Решение № 823 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 266/2009 г.

Решение № 823 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 266/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. Т. от гр. П. против въззивно решение № 1* от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е с което е отменено решение от 12.10.2006 г. по гр. д. № 438/2006 г. на Районен съд Пловдив в частта относно вината за разстройството на брака, предоставяне ползването на семейното жилище, предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете М определения режим на лични отношения и присъдената издръжка и вместо това е постановено друго, с което е обявено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете М на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения -всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Искането е за отмяна на въззивния акт в тази част-като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск и се прекрати брака по вина само на съпруга, предостави се упражняването на родителските права на майката, а на бащата режим на лично отношения- всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч. и един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и ответника бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. и бъде предоставено ползването на семейното жилище на майката. Претендира направените по делото разноски. С определение № 361 от 27.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е счел, че въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 10/1971 г. и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленум на ВС. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна, с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и изразява желанието си-въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За постанови решението си въззивният съд е приел, че вина за прекратяване на брака има и съпругата, защото предизвикваните от нея скандали са допринесли за влошаване на отношенията в семейството. Решението си да предостави родителските права на бащата-въззивният съд е мотивирал с желанието на детето, с възрастта и пола му, с емоционалната им близост и факта, че той задоволява потребностите на детето по адекватен за възрастта му начин. Пред вид добрите родителски качества и на майката, е определил по-широк режим на лични отношения и пред вид нейните финансови възможности и по-големите нужди на детето/пред вид здравословното му състояние/ е преценил, като достатъчна за издръжка сумата от 50 лв. За да предостави ползването на семейното жилище на бащата, съдът е съобразил решението си за вината и за родителските права и факта, че то е собственост на неговата майка. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъобразяване с всички ангажирани по делото доказателства. Счита, че съдът не е отчел установените по делото факти за злоупотреба с алкохол от страна на съпруга и осъществено физическо насилие от него над съпругата, неосигуряването на доходи в семейството, както и това, че дори и да е имало напрежение между снаха и свекърва -то е възникнало след завеждане на иска за развод и не може да се счете като основание, довело до прекратяване на брака. Отделно излага доводи, че при преценката си за предоставяне на родителските права -съдът не е отчел писменото признание на детето от 25.10.2007 г. и обстоятелството, че то е било манипулирано от баба си и леля си. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на касаторката, по следните съображения: Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака: Страните са съпрузи, сключили брак на 18.06.1993 г. Същите са живели съвместно до 25.06.2007 г., когато срещу ответника С е била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 2456/07 г. на ПРС, по силата на която е бил отстранен от семейното жилище, като му е забранено да се приближава до същото, до местоработата на касаторката Д. Т. и до местата за социални контакти и отдих. За да издаде заповедта-съдът е преценил, че е налице "опасност за живота или здравето на пострадалото лице"по смисъла на чл. 18 от ЗЗДН. Това доказателство не е обсъдено от въззивния съд. Последният, независимо, че е приел, че е "подкрепено от доказателствата по делото твърдението"за "физическо насилие от страна на ответника", не е изложил мотиви-въз основа на какви факти е направил този извод. Въззивният съд не е обсъдил и че освен този случай/който явно е преди 25.06.2007 г./ - по делото са налице данни и за други два случая на проявена агресия от страна на ответника към ищцата. Единият е на 7.08.2006 г., за който той е признал в представено от него становище от 10.09.2007 г., че е ударил жена си- поради възникнал скандал между нея и майка му. За другият - на 3.11.2007 г. пред вид приложена влязла в сила Присъда № 84 от 28.05.2008 