непълни правни доводи не само намалява убеждаващото въздействие върху адресата за законност на акта, но пречи съдът да провери неговата материална законосъобразност.

При тези съображения съдът е стигнал до извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и че в него не са посочени правните норми, които обосновават извода за недопустимост на разхода, нито са посочени фактическите основания, които са довели административният орган до този извод.

Така мотивиран АС Варна е отменил административния акт в оспорваната част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение.

Видно от разпечатка на ел. данни от системата ИСУН 2020 относно кореспонденцията между УО на ОПРЧР и община оспореният административен акт е получен и отворен от неговия адресат – община Дългопол, в рамките на работния ден на 30.03.2020 г. Предвид обаче представените доказателства, жалбата срещу административния акт е изпратена по куриер "Еконт" на дата 13.04.2020 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, следователно съдът се е произнесъл по допустима жалба.

Относно твърденията за неправилност на съдебното решение:

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода.

В конкретния случай правилно съдът е приел, че административният акт, оспорен пред първата инстанция, е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и че в него не са посочени правните норми, които обосновават извода за недопустимост на разхода, нито са посочени фактическите основания, които са довели административният орган до този извод.

Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, но не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактически и правни основани за издаването му. В случая не са посочени конкретни фактически основания, които да обосновават взетото решение за отказ за верификация на разходите.

Неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление и препятства съдебния контрол за спазване на материалния закон. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правното основание за упражняване на предоставена от закона компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици.

Предмет на съдебната проверка пред първата инстанция е не дали изобщо са налице фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание по процесното решение, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и дали тези факти съответстват на описаните в хипотезиса на сочената от органа правна норма.

Недопустимо е съдът да извлича по тълкувателен път фактическите основания по упражняване на публичното правомощие от ответника по правния спор или да предполага волята на органа за това кои фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите като недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи.

Правилен е изводът, че липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност на акта и съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за неговата отмяна.

Съдът е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, с оглед на което не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид горното направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение в оспорената част, се явява обоснован.

В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

По така изложените съображения решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение