Решение № 7231 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2014 г.

Решение № 7231 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на ТД на НАП град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Мария Ненова обжалва решение № 1363 от 5.06.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 816/2014 г. С решението е отменено решение № 82 от 17.02.2014 г. на директора на ТД на НАП град Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Проджест Родопи Даймънд ООД против отказ за съставяне на акт за установяване на задължение по декларация по чл. 106 ДОПК, обективиран в протокол № 1340010/21.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив и е изпратена преписката на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по заявление вх. № 70-00-14862/9.10.2013 г. при съобразяване с мотивите на съда. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно тълкуване на закона. Касационният жалбоподател счита, че отмяната на акт за дерегистрация по ЗДДС няма обратно действие, поради което за данъчния субект не отпада задължението за начисляване на ДДС върху наличните активи към момента на дерегистрацията съгласно чл. 111 ЗДДС. Вторият аргумент за неправилност на обжалваното решение е за неприложимост на процедурата по чл. 125 и сл. от ЗДДС за корекция на допуснати грешки в подадените справки-декларации по ЗДДС, вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Проджест Родопи Даймънд ООД, чрез адв. Светослава Хаджиева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид данните по делото и при спазване на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното С обжалваното съдебно решение административният съд по същество е отменил отказ на органите по приходите при ТД на НАП град Пловдив, обективиран в протокол № 1340010/21.01.2014 г., потвърден с решение № 82/17.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив за съставяне на акт по чл. 106 ДОПК за корекция в подадената от Проджест Родопи Даймънд ООД справка-декларация по ЗДДС за д. п. м. 01.2012 г., относно начисления ДДС за наличните активи в размер на 99 101.69 лева, на основание чл. 111 ЗДДС. Страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства. По делото е установено, че регистрацията на Проджест Родопи Даймънд ООД по ЗДДС е прекратена с акт за дерегистрация по чл. 106, ал. 1, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 110, ал. 2, изр. последно от ЗДДС, в този случай датата на дерегистрация е датата, на която е връчен акта за дерегистрация. В случая няма спор, че датата на дерегистрация е в д. п. м. 01.2012 г. В изпълнение на задължението си по чл. 111 ЗДДС, дружеството е начислило ДДС върху наличните активи за м. 01.2012 г. в размер на 99 101.69 лева. По делото е установено също, че с влязло в сила на 16.07.2013 г. съдебно решение актът за дерегистрация е отменен като незаконосъобразен, поради което дружеството е поискало на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС да бъде извършена корекция в подадената СД по ЗДДС за м. 01.2012 г. С оспорения пред административния съд протокол, обжалван и потвърден с решение на директора на ТД на НАП корекцията в справката-декларация е отказана. За да отмени отказът, съдът е приел, че отмяната на акта за дерегистрация по ЗДДС по съдебен ред има обратно действие и заличава последиците от акта от момента на издаването му. Според съда, за да се породят правните последици от акта за дерегистрация, той трябва да е влязъл в сила, което в случая не е настъпило, поради отмяната му от съда. съдът е посочил още, че с разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗДДС, според която за дата на дерегистрация се счита датата на връчване на акта за дерегистрация по същество е въведено предварително изпълнение. След отмяната на акта за дерегистрация по съдебен ред, основанието за приложение на чл. 106, ал. 1 и чл. 110, ал. 2 от ЗДДС е отпаднало и следва да се приеме, че дерегистрацията по ЗДДС не е настъпила. След като актът за дерегистрация е отменен, няма основание за предварителното му изпълнение и това води до отпадане на нуждата от подаване на СД по ЗДДС на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отмяната на акта за дерегистрация по ЗДДС има действие за напред. Правилно съдът е приел, че след като актът за дерегистрация е отменен по съдебен ред, той не поражда правни последици. В тази връзка правилен е и изводът му, че нормата на чл. 110, ал. 2 от ЗДДС предвижда предварително изпълнение на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, което също отпада с отмяната му. Противно на твърденията на приходната администрация в касационната жалба, отмяната на унищожаем индивидуален административен акт има обратно действие и заличава с обратна сила породените от акта права и задължения. В този смисъл е и съдебната практика по аналогични случаи, видно от съдебните актове, приложени в първоинстанционното производство. Независимо от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта, при отмяната му по съдебен ред се възстановява предходното положение. Поради това при отмяната на акта за дерегистрация по ЗДДС, която има действие от момента на неговото издаване, за лицето е отпаднало и задължението за начисляване на ДДС върху наличните активи на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС. Другият аргумент на касационния жалбоподател за неправилност на решението, е за липса на основания за корекция на подадена справка-декларация по чл. 126 от ЗДДС. Възражението е неоснователно. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - корекция на справката-декларация поради грешка, която се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документ - опис на наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС. В резултат на обратното действие на отмяната на акта за дерегистрация по ЗДДС по съдебен ред, както се посочи по-горе, задължението на Проджест Родопи Даймънд ООД за начисляване на ДДС върху наличните при дерегистрация активи е отпаднало. Отпадането на това задължение с обратна сила, има за последица неправилно/погрешно отразяване на описа на наличните активи в подадената СД по ЗДДС за данъчен период м. 01.2012. Тази грешка подлежи на корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Следва да се допълни, че в случаи като процесния, възможните действия на органите по приходите по корекция на задълженията са следните: съставяне на акт по чл. 106 от ЗДДС за служебна корекция на подадената декларация в резултат на проверка по чл. 110, ал. 3 от ДОПК; издаване на акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ по искане с правно основание чл. 128 ДОПК в случаите, когато са налице недължимо платени или събрани суми по отменения акт за дерегистрация или ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия по чл. 108 и сл. ДОПК или по реда на чл. 133 - 134 ДОПК. В това отношение са основателни доводите на ответника, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Преценката за това по какъв ред и с какъв акт да се извърши корекцията, не е произволна, а се определя за всеки конкретен случай въз основа на конкретните факти и обстоятелства и съобразно правомощията на органите по приходите по чл. 106, ал. 3 ДОПК, респективно чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. В разглеждания случай по делото е установено, че Проджест Родопи Даймънд ООД в изпълнение на задължението си по чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е начислило ДДС към датата на дерегистрация по ЗДДС, като го е отразило в кл. 23 на подадената справка-декларация за данъчен период м. 01.2012 г., но не е внесло така начисления данък. Поради това след отмяната на акта за дерегистрация дружеството е подало искане за издаване на акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК, не и искане за възстановяване на недължимо платени суми за ДДС по чл. 128 ДОПК. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали издаването на акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК за корекция в подадената от Проджест Родопи Даймънд ООД справка - декларация по ЗДДС за м. 01.2012 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за извършването на разходи в касационното производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,