г. по ч. х. д. № 146/07 г. на ПРС, с която е оправдан С. Т. по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК за причиняване на лека телесна повреда на Д. Т. поради наличие на съмнение за вината му, има само косвени данни, с оглед представеното съдебно-медицинско удостоверение № 1657/2007 г. за това, че ищцата/ сега касаторка/е получила "контузия и кръвонасядане на главата и лицето", вследствие на "действието на твърд тъп предмет", като в същото е отразено, че те "могат да се получат по начин и време", както е отразено, а именно: "вследствие на бой с юмруци". Изложените данни, както и показанията на свидетелката Р, която установява, че е виждала Д. "с насинена ръка в областта над лакътя" и че "заради С. "е "идвала полиция", както и с оглед двата социални доклади, според които скандалите между съпрузите са били ежедневие, като е било търсено съдействие и от Полицията, недвусмислено потвърждават извода на съда за наличие на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което не може да бъде преодоляно. Настоящият съдебен състав обаче не споделя извода на въззивния съд за вина и на двамата съпрузи. Събраните по делото доказателства сочат за виновно поведение единствено на съпруга. Вярно е, че в брачния живот поведението на единия съпруг не може да се разглежда изолирано от това на другия и че в обичайните хипотези вината на единия е свързана и обусловена от вината на другия. Настоящият случай е различен, тъй като безспорно е установено безпричинно агресивно поведение от страна на съпруга спрямо съпругата. Освен това установено е и че ответникът страда от "хронична алкохолна интоксикация"/вж. направление от 7.06.2007 г./. Срещу същия е водено производство по чл. 162 от Закона за здравето, което независимо, че е приключило с решение, с което е оставено без уважение искането на РП Пловдив за настаняването на С. Т. за задължително лечение в специализирано психиатрично заведение- сочи за наличието на проблем, който потвърждава наведеното в исковата молба основание за употреба на алкохол. В мотивите на постановеното решение № 413 от 28.11.2006 г. по ч. н. д. № 1170/06 г. на ПРС е посочено, че С. Т., без да се води на отчет в ОДПЗС Пловдив, "от години злоупотребява с алкохол, което е предизвиквало много и чести конфликти в семейството му". В този смисъл да и показанията на свидетелката Р, която освен посоченото по-горе установява и че е виждала ответника да се прибира със сина си, носейки "бутилка "Пещерска гроздова", като от говора му е било ясно, че "е употребил алкохол". Описаните доказателства за употреба на алкохол и агресивно поведение, мотивират настоящият състав да приеме, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ответника. Наличните данни за скандали между ищцата и нейната свекърва, изразяващи се в размяна на обидни думи и викове / според изложеното в обясненията на детето М. /и отразеното във втория социален доклад/от 1.07.2008 г./, че бабата на детето ползва -детската стая и кухнята, като не разрешава на ищцата да влиза в тези стаи - не дават основание за друг извод. Наличието на влошени отношения помежду им -е единственото негативно обстоятелство, което е установено по делото за ищцата и само по себе си то не може да обоснове вина за прекратяване на брака, защото не е установено, че именно това е предизвикало дълбокото му и непоправимо разстройство. Относно упражняването на родителските права: От брака на страните е родено едно дете М., което понастоящем е на 15 години. Същият страда от "инсулинозависим захарен диабет" от 2005 г./от 11 годишна възраст той е на 4-кратно на ден приемане на инсулин-според социалния доклад/. По делото са налице данни, че във връзка с това заболяване- три пъти е бил приеман за лечение в болница- за периода от 15.11.-25.11.2005 г. и 7.11.-14.11.2007 г. /вж. удостоверение № 116/2005 г. и № 205/2007 г. от Клиника за детски и генетични заболявания Пловдив/ и за периода 20.01.- 3.02.2006 г., когато е бил в Клиника по ендокринология и диабет София/вж. Епикриза от 3.01.2006 г./. Прието като доказателство е и медицинско направление от 11.03.2008 г., с което е потвърдена диагнозата и е посочено, че М. Т. "се нуждае от диетичен хранителен режим и е с нестабилни стойности на кръвната захар". Според втория социален доклад - детето трябва периодично/на всеки три месеца/ да ходи на медицински прегледи в София, където обикновено той е придружаван от баща си./Според издадените медицински удостоверения -при престоя си в болницата-детето е било придружавано от майката/. Безспорно е, че настоящият процес се е отразил негативно на детето, което според първия социален доклад /от 25.10.2007 г./ е "започнал да пуши и злоупотребява с алкохол", прибирал се е вкъщи "в явно нетрезво състояние". По-късно е спрял с алкохола, "но все още продължава да