Решение № 4197 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 838/2011 г.

Решение № 4197 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 838/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Димитров Папалаков, от гр. Пловдив, срещу решение № 1449/4.11.2010 г. по адм. д. № 1345/2010 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Пд-10/22.06.2010 г. на началник сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "търговски обект" в УПИVII-978, в кв. 14 - нов по плана на гр. Пловдив като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който не е предвиден с действащия ПУП и е завършен без строителни книжа в периода 2002 - 2003 г. Същият не попада в разпоредбите на § 16 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект е строеж, тъй като променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Касае се за обединени три постройки, представляващи една цяла масивна такава, което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че установената от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Строежът е реално съществуващ във вида, описан в оспорения административен акт. Същият има каменна облицовка, което изключва статута му на преместваем обект. За изградения строеж липсват издадени строителни книжа. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Освен че е незаконен, строежът не е и търпим по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ. С оглед времеизвършването на строежа, същият не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Липсва и деклариране на строежа, за да е търпим и неподлежащ на премахване съгласно материалноправните предпоставки на ал. 2 и 3 на цитираната разпоредба. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,