Решение № 335 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2017 г.

Решение № 335 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - СОПА, със седалище гр. В., и от председателя на Общински съвет - В. срещу решение № 145/03.02.2017 г. по адм. дело № 1904/2016 г. на Административен съд - В., както и по частна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието - СОПА, срещу определение № 571/07.03.2017 г. по същото дело. Касационният жалбоподател - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - СОПА, чрез процесуален представител, обжалва решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, в частта му, с която e отхвърлено оспорването му срещу решение рег. № ДОИ16000078ВН_001ВН/ 13.06.2016 г. на председателя на Общински съвет - В., в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението. Касаторът иска в касационната жалба и в писмено становище отмяна на решението в тази му част, отмяна на отказа за достъп до обществена информация по т. 1, задължаване на другата страна да предостави исканата информация и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. В писмено становище оспорва касационната жалба на другата страна. Касационният жалбоподател - председателят на Общински съвет - В., чрез процесуален представител, обжалва решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно в частта му, с която е отменено негово решение рег. № ДОИ16000078ВН_001ВН/ 13.06.2016 г. относно отказания достъп до обществена информация по т. 2 и т. 6 от заявлението, иска отмяната на обжалваната от него част на съдебното решение. Частният жалбоподател - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - СОПА, чрез процесуален представител, обжалва определение № 571/07.03.2017 г. по същото дело, с което АС е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно, иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба на председателя на ОбС - В., е неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната от този касатор част, с която е отменено решението на председателя на ОбС - В. за отказ за достъп до обществена информация по т. 2 и т. 6 от заявлението на СОПА и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението в тази част със задължителни указания, АС е приел, че отказът е постановен при неяснота на предмета на заявлението по тези две точки, като едва след уточняването му от страна на заявителя по реда на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, би следвало да се обсъжда представлява ли исканата информация служебна обществена информация, има ли предвиден в друг специален закон ред за търсенето й, дали е налична у задълженото лице, има ли основания за ограничаване достъпа до обществена информация, налице ли е надделяващ обществен интерес, необходимо ли е съгласие на трети лица и т. н. Решението е правилно в тази му обжалвана част. В точка 2 от заявлението, в която се иска достъп до информация за броя и имената на действащите адвокати с договорни отношения с Общинския съвет, действително липсва период или момент, към който се иска информацията. В точка 6 от заявлението, в която се иска достъп до информацията за сумата юридически разходи на Общински съвет - В. поотделно за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и за 2016 г. до момента на предоставянето на информацията липсва яснота какво заявителят разбира под "юридически разходи". Постановявайки отказ за достъп до информацията при неяснота на искането, председателят на ОбС е поставил съда в невъзможност да извърши преценка за приложимото материално право, поради което правилно е отменено решението му и му е указано, че следва да изясни всички параметри на исканията по тези точки, преди да прецени кои са приложимите норми на ЗДОИ по отношение на искането в тази му част. Изтъкнатите за пръв път в касационната жалба доводи, относими към характера на исканата информация, представляват недопустимо допълване на фактическите и правни основания на оспорения административен акт. Неоснователно е твърдението, че искането за предоставяне на копия от документи представлява липса на валидно конкретизиране на формата за предоставяне на информация. В случай, че за административния орган съществува неяснота дали искането по тази точка е за копия на материален носител / чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗДОИ/ или копия, предоставени по електронен път /чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДОИ/, каквото искане е формулирано непосредствено след т. 6 от заявлението, би могъл при новото разглеждане на заявлението, да поиска уточнение от заявителя и по този въпрос, въпреки че няма причина да се счита, че искането за предоставяне на копия по електронен път на посочения адрес се отнася само за точка 6. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Разгледана по същество, касационната жалба на СОПА е частично основателна и частично неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, АС е приел, че искането по т. 1 за посочване на правния интерес на ОбС - В. и на председателя на ОбС - В. да водят конкретно посочено дело не касае факт, който да е обективиран в създаден или съхранен от задължения по ЗДОИ субект документ, съдържащ обществена информация, а се търси обосноваване на конкретно процесуално поведение във връзка с конкретно дело. Отговорът на искането по същата точка относно кого е представлявала адв. Стефанова е виден от влезлия в сила съдебен акт на Върховния административен съд /ВАС/, надлежно публикуван на интернет страницата на ВАС и достъпен за всички. По чия инициатива е било пътуването до гр. С. за участие на адв. Стефанова в съдебно заседание в съдебно заседание на 06.04.2016 г. по ад № 3316/2014 г. на ВАС, както и от кого са заплатени тези разходи, също представлява според АС въпрос за факти, неотносими към понятието обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС, че процесуалното поведение на повереника на председателя на Общинския съвет и на самата страна - председател на Общински съвет / а че именно това е страната е видно от публикуваното решение на интернетстраницата на ВАС/ не попада в обхвата на дефиницията за "обществена информация" по смисъла на чл. 2 ЗДОИ - а именно да е свързана с обществения живот и да дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект. Тези изводи не се отнасят обаче до част от поисканата информация - а именно дали разходите за пътуването на повереника са заплатени от задължен по ЗДОИ субект и ако да - в какъв размер са. В случай, че разходите за пътуване на процесуалния представител, които са извън обичайните деловодни разходи, които се присъждат от съда с оглед изхода на делото, са заплатени от задължен по ЗДОИ субект, информацията за тях е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до нея не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е налице, когато се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субекта / § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ/, какъвто е случая при искане за достъп за информация за направени разходи. Предвид изложеното решението следва частично да бъде отменено относно частта по т. 1 от заявлението, в която е отхвърлено оспорването срещу решението на председателя на ОбС, с която е отказано предоставяне на информация дали направените от адвокат Стефанова разходи за пътуване във връзка със съдебното заседание 06.04.2016 г. по ад № 3316/2014 г. на ВАС са заплатени от задължен по ЗДОИ субект и ако да - от кой субект и в какъв размер са заплатените разходи, като вместо него се постанови ново решение, с което се отменя решението по ЗДОИ в тази му част и преписката да се върне на председателя на Общински съвет - В. за ново произнасяне и в тази му част със задължителни указания в мотивите. Доколкото жалбоподателят е поискал копие от разходните документи / ако има такива/, следва да се прецени при новото разглеждане на заявлението дали в тях не се съдържат лични данни на адв. Стефанова и съответно дали не са налице основания за процедурата по чл. 31 ЗДОИ, която е в защита на интересите на трето лице, преди произнасянето по искането. В останалата обжалвана от този касатор част от съдебното решение по т. 1, същото следва да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба на СОПА е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. За да остави без уважение искането на сдружението за изменение на съдебното решение в частта за разноските като бъде присъдена разликата до пълния размер направени разноски, съдът е изложил доводи, че с оглед изхода на делото /уважаване на част от оспорването и отхвърляне на друга негова част/ не може да се присъди пълния размер направени разноски, а същите следва да се присъдят съразмерно на уважената част от оспорването на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, като предвид неоценяемия характер на оспорването е изложил и мотивите си за съотношението между присъдената част от разноските и неприсъдената. Безспорно при липсата на материален интрес на оспорването нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК се прилага от съда по справедливост и приложения в случая подход от АС е справедлив. Твърдението на частния жалбоподател, че е следвало да му се даде възможност да оцени по кои точки търсената информация му е по - важна и съответно да разпредели направените разноски пропорционално на важността на информацията не кореспондира с нормите на ГПК и АПК относно присъждането на разноските със съдебното решение. Частичното уважаване на касационната жалба на СОПА относно част от информацията по т. 1 от заявлението предвид незначителната промяна в съотношението между отменената част на административния акт от двете съдебни инстанции и частта от него, срещу която е отхвърлено оспорването, също не е основание за увеличение на присъдените по съразмерност разноски за първата съдебна инстанция. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. От претендираните от СОПА в качеството им на касатор за касационната инстанция разноски в размер на 5, 85 лева /ДТ 5 лева и 0,85 лева други разноски/ по съразмерност с уважената част от касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да име се присъдят 2 / два/ лева разноски за касационното производство. Останалата част от разноските, направени в качеството на касатор не се дължат, предвид наличието на неоснователна част от касационната жалба, която е повечето от формулираните в спорната т. 1 въпроси. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК; чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, пето отделение