Решение № 1401 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5976/2007 г.

Решение № 1401 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5976/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Е. Я. З. и К. Е. З. от гр. В. са подали касационна жалба против решението на Окръжен съд - Варна по гр. д. № 864/2007 г. Ответниците по касация, ищци по делото, М. К. К., Д. К. Д. и К. Д. С., тримата от гр. В., считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Варненският районен съд с решение по гр. д. № 6316/2005 г. е отхвърлил иска на К. С. и другите ищци да се признае за установено, че К. и Е. З. не са собственици на реална част с площ 389 кв. м. от имот № 159 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "М", землище кв. Владиславово, гр. В. Варненският окръжен съд с въззивно решение от 17.7.2007 г. по гр. д. № 864/2007 г. е отменил решението и уважил така предявеният иск. Приел е, че на ответниците по иска З. не е било предоставено право на ползване върху процесния имот и че намиращата се в имота постройка не представлява сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ . Изводите и решението на въззивния съд са постановени в нарушение на съществени процесуални правила и в несъответствие с материалния закон. Съдът дължи произнасяне по спора в рамките на заявеното от ищцовата страна основание на иска От съдържанието на исковата молба следва, че претенцията на ищците се основава на две основания - имот № 159 е предоставен на ответника З, без да е налице надлежно учредено право на ползване и в имота не е имало изградена сграда към 1991 г. До приключване на устните състезания в първа инстанция ищците не са изменили иска чрез въвеждане на други основания - чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), поради което първоинстанционният съд правилно е определил, че предмет на спора е липсата на учредено право на ползване на ответника З липсата на сграда в имота към 1.3.1991 г. С въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ищците са заявили нови обстоятелства, представляващи ново основание на иска им. Посочили са, че на ответниците З не е бил предоставен процесният имот в землището на кв. Владиславово, м. Ментеше, а е бил предоставен друг имот в землището на кв. Галата, м. Боровец. Именно на това, новопредявено основание, извън срока по чл. 116 ГПК, въззивният съд е уважил иска, при това без да даде възможност на ответника за адекватна защита и посочване на доказателства по конкретния факт. Изводът на възивния съд, че на ответника З е бил предоставен друг имот, а не имот № 159 е и недостатъчно обоснован, тъй-като съдът се е позовал само на отбелязаното в списъците на лицата, получили земи, че раздадените земи, вкл. на З. са в м. "Б", но същевременно е пренебрегнал удостоверение № 265/1978 г., в което е отбелязано, че на К. З. е предоставено ползване върху хавра 0.6 дка в землище Владислвово, в което се намира м. "М". Въззивният съд е нарушил процесуалния закон и по отношение на другото основание на иска - липсата или наличие на сграда в имота към 1.3.1991 г. За първи път с въззивната жалба ищците са се позовали на ново обстоятелство - че постройката в имота не представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ . Това обстоятелство е различно от заявеното в исковата молба, от чието изложение следва, че в имота изобщо не е имало сграда. Твърдението, че постройка е съществувала, но тя не представлява сграда, е ново фактическо обстоятелство, във връзка с което ответниците са били лишени от възможност за своевременна и пълноценна защита, което е нарушение на процесуалните им права. В хода на първоинстанционното производство, с молба от 31.1.2006 г., ищците са индивидуализирали спорния имот като реална част с площ 389 кв. м. от терена на имот пл. № 159 и решаващият съд е конкретизирал имота по същия начин - като част от имот № 1* към исковата молба е приложено решение на поземлената комисия от 7. 2. 2001 г., с което на ищците е признато възстановяване в стари реални граници на нива от 5 дка в терен по § 4, имот № 83 по кадастрален план 1997 г. Съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ за териториите по § 4 се изработват кадастрален план и план на новообразуваните имоти, но възстановяването на правата на бившите собственици, съответно придобиването на собственост от ползвателите, се идентифицира върху имотите по плана на новообразуваните имоти - § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Ето защо предмет на спор между бившите собственици, претендиращи за възстановяване на собствеността им и лицата, претендиращи за придобиване на собственост въз основа на предоставено право на ползване по § 4, може да бъде само реално обособен имот по плана на новообразуваните имоти, в случая имот № 1* Искането на ищците, обаче, е за реална част от този имот, която не представлява реално обособим обект съобразно териториалното планиране и съответно, годен обект на вещни правоотношения. Върховният касационен съд