Решение № 8690 от 20.9.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас чрез процесуален представител срещу Решение 269 от 10.02.2023г., постановено по адм. д. 1736/2022г. на Административен съд Пловдив, с което Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас е осъдена да заплати на земеделски производител С. Стоянов обезщетение за вреди от действието на незаконосъобразен акт на инспекцията, както следва: сумата от 4026954,31лв, представляваща обезщетение за претърпяна загуба в размер на заплатена неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ищеца и Ависпал ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 493341,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4026954,31 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; сумата от 543069,41 лв, представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на печалбата от реализация на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с Държавен фонд земеделие, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 637 684,40 лева; сумата от 66 531,32 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 543 069,41 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г., като искът до пълния предявен размер от 78122,59 лева е отхвърлен; сумата от 726 950 лева, представляваща обезщетение за пропусната полза в размер на разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договор за доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен с Ависпал ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 89 058,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 726 950 лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.; както и разноски в размер на 227702,15 лева. Касаторът Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решението не е мотивирано и е вътрешно противоречиво, както и че доказателствата не са надлежно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, поради което са неправилно възприети, включително изслушаните по делото експертни заключения. Изтъква, че не са налице настъпили вреди в причинно-следствена връзка с отменената заповед от 18.05.2018г. Позовава се на влязла в сила заповед със същия предмет от 22.12.2016г. и нейното изпълнение, осъществени преди издаване на заповедта, от която се претендират вреди. Твърди, че сключеният с Ависпал ООД от 04.04.2018г. договор е в нарушение на заповед РД 193/22.12.2016г. и затова не е бил възможен за изпълнение, а освен това плащане на неустойка по него не е осъществено. Поддържа, че договорът за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. не бил изпълнен именно поради действието на заповед РД-193/22.12.2016г., а не поради отменена на 21.04.2021г. заповед 70/18.05.2018г. Позовава се и на влязло в сила наказателно постановление 86/03.11.2018г. Счита, че чрез съда и РИОСВ Бургас се прави опит за неправомерно облагодетелстване с милиони. Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна земеделски производител С. Стоянов /ЗП/ чрез процесуален представител, нарочно упълномощен за касационното производство, подържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съдът е установил от фактическа страна, че земеделският производител С. Стоянов /ЗП/ е бил, считано от 2013г. наемател на птицеферма в землището на с. Вълчин, обл. Бургас. На 14.08.2014г. е сключил с Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект 02/121/06692, а именно: Оборудване на помещения във ферма за угояване на патици порода Мюлар. Съдържанието на договора и същността на бизнес плана не са коментирани от съда. Със заповед РД 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с констативен протокол 011161/К-7-76/07.12.2016г. и констативен протокол 010811/К-2-43/19.12.2016г. на земеделския производител е наложена принудителна административна мярка - спиране производствената дейност на птицефермата чрез пломбиране и спиране достъпа до сградите, включително птицекомбинатите. Съдът, след проведено производство за оспорване на подписа върху известието за доставяне от 27.12.2016г., с което заповедта е съобщена, е приел, че този подпис не е на ЗП, поради което и издадената заповед РД-193/22.12.2016г. не му е връчена. В същото време съдът е игнорирал обстоятелството, че за изпълнението на тази заповед са извършвани последващи проверки и са съставяни констативни протоколи на 25.01.2017г., 20.02.2017г., 23.08.2017г., в които е удостоверено поставянето на пломби. Издадено е и наказателно постановление на ЗП за неизпълнение на даденото предписание по констативен протокол 010811/К-2-43/19.12.2016г., което съдът изрично е установил. На 04.04.2018г. е сключен договор за доставка на угоени патици между земеделския производител и Ависпал ООД, в качеството му на купувач, по силата на който е следвало на купувача да бъдат доставени 360 000 броя угоени патици с единична цена за един брой угоена патица от 31 лева без ДДС, със срок на действие от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. Договорена е неустойка при пълно неизпълнение в размер на 30 % от стойността на целия договор. Със заповед РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС, във връзка с констативен протокол 013851/К-19-5 от 16.05.2018 г. е наложена принудителна административна мярка спиране на производствената дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа сградите на фермата. Заповедта е окончателно отменена с решение 4916/16.04.2021г. по адм. дело 800/2021г. по описа на ВАС. Междувременно на 26.09.2018г. е съставен констативен протокол 014601/К-19-10 за извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ Бургас на фермата, относно постъпило писмо с вх. АВ-666/20.09.2018 г. за отстраняване на оловните пломби, поставени на птицекомбинатите в изпълнение на заповед РД-69/18.05.2018г. и заповед РД-70/18.05.2018г. На 28.09.2018г. е съставен констативен протокол 014602/К-19-11 за извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ Бургас на фермата. Последвало е издаването на наказателно постановление 86/13.11.2018г., с което на ЗП е наложена административна санкция глоба в размер на 10000 лева за това, че на 10.08.2018 г. ЗП не е изпълнил предписание дадено с констативен протокол 013853/К- 19-7/31.05.2018 г. - да не се нарушава целостта на оловните пломби, с които е извършено пломбиране на птицекомбинатите, в изпълнение на заповед РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ-Бургас за налагане на принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност на птицефермата. НП е влязло в сила. На 06.01.2020г. с уведомление от Ависпал ООД, договорът от 04.04.2018г. бил развален поради неизпълнение с претенции за неустойка в размер на 3 348 000 лева. На 20.09.2021г. било образувано арбитражно дело срещу ЗП за заплащане на неустойка по договора, приключило с решение от 07.02.2022г., с което ЗП е осъден да заплати на Ависпал ООД 3348000 лева неустойка по договора, ведно със законната лихва върху тази сума и 547813,82 лева - лихва за забава за периода от 09.02.2020г. до 20.09.2021г. На 07.02.2022г. било сключено споразумение между ищеца и Ависпал ООД за заплащане на дължимите суми по арбитражното решение. Въз основа на това и на приетото по делото експертно заключение съдът е приел, че със сключеното на 07.02.2022г. споразумение между ищеца и Ависпал ООД е извършено погасяване на задълженията на ЗП по арбитражното решение. Изслушаното заключение е кредитирано и по отношение реализираните приходи от ЗП за периода 01.01.2016г.- 31.12.2018г., както и относно разликата между стойността на огушените патици и продажната цена по договора с Ависпал ООД в размер на 726950 лв. Въз основа на тях е прието, че са реализирани пропуснатите ползи, твърдяни в исковата молба. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел исковете за изцяло доказани по основание. Счел е, че е налице отменен административен акт - заповед РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ Бургас. Изложил е подробни съображения за наличие на причинна връзка именно между тази заповед и твърдяните вреди, тъй като предходната заповед със същото съдържание от 2016г. не била влязла в сила, а и обектът продължавал да работи до издаване на заповедта от 2018г., което именно наложило издаването и. Съдът е счел без значение за спора каква е причината, поради която обектът е продължил да работи след издаване на заповедта през 2016г. Твърдяните вреди са приети за доказани по основание и изцяло по размер за равностойността на сумата по дължимата неустойка, за която е счетено, че е платена, и съответно за лихвата за забава върху тази сума. За доказани са счетени и пропуснати ползи от нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с ДФЗ, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г. Съдът е приел, че става въпрос за реална, а не хипотетична вреда, на база установени приходи от продажба на патици за предходни периоди и е определил обезщетение в размер на 543 069,41 лв, представляващи печалба от реализацията на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства, съответно е присъдил и лихва за забава в размер на 66 531,32 лева. На ЗП е присъдено и обезщетение за пропуснати ползи във връзка с договора от 04.04.2018г., сключен с Ависпал ООД, представляващи разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева и лихви в размер на 89 058.50 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Налице са сочените касационни основания съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които водят до невъзможност да се извърши проверка за съответствието на решението с материалния закон. Фактическите изводи са формирани от съда без обстойно проучване на представения доказателствен материал, а освен това не съответстват на житейската логика. