Решение № 9402 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта против решение 3484 от 11.04.2025 г., постановено по адм. д. 2107/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. Д. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед РД-11-00-3799/12.09.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която, на основание чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., както и на служебните задължения, вменени с длъжностната характеристика по т.7.1, 7.8, 7.11 7.14, 7.16, 7.19, 7.21 и 7.23, на Н. Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение . За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Констатира, че в обжалваната заповед не е посочена датата (времето) на извършване на нарушенията, дори отразяване на период от време, който макар и общ да установи кога приблизително са извършени сочените нарушения. Приема, че след като не е посочено времето на извършване на нарушенията, то наказващият орган възпрепятства ефективното упражняване на правото на защита на наказаното лице, както и не може да се установи спазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Констатира, че в административния акт не е посочено какви задължения, регламентирани в длъжностната характеристика и в закона, наказаното лице следва да осъществява и какво същият не изпълнява. Приема, че формалното цитиране на текстове от длъжностната характеристика не може да замести липсата на описание на извършените нарушения от Б.. Посочва, че няма пречка обосновката на акта да предхожда издаването му и да се съдържа в документ, съставен с оглед издаване на административния акт, но в случая и в решението на дисциплинарния съвет, имащо функция на такъв подготвителен документ, не се съдържат достатъчно мотиви в горния смисъл. Първоинстанционният съд констатира, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл. като в същата не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. По тези съображения съдът стига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия, които допуска служителят и с които нарушава служебните си задължения. От изложеното в заповедта не става ясно в какво се изразяват конкретните нарушения, извършени от Б., датите, респективно периодите на извършването им и обстоятелствата, при които са извършени. Липсата на описание на конкретни нарушения, на дати, съответно период на извършване на нарушенията води до невъзможност да се прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. и до невъзможност съдът да провери материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Посочените нарушения на формата на административния акт са достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Доводите на касатора, че нарушенията, извършени от жалбоподателя са описани в доклад на работна група, с рег. 30-00-20891 от 14.08.2024 г., определена със заповед РД-11-00-2864/05.07.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за извършване на комплексни проверки в ДБТ Поморие, ДБТ Созопол, както и филиали Несебър, Царево и Малко Търново, са неоснователни. Действително, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, ППВС 4/1976 г., ТР 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящия случай в решението на дисциплинарния съвет не са посочени конкретни нарушения, допуснати от Б., а е констатирано, че е извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в не изпълнение на служебни задължения, изразяващи се в липса на осъществен контрол, липса на професионализъм, липса на организация на работата в Дирекция Бюро по труда Поморие, не създаване на организация за работата на служителите в дирекцията, водещо до съществени пропуски по отношение на реализацията на дейностите по трудово посредничество, които се дължат на недостатъчно упражнен контрол от страна на директора на ДБТ Поморие. Посочено е, че пропуските се отнасят до извършени нарушения по отношение на реализацията на дейностите по трудово посредничество, не се извършват необходимите служебни проверки за допустимост на кандидатите за обучение, не се спазва процедурата относно издаване, връчване и съобщаване на индивидуални административни актове по реда на АПК и други. Така описаните нарушения са общи и декларативни, като в заповедта не е посочено датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които го потвърждават - чл. 97, ал. 1, т. 4 - ЗДСл. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователен е доводът на касатора, че докладът на проверяващия екип служи за мотивиране на издадената заповед. Същият е съставен за други цели, а извършената проверка не е част от дисциплинарното производство. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Правилно съдът приема, че при издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл., визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не прави в конкретния случай. Това, както правилно сочи и първоинстанционният съд не е направено и от дисциплинарния съвет. Разпоредбата е цитирана формално и без да са преценени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител. В решението на дисциплинарния съвет също липсват съображения в тази насока, като само формално е цитиран чл. 91 ЗДСл. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция по заетостта да заплати на Н. Д. Б. направените по делото разноски в размер на 1500 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По делото е депозиран писмен отговор, в който обстойно са обсъдени всички твърдения на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение и е осъщественото процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,