Решение № 4788 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2009 г.

Решение № 4788 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел I - чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Здравко Спасов Аврамов като наследник на Сотир Стоилов Перньов /Пернов/ чрез заместване на майка си - Мария Сотирова Аврамова срещу заповед № РД - 46 - 506 от 13.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните. С нея се отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на български граждани и техни наследници включително по заявление вх. № 94 - 213/27.01.2009 г. със заявител Здравко Спасов Аврамов за наследодател Сотир Стоилов Перньов. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта със съображения, че неправилно административния орган приема, че правото на обезщетение е преклудирано с изтичане на срок до 13.02.2008 г. Правото на обезщетение съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ и чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ е доказано с представените писмени доказателства, от които се установява размерът на земеделските земи, оставени на територията на Гърция, намиращи се в землището на село Кара Кьой, Драмска община, Македония и които са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция от 03.11.1964 г. /ДВ, бр. 87/1964 г/. Правото на обезщетение съгласно спогодбата е уредено в чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ в който не се определя срок за предявяване на искането и според разпоредбата е достатъчно да се докаже качеството на емигрант на общия наследодател и че имотите са послужили за погасяване на държавен дълг. Също така, че съгласно чл. 1 от Спогодбата обезщетението следва да се изплати от България и обстоятелството, че срокът за предявяване на искането по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ е продължаван многократно е показателно, че правото не е преклудирано. Съображения в същия смисъл за изложени в писмена защита чрез пълномощник, адвокат Недялка Димитрова Паскалева, поддържани и в съдебно заседание. Ответникът, Министърът на земеделието и храните чрез юрисконсулт Хаджийска е взел становище за неоснователност на жалбата. Правото да бъде предявена претенцията е обвързано с преклузивен срок, изтекъл преди да бъде подадено заявлението за обезщетение по реда на ЗСПЗЗ, а редът по ЗОСОИ е неприложим за земеделските земи. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед № РД - 46 - 506/13.04.2009 г. на Министърът на земеделието и храните е отказано правото на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 по заявление от жалбоподателя Здравко Спасов Аврамов. Със заявление вх. № 94 - 213/27.01.2009 г. той е поискал обезщетяване с поименни компенсационни бонове на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за притежаваните от наследодателя му земеделски земи, намиращи се на територията на Гърция село Кара Кьой, Драмско, Македония съгласно спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и икономическо сътрудничество между народна Република България и Кралство Гърция. Със заявлението са приложени свидетелство за етническо малцинство в което са описани земеделските земи, удостоверение за наследници и декларация, че за земите по отношение на които се претендира обезщетение, същите не са ликвидирани в полза на близки или чрез продажба след преселването в България. С обжалваната заповед е прието, че срокът за подаване на заявленията за обезщетяване е изтекъл на 13 февруари 2008 г. и молбите след тази дата не следва да се разглеждат, тъй като правото е погасено. От доказателствата по делото се установява, че имотите за които се претендира обезщетение представляват земеделски земи, описани в приложеното свидетелство за етническо малцинство. При така установената фактическа обстановка основанието и редът за обезщетяване не е по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, издаден в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗОСОИ по реда на ал. 2 се обезщетяват българските граждани и техните правоприемници, със стойността на чието движимо и недвижимо имущество /без земеделските земи/ е погасен държавен дълг съгласно спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между народна Република България и Кралство Гърция /ДВ бр. 87/1964 г./ Или, земеделските земи са извън предмета на обезщетяване по реда на ЗОСОИ както неоснователно се поддържа обратното в жалбата. Приложими в случая са разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Правилника за приложението му. В чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ се предвижда, че българските граждани и техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /ДВ бр. 87/1964 г./ се обезщетяват както следва: чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетяване е обвързано със срок, който е неколкократно продължаван с последно удължаване в ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13/2007 г. в сила от 13.02.2007 г. в § 27 на който се предвижда, че лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 могат да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон или до 13.02.2008 г. В случая заявлението е подадено на 27.01.2009 г. от жалбоподателя Здравко Спасов Аврамов, извън предвидения законов срок, поради което постановения отказ от административния орган в обжалваната заповед е законосъобразен. При изложените съображения жалбата срещу заповедта е неоснователна на поддържаните в нея основания за отмяна и при служебната проверка за наличието и на други по чл. 146 от АПК такива не се констатират поради което следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, Върховният административен съд, Четвърто отделение