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Доказателствата във връзка с това следва да бъдат обсъдени от съда, като въз основа на тях е необходимо да се формират обосновани изводи, което в случая не е налице. Писмените доказателства по делото, както и експертните заключения са изброени от съда, но той не е изложил мотиви кои факти приема за установени въз основа на тях. Съдът е длъжен да посочи кои са спорните факти и ясно да изрази съображенията си за това какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства. Простото изброяване на доказателства не е достатъчно, особено когато става въпрос за експертни заключения. Всички те трябва да се обсъдят по отделно и в тяхната съвкупност. Това означава, че съдът трябва изрично да посочи въз основа на кое доказателство или доказателства приема за осъществен определен относим към спора факт. Освен това при формиране както на фактическите, така и правните мотиви, съдът е оставил изцяло необсъдени доводите и възраженията на ответника в първоинстанционното производство. Административният съд не може в производството по иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на административни актове и на действията по тяхното изпълнение. Твърденията, че заповедта от 2016г. е нищожна, а действията по нейното изпълнение са незаконоъсобразни, не са подкрепени от изрично съдебно решение в този смисъл. Ненужно в тази връзка съдът се е занимавал и с това влязла ли е в сила заповед РД 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ Бургас. Изводите му са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По преписката са налице необсъдени от съда доказателства, че ЗП е знаел за издадената заповед и нейното изпълнение, тъй като изрично е посочил това в свое възражение до Държавен фонд Земеделие от 27.07.2017г. В това възражение С. Стоянов се е позовал именно на констативен протокол от 25.01.2017г., заявявайки, че помещенията са запечатани от РИОСВ. Освен това, независимо от обстоятелствата дали и как е съобщена тази заповед, съдът е следвало да изложи мотиви какво е нейното правно действие, с оглед и на допуснатото по силата на чл. 160, ал.5 ЗООС предварително изпълнение, чието спиране не е поискано. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че въпреки действието на заповед РД 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ Бургас и въпреки че въз основа на нея птицекомбинаните са били запечатани с поставени пломби, земеделският производител е сключил договор при обективна обстановка, непозволяваща неговото изпълнение. При това той е уговорил неустойка в размер на 30% от стойността на договора, което поведение е лишено от нормалната логика на търговския оборот; още повече че по предходен договор от 2015г. между същите страни такава неустойка не е била уговаряна. В тази връзка съдът е следвало да обсъди хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Съдът не е формирал и никакви изводи относно доказателствената сила на договора с Ависпал ООД, изявлението за неговото разваляне и договора за цесия, което означава, че изводите му за противопоставимост на тези документи на касатора са необосновани. Не е обсъдено и действието на съдебното решение по арбитражното производство по отношение на страните в настоящия процес. Без да изложи какви и да било мотиви съдът е кредитирал заключението на СИЕ, като не е съобразил, че макар експертизата да е установила наличие на приходи за периода 31.12.2015г. - 31.12.2018г., не е установено наличието на печалба от тази дейност. Видно е от съпоставката между броя патици за угояване и приходите от продажбата им, че приходите в лв не надхвърлят дори два пъти броя на патиците., т.е. на една патица се пада приход от по-малко от 2 лв. При това няма доказателства, че тези патици са били отглеждани в процесния обект. Следователно, изводът на съда за наличието на сигурна печалба по договора за процесния период на базата на данните от икономическата дейност за предходни периоди е необоснован и формиран при допуснати съществени процесуални нарушения. Не на последно място, съдът не е изложил мотиви защо присъжда едновременно вреди от неизпълнение на бизнесплана, съставен и представен за целите на производството пред ДФЗ и от неизпълнение на договора с Ависпал ООД. Става въпрос за вреди, които се претендират от една и съща стопанска дейност - а именно отглеждането и гушенето на патици в процесния обект. По изложените съображения решението на Административен съд Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част и върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При това разглеждане съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на ответника в първоинстанционното производство, да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички представени доказателства, като изложи изрично фактическите и правни изводи, които формира въз основа на тях. Тези изводи следва да са обосновани, включително съобразени с логиката на нормалния търговски оборот. Разноските подлежат на присъждане съгласно чл.226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 Върховният административен съд, трето отделение