пуши редовно". Освен това"често пропуска приемането на определената доза инсулин и не спазва предписания му прием". Понастоящем -от данните по делото се установява, че преимуществено живее с баща си, в жилище под наем-на ул. "Струма" № 32 в гр. П., състоящо се от стая и санитарен възел, находящо се в сутеренното ниво на жилищна кооперация. И двете страни по делото са добри родители, които желаят да се грижат за детето си и притежават условия и възможности за това. Според социалните доклади -детето е емоционално привързано и усеща по-голяма близост с баща си, като "няма желание да споделя с майка си за взаимоотношенията си с приятелите си или за различни неща от неговото ежедневие". Според дадените от детето обяснения-той е недоволен от това, че тя не полага необходимите грижи за спазване на предписания му хранителен режим, че не му дава толкова пари колкото иска и не го оставя да си купува каквото иска, а идва с него по магазините. За баща си казва, че иска да живее с него, защото му дава пари /вж. дадените от него обяснения и изложеното във втория социалния доклад/. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Вярно е, че желанието на детето, възрастта и пола му - са от значение за преценката, но те не са определящи. При постановяване на решението си съдът е следвало да обсъдил моралния облик на всеки един от родителите, да съобрази какви грижи и по какъв начин е полагал всеки, както и социалното им обкръжение, а при преценката си за привързаността на детето към родителите да отчете, че привързаност е налице когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и удовлетворяване на капризи на детето или изоставяне на надзора над него. В случая - смущаващи са установените по делото факти за употребата на алкохол от страна на бащата и демонстрирано агресивно поведение спрямо майката. Те поставят въпроса за личният пример, който бащата дава на детето си, като следва да се вземе пред вид, че то е момче и е във възраст, в която следва да формира ценностите си и да направи избора си за модел на поведение. Освен това- от обясненията, дадени от детето -прозира, че майката се старае да упражнява по-строг контрол, от което той не е доволен. С оглед установените факти за влошеното здравословно състояние на детето, факта, че той не съблюдава стриктно предписания режим на лечение, пуши и пие, което -в неговия случай е по-вредно от обичайното, мотивира преценка, че в интерес на детето е упражняването на по-засилен контрол. С оглед изложеното и пред вид описаните доказателства, настоящата инстанция счита, че следва да се предостави упражняването на родителските права на майката. Поради наличието на установената емоционална близост между детето и бащата, склонността му да споделя повече с него и дадено в социалния доклад заключение, че бащата успява да задоволява потребностите на детето по адекватен за възрастта му начин, следва на бащата да бъде определен по-широк режим на лични отношения, а именно: всяка събота от 9.00 ч. до 19.00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка. Съдът като съобрази -от една страна възможностите на родителя/ работи в строителна фирма като специалист вътрешни и външни изолации и по негови данни получава месечно възнаграждение от 1000 лв., но живее под наем/, а от друга страна-нуждите на детето, което е на 15 години и със здравословно състояние, изискващо повече разходи от обичайното за специална храна и медикаменти, намира, че следва да се определи такава в размер от 80 лв. Относно ползването на семейното жилище: Видно от приложеният н. а. № 51, т. 7 рег. № 6* д. № 1* от 19.09.2007 г. -семейното жилище е собственост на трето лице-майката на ответника. Представлява апартамент, находящ се на ул. "Ранни лист" № 12 ет. 3 ап. 9, с обща площ от 64 кв. м., състоящ се от хол, спалня, кухня с тераса и санитарен възел", който според социалните доклади"е обзаведен с всичко необходимо за домакинството". С оглед площта на имота е ясно, че не е възможно разпределение на ползването между двамата съпрузи. Пред вид изводите на съда за вината и за упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете- ползването следва да се предостави на съпругата. Независимо, че за същата са представени доказателства, че разполага с имоти в с. З., Чирпанска община, съдът намира, че за нея е налице жилищна нужда по смисъл на чл. 59 от СК. С оглед обстоятелството, че имота е собственост на близка на другия съпруг/майка/ -ползването следва да се предостави за срок от една година. С оглед направеното искане и изхода на делото-в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред касационната инстанция, които са в размер на 281 лв. пред касационната инстанция/81 лв. -държавна такса и 200 лв. - адвокатско възнаграждение/ Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение