Решение № 813 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7874/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Алфа-транс ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адвокат Дерузов, срещу Решение 1366/13.07.2023 г., постановено по адм. д. 307/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Агенция Митници, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Пловдив се е развило по исковата молба на Алфа Транс ЕООД против Агенция Митници, с която е предявило иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на причинени имуществени вреди в общ размер на 9 237,52 лв., в следствие на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да върнат на ищеца 90 броя туби, съдържащи 1800 литра продукт DIN EN 590, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба 30.01.2023 г. Продуктите са отнети в полза на държавата на основание чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове ЗАДС с Наказателно постановление /НП/ 911 от 13.05.2021г. на началник отдел МРР Дунавска към ГДМРР. В исковата си молба ищецът обосновава извод за липса на разпоредителен петитум в НП за отнемане в полза на държавата, поради което волята на контролно наказващия орган не е законосъобразно и прецизно изразена. Счита, че отнетата стока е подлежала на връщане, а длъжностните лица от структурата на ответника са бездействали, поради което в следствие на това бездействие за Алфа Транс са настъпили вреди в указания размер. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, предвид на факта, че две съдебни инстанции са потвърдили законосъобразността на наказателното постановление и въпреки че има известна непрецизност във връзка с точното описание на стоката, волята на административния орган, че се отнема в полза на държавата е ясна. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, АдмС-Пловдив е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, допуснати са и две стоково-оценъчни експертизи, в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, довели до твърдените вреди за ищцата. Тъй като отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая, ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това АдмС-Пловдив правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички наведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. В настоящия случай, административнонаказателното производство е приключило с издаване на НП, с което за нарушение на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на нарушение по ЗАДС. Наказателното постановление е потвърдено на две съдебни инстанции, поради което е влязло в сила. Не е допустимо с настоящото производство да се пререшава вече разрешеният с влязло в сила съдебно решение спор, доколкото само в това производство е можело да бъдат направени възражения за незаконосъобразността на диспозитива на НП, касаещ отнемането в полза на държавата. Доколкото тези възражения са били отхвърлени и НП не е отменено в частта му относно принудителното отнемане на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата, в настоящото исково производство не може да се упражни косвен контрол върху законосъобразността на разпореждането за отнемане. При така изложените съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на Агенция Митници следва да се присъди